Решение № 1226 от 01.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1226 гр. Бургас, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20222120107103 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен от Р. С. Б. сре-щу ”Сити Кеш” ООД.

От Съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да върне на ищеца сумата от 302.56 лв., като получена без основание – неустойка по Договор за по-требителски кредит № 496464/15.02.2021г. Излагат се съображения, че клаузата, с коя-то такава е уговорена, е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, неравноправна – по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, и зао-бикаля изискванията на закона – чл.21, ал.1, вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК. Претендират се за-конната лихва, деловодните разноски за държавна такса, както и адвокатско възнаграж-дение – при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ответникът признава обстоятелството, че процесната клауза за неустойка е нищожна, но твърди, че ищецът не му е плащал такава. Излага съображения и че не е дал повод за завеждането на делото, поради което счита, че деловодните разноски следва да се понесат от Б..

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

На 15.02.2021г. между ”Сити Кеш” ООД и Б. е сключен Договор за пот-ребителски кредит № 496464, по силата на който дружеството му е предоставило сума-та от 450 лв.

/чл.4, ал.1/, при фиксиран ГЛП от 40.05 % и ГПР в размер на 49.94 %, а той се е задължил да 1 върне общо 509.44 лв., на двадесет и девет седмични вноски – 3 х 3.50 лв. и 26 х 19.19 лв., в срок до 06.09.2021г.

Съгласно чл.6 от Договора, ищецът се е задължил да предостави на заемодателя обезпечение – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия.

В чл.8 е предвидено, че при неизпълнение на това задължение в тридневен срок от сключването на Договора, Б. дължи 302.56 лв. – неустойка, платима заедно с погасителните вноски, съобразно приложения погасителен план.

Не се спори по делото, че тъй като ищецът не е успял да предостави в уговоре-ния 3дневен срок необходимото обезпечение, общият размер на задължението му е на-раснал до 812 лв. /29 вноски от по 28 лв. всяка/ – така в погасителния план.

Видно от представеното от ответника Извлечение за извършените по процесния Договор за потребителски кредит плащания е, че Б. му е заплатил горната сума изцяло, в това число: 450 лв. – главница, 59.44 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва и 302.56 лв. – неустойка.

Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват.

Според разясненията, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т. д.

№ 1/2009г. , ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клау-зата за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санк-ционна функции, като тази преценка следва да се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора.

В настоящия казус, преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения, уговорената неустойка в размер на 67 % от този – на главницата по договора за кредит, за липсата на обезпечение, което с оглед поставените условия е твърде вероятно да не бъде осигурено, особено в рамките на три дни, е в очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като не е съобразена с естеството на обезпеченото задължение и възмож-ните вреди при неизпълнението му от кредитополучателя – законната лихва върху дъл-жимата парична сума, която така или иначе се начислява. Подобен несправедлив пра-вен резултат е несъвместим с добрите нрави, защото създава условия за неоснователно обогатяване на кредитора и води до извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции – още към момента на уговарянето.

Предвид горното, Съдът намира, че клаузата за неустойката по чл.8 от договора за потребителски кредит нарушава добрите нрави и съобразно чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е нищожна, респективно – получаването от ответника въз основа на същата на сумата от общо 302.56 лв. се явява лишено от правно основание.

Съгласно чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.

Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

2

Върху главницата се дължи законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски – 50 лв. за държавна такса, а на пълномощника му – адв. М., сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ”Сити Кеш” ООД, ЕИК: 202531869, седалище и адрес на управление: гр.С, район “С“, ул.”, да върне на Р. С. Б., ЕГН: **********, гр.Б, ЖК , сумата от 302.56 лв., като получена без основание – заплатена неустойка по чл.8 от Договор за потребителски кредит № 496464 от 15.02.2021г., клаузата досежно която е нищожна, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие на добрите нрави, както и да му заплати: законната лихва върху нея, считано от 01.11.2022г. до окончателното плаща-не, и сумата от 50 лв. – разноски по делото за държавна такса.

ОСЪЖДА ”Сити Кеш” ООД, ЕИК: 202531869, да заплати на адвокат М. В. М., вписан в регистъра на АК П, с личен № **********, сума-та 400 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Б, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала: З.М.

Съдия при Районен съд – Бургас: __/п/ Калин Кунчев_____________________ 3