Решение № 1565 от 07.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1565 гр. Варна, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20233110105239 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано е по предявени от Ж. Ж. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, срещу „***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3878,89 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 67 дни за времето на признатото й от съда за незаконно уволнение: от 12.09.2017 г. - датата, считано от която е прекратено трудовото й правоотношение с ответника със Заповед № 201/11.09.2017 г., до 21.06.2019 г. - датата, на която трудовото й правоотношение с ответника е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ със Заповед № 183/21.06.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.04.2023 г., до окончателното изплащане на задълЖ.ето;

- иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 470,73 лева, представляваща дължимата мораторна лихва върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3878,89 лева, начислена за периода 01.08.2019 г. до 26.04.2023 г.

В исковата си молба ищцата излага, че с трудов договор № 205/02.09.2019 г. е била назначена на длъжност „медицинска сестра“ във „***“ към ***, считано от 07.09.2016 г.

С Експертно решение № 1896/22.08.2017 г. на ТЕЛК гр. Шумен, на ищцата била определена оценка на работоспособността – 52% трайно намалена работоспособност за срок 1 от една година. След като представила горецитираното решение в отдел „Кадри“ към ответника, получила обаждане от ръководител направление „Човешки ресурси“ за среща с нея на 11.09.2017 г. На срещата ищцата неочаквано получила Заповед № 201/11.09.2017 г., с която се прекратявало трудовото й правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, считано от 12.09.2017 г. Към този момента Решение № 1896/22.08.2017 г. на ТЕЛК не било влязло в сила.

Уволнението било оспорено от ищцата по съдебен ред и същата била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „медицинска сестра“ в *** Ищцата заявява, че на 21.06.2019 г. трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед № 183/21.06.2019 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ. Ж. И. твърди, че посочената заповед не й била връчена по надлежния ред – не била поканена от ръководството на лечебното заведение за лично връчване срещу подпис, нито била изпратена по куриер. Сочи, че в периода от 21.06.2019 г. до 21.06.2022 г. посетила два пъти администрацията на ответника за корекция в трудовата книжка във връзка с Решение № 96/09.05.2019 г. на ВКС, но дори и тогава Заповед № 183/21.06.2019 г. не й била връчена, не й било изплатено и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на осн. чл. 224 от КТ.

Заявява, че е получила горепосочената заповед на 08.03.2023 г. В същата не било отразено обезщетение за неизползван годишен отпуск за времето от 12.09.2017 г. до 21.06.2019 г. Счита, че когато уволнението е признато за незаконно при последното прекратяване на трудовото правоотношение на 21.06.2019 г. такова обезщетение се дължи.

Излага, че съгласно т. 7 от трудов договор № 205/02.09.2019 г., договорения размер на платения годишен отпуск е 32 работни дни – 22 дни основен и 10 дни допълнителен.

Предвид това, че е служител с намалена работоспособност от или над 50 % има и допълнителен отпуск в размер на 6 работни дни, или общо 38 дни. Видно от фиш за трудово възнаграждение за месец септември 2017 г. на ищцата била изплатена сумата от 405,23 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни във връзка със Заповед № 201/11.09.2017 г. За един ден платен отпуск сумата била в размер на 57,89 лева.

За времето от 12.09.2017 г. до 21.06.2019 г., ищцата твърди, че има 67 работни дни и обезщетението й възлиза на 3878,63 лева. Счита, че й се дължи и лихва за забава: от 01.08.2019 г. до датата на поканата - 21.03.2023 г. в размер на 1431,94 лева и от 22.03.2023 г. до 26.04.2023 г. в размер на 38,79 лева.

Предвид изложеното сезира съда с искане за осъждане на ответника да й заплати следващото й се обезщетение в размер на 3878,89 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението, както и мораторна лихва в размер на 1431,94 лева от 01.08.2019 г. до 21.03.2023 г. и 38,79 лева от 22.03.2023 г. до 26.04.2023 г. Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответника ***депозира писмен отговор на исковата молба, с който са наведени твърдения за недопустимост, евентуално неоснователност на ищцовите претенции. Не оспорва, че ищцата е била служител при ответника, като с трудов договор № 2

205/02.09.2016 г. Ж. И. е била назначена на длъжност „медицинска сестра“ с месторабота „*** че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено със Заповед № 201/11.09.2017 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ. Не оспорва, че с Решение № 96/09.05.2019 г., постановено по гр.д. № 3369/2018 г., по описа на ВКС, IV г.о., уволнението е признато за незаконно и отменено, а И. била възстановена на работа, както и че със Заповед № 183/21.06.2019 г. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.

325, ал. 1, т. 2 от КТ.

Поддържа становище, че на основание чл. 176а КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност, като обезщетение се дължи само за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Счита, че правото на ищцата на отпуск, съответно правото да се претендира обезщетение за ползването му се е погасило на 31.12.2021 г. Отделно от горното, навежда твърдения, че правото на работника да претендира обезщетение по съдебен ред се погасява с тригодишен давностен срок, като в този смисъл същото се е погасило на 21.06.2022 г.

Излага подробни аргументи, че предназначението на платения годишен отпуск е за почивка и възстановяване на изразходваната в трудовия процес работна сила и доколкото ищцата не е работила реално от времето на уволнението до възстановяването й на работа, годишен отпуск не й се полага, съответно не й се дължи обезщетение за неизползван такъв.

Счита за неотносимо към настоящия правен спор кога ищцата е била уведомена за прекратяването на трудовото й правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ.

Оспорва исковите претенции по размер. Оспорва посочените от ищцата брой работни дни. Евентуално счита, че обезщетение би било дължимо за 50 работни дни, а не за посочените в исковата молба 67.

Настоява за прекратяване на производството, евентуално отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищцата Ж. Ж. И. се явява лично. Поддържа исковата молба. В предоставения от съда срок депозира подробни писмени бележки.

В съдебно заседание ответникът „*** се представлява от ст. юрисконсулт П. Р..

Оспорва исковата молба, поддържа депозирания писмен отговор на същата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година, правото за който не е погасено по давност.

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25.06.2020 г. по съединени дела C-762/18 и C-37/19, което е задължително за българския съд на основание чл. 633 ГПК, е прието че:

- член 7, §1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3

4.11.2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по силата на която работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, няма право на платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа, поради това че през този период не е полагал действително труд за работодателя;

- член 7, § 2 от Директива 2003/88/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по силата на която при последващо прекратяване на трудовото правоотношение — след като работникът е бил уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, този работник няма право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа.

По делото е прието за безспорно, че с трудов договор № 205/02.09.2016 г. ищцата е била назначена на длъжност „медицинска сестра“ с месторабота Втора клиника по инфекциозни болести към ***, че трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед № 201/11.09.2017 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, че с Решение № 96/09.05.2019 г., постановено по гр. д. № 3369/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО, уволнението е признато за незаконно и отменено, а ищцата е възстановена на предишната си работа, че със Заповед № 183/21.06.2019 г. трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ.

Разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от КТ предвижда, че при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда, той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Съдебното решение за възстановяване на работа не задължава работника или служителя да се върне и да заеме предишната си длъжност; той може - получава правото, но не е длъжен да направи това. Ако не се яви без уважителни причини в определения двуседмичен срок да заеме длъжността, на която е възстановен, се приема, че работникът/служителят не желае трудовото правоотношение да бъде продължено, и то се прекратява от работодателя.

Видно от Разписка от 06.06.2019 г., съобщението, че на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ с Решение № 1227/22.03.2018 г. по гр. д. № 17268/2017 г. по описа на Районен съд Варна, влязло в законна сила на 09.05.2019 г., искът на Ж. Ж. И. за възстановяването й на предишната заемана от нея длъжност е уважен, е получено от настоящата ищца на посочената дата лично в Деловодството на РС-Варна. Двуседмичният срок, в който ищцата е имала правото да се върне на работа и да заеме предишната си длъжност, е изтекъл на 20.06.2019 г. Тя не се е възползвала от това си право, като нито тогава, нито в настоящото производство са наведени твърдения за наличие на уважителни причини за неспазване на срока. С оглед изявеното по този начин нежелание на ищцата за продължаване на трудовото й правоотношение, работодателят е издал Заповед № 183/21.06.2019 г., с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ същото е прекратено - „защото правото не може да търпи едно възстановено трудово правоотношение, за което липсва воля от работника или служителя, да продължи да съществува“ (***, „Трудово право“, изд. „Сиби“, 2012 г., стр.

580). От този именно момент за ищцата е възникнало и правото да претендира обезщетение за неизползвания от нея платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването й на работа - а не до 21.06.2019 г., както е предявена исковата претенция. Това е така, тъй като правото на работника/служителя да получи обезщетение за неизползван отпуск за време, в което реално не е полагал труд на работното си място, е мотивирано от решаващия състав на СЕС с аргумента, че същият не е 4 полагал такъв по независещи от него причини, а е бил лишен от възможността да го полага по вина на работодателя - поради незаконното уволнение. С възстановяването му на работа обаче тази причина отпада, като в двуседмичния период по чл. 345, ал. 1 от КТ, в който може да заеме предишната си длъжност, дали ще полага труд на работното си място или не зависи единствено от него.