Акт от 20.09.2023, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 472/2023
- Подписан
- 20.09.2023
Цитирани разпоредби
- чл. 130, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 159, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 97, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 107, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 107, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 155, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 155, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 1 и 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 1 и 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 4, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 4 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 9 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 9б · Закон за местните данъци и такси
О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 382 град Велико Търново, 20.09.2023 г.
Административен съд – Велико Търново, IХ - ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ като разгледа докладваното от съдия
Калчев адм. дело № 472/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото, след постановяване на определение от 19.09.2023 г., с което са отделени оспорванията на АУЗ №№ 178-1/28.04.2017 г. и 799-1/21.04.2022 г., има за предмет жалбата на Х.П.Ф., с адрес *** против акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 45-1/08.06.2016 г. на орган по приходите при Община Свищов, по който след обжалване по административен ред е постановено решение № 833 РД-01-03/14.07.2023 г. на началника на отдел „Общински приходи“ към Община Свищов.
От материалите по делото се установява, че на 30.06.2023 г. Х.Ф. е подал жалба по административен ред срещу актове за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с №№ 45-1/08.06.2016 г., 178-1/28.04.2017 г. и 799-1/21.04.2022 г. на органи по приходите при Община Свищов, които е оспорил като нищожни. По подадената жалба се е произнесъл началника на отдел „Общински приходи“ към Община Свищов с решение № 833 РД-01-03/14.07.2023 г. По отношение на АУЗ № 45-1/08.06.2016 г. в т. I решаващият орган е постановил следното: „1. Потвърждавам Акт за установяване на задължения /АУЗД/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 45-1/08.06.2016 г. на ст. инспектор „Приходи“ при Община Свищов. 2. Уважавам частично жалбата против АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 45-1/08.06.2016 г. издаден от отдел „Общински приходи“ при Община Свищов на основание чл. 107, ал. 4 от ДОПК, въз основа на следните мотиви:…“, като в т.2.1-2.5 са изброени различни факти и обстоятелства.
При тези факти съдът намира, че подадената жалба е недопустима с оглед следното:
Съгласно чл.
156, ал. 1 и 2 от ДОПК, приложими на основание чл.
4, ал. 1 вр. с чл. 9б от ЗМДТ актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва по съдебен ред единствено в частта, която не е отменена от решаващия орган и не може да се обжалва по съдебен ред ако не е обжалван по административен ред. Т.е. – изчерпването на производството по административното му обжалване и цялостното/частичното потвърждаване на акта от решаващия орган са абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта на обжалването му пред съда, независимо дали актът се оспорва като нищожен или незаконосъобразен – така напр. определения на ВАС по адм.дело № 14607/2015 г., адм. дело № 9505/2016 г., адм.дело № 9798/2016 г., адм.дело № 13921/2016 г., адм. дело № 10062/2017 г., адм. дело № 9798/2016 г. и др.
В случая действително е било извършено оспорване на акта пред решаващ по-горестоящ и компетентен по материя и степен административен орган. Видно обаче от постановеното решение № 833 РД-01-03/14.07.2023 г., по отношение на АУЗ № 45-1/08.06.2016 г. началникът на отдел „Общински приходи“ към Община Свищов е постановил два взаимноизключващи се и противоречащи си диспозитива – едновременно е потвърдил акта и частично е уважил жалбата срещу този акт, без да има посочени отменени конкретни задължения по суми и периоди и без да става ясно в какво се изразява частичното уважаване на жалбата. Налице е такава неяснота на волеизявлението на решаващия орган, която на практика означава липса на волеизявление, а това от своя страна обуславя извода, че решение № 833 РД-01-03/14.07.2023 г. е нищожно в тази му част. Правомощията на решаващия орган са уредени в чл. 155, ал. 2 от ДОПК и чл.
97, ал. 1 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК вр. чл. 4 и чл. 9 от ЗМДТ. Както се каза, предмет на съдебното производство може да е само потвърдения /цялостно или частично/ АУЗ. Липсата на валидно произнасяне от горестоящия административен орган означава, че не е изчерпан административния ред като абсолютна процесуална предпоставка за съдебно производство /аргументи за този извод напр. от Определение № 13327 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12933/2016 г., Определение № 1128 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 347/2014 г. и др./. В случая е неприложима фикцията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, тъй като все пак е видна волята на органа да постанови решение в законовия срок. Предвид това производството по делото следва да се прекрати, а преписката да се изпрати на компетентния орган началника на отдел „Общински приходи“ към Община Свищов за произнасяне в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК с решение, отговарящо на изискванията на ДОПК и АПК, по жалбата на Х.П.Ф. против акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 45-1/08.06.2016 г. С това решение решаващият орган следва ясно и недвусмислено да постанови дали потвърждава оспорения акт, или го изменя, или отменя изцяло или частично – с посочване на конкретни отменени/изменени задължения по видове, суми и данъчни периоди, или го обявява за нищожен. Възможността за защита на жалбоподателя съществува, защото след произнасяне от началника на отдел „Общински приходи“ към Община Свищов, в зависимост от резултата жалбоподателят ще може да сезира отново Административен съд – Велико Търново.
Воден от горното и на основание чл. 130, ал. 4 и чл. 159, т. 1 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
Х.П.Ф., с адрес *** против акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 45-1/08.06.2016 г. на орган по приходите при Община Свищов.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 472/2023 г. по описа на Административен съд - Велико Търново.
ИЗПРАЩА делото като преписка на началника на отдел „Общински приходи“ към Община Свищов за произнасяне в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК с решение, отговарящо на изискванията на ДОПК и АПК по жалбата на Х.П.Ф. с вх. № 11-00-1222/30.06.2023 г. против акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 45-1/08.06.2016 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: