Решение № 4889 от 08.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4889 гр. Пловдив, 08.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330103279 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Я. К., ЕГН **********, против Община Пловдив, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 50 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от 9679 лева - представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди нанесени на лек автомобил марка/модел „**“, с рег. № **, както и сумата от 1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, стрес, неудобства, безпокойство, безсъние и нервно напрежение, продължило няколко дни от датата на инцидента –**г., ведно със законна лихва от датата на увреждането – 26.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че притежава лек автомобил марка/модел „**“, с рег. № **. Сочи, че към **г. същият бил технически изправен.

Твърди се, че на **г., посоченият по-горе автомобил е бил паркиран на обособено място за паркиране срещу жилищен блок в гр. **, район **, ул. „**“ № **, което попадало в границите на Поземлен имот с идентификатор № **, представляващ общинска собственост.

Около обособените за паркиране места и зад тях имало дървета, които били част от зелената система на гр. **, респективно били собственост на общината.

В близост до автомобила на ищеца, се намирало дърво с неподдържана и неоформена корона и изключително наклонен ствол.

Сочи се, че вечерта на **г. срещу **г. в гр. **завалял сняг и около 1:00 часа през нощта на **г. срещу жилищен блок в гр. **, район **, ул. „**“ № *, посоченото дърво се разцепило по средата и част от короната и ствола му паднали върху пет автомобила, паркирани в близост.

По сигнал на живущи, ищецът отишъл на място, където установил, че най-тежката част от ствола на дървото е паднала върху неговия автомобил. Веднага позвънил на единния 1 телефонен номер за спешни случаи, за да подаде сигнал за инцидента.

През вечерта на **г. ищецът не се прибрал в дома си, а останал в дома на **си на ул.

„**“ № **в очакване на екип, който да премести дървото. На сутринта на **г. на адреса пристигнал екип. Служителите установили, че не разполагат с нужната техника да отстранят дървото от автомобила. Около обяд на същата дата, служителите разполагали с нужната техника и с помощта на челен повдигач повдигнали дървото от автомобила, като ищецът трябвало на ход да го премести няколко метра, за да освободят дървото, което да падне на мястото. Било обяснено, че преместването на автомобила се налага, тъй като дървото е голямо и тежко и няма друг начин същото да се премести.

Сочи се, че ищецът направил опит да запали двигателя на автомобила, но в пристъп на уплах и страх за здравето и живота си, отказал. Автомобилът бил преместен от вуйчото на ищеца.

След като отстранили ствола на дървото от автомобила, се открили редица външни увреждания по него: смачкан таван, счупен шибидах, счупен преден прозорец, огъната релса за багажник, счупен малък страничен прозорец от дясната страна, огънати и надрани елементи на дясната страна; във вътрешната си част, автомобилът бил пълен с вода и начупени стъкла.

Служителите от екипа, отстранили дървото от автомобила на ищеца, заявили, че не могат да издадат документ, удостоверяващ техните действия, като го насочили да търси такъв в Служба Пожарна безопасност и защита на населението-**. На **г. ищецът твърди, че е посетил СПБЗН-**, откъдето му заявили, че не са участвали в отстраняването на дървото и не могат да издадат документ, удостоверяващ премахването му от автомобила; на същата дата, ищецът посетил ОП „Градини и паркове“-**със същата молба – от там на **г. получил „Служебна бележка“, която била издадена в уверение на това, че на **г. служителите на ОП са отстранили авария от счупено дърво, вследствие на силно влоШ. метеорологични условия с адрес: гр. **, ул. „**“ № *.

След отправени искания от ищеца до РДПБЗН-** от **г. и до ОП „Градини и паркове“ гр. **от **г. за издаване на документ, който: констатира посещението на адреса на **г., както и нанесените щети и извърШ.те действия по повод паднал ствол на дърво, от РДПБЗН-**е получен отговор, че същите на са участвали в ликвидирането на произшествието, а от ОП „Градини и паркове“ нямало отговор.

Останалата част от дървото била отрязана ден-два след събитието.

С оглед изложеното, счита че Община Пловдив, като собственик на ПИ с идентификатор носи отговорност за вредите, причинени от падането на собственото й дърво.

Евентуално, в случай че се установи, че вредите не се дължат на обективното състояние на вещта, ищецът счита, че същите са настъпили в резултат на неизпълнение на задължението на Община Пловдив да положи дължимата грижа по поддържане на зелената растителност, както и да осигури сигурността на гражданите.

Сочи се, че ищецът е поискал от Районен съд - Пловдив предварително събиране на доказателства, с оглед предявяване на бъдещ иск срещу Община Пловдив. Било образувано ч.гр.д. № 17591/2023 г. по описа на РС-Пловдив, като съдът счел молбата за основателна и назначил вещо лице, което да изготви експертиза, със задача да се установи: механизъм на увреждане на МПС; нанесените щети намират ли се в причинно-следствена връзка с механизма на увреждането; причинените вреди по процесното МПС, вследствие на настъпилото събитие; налице ли е възможност за пълно възстановяване на процесното МПС; действителната стойност на МПС към датата на настъпване на събитието. Според депозираното от вещото лице заключение при механизма на произшествието, от техническа 2 гледна точка било възможно да се повредят описаните детайли в съответната степен.

Констатирано било, че стойността на причинените вреди на процесното МПС е в размер на 15460.00 лв. – възстановяването на автомобила било технически възможно, но икономически нецелесъобразно, а констатираната справедлива пазарна стойност на автомобила преди увреждането му била 10 674.00 лв.

Сочи, че към датата на подаване на исковата молба в съда, автомобилът все още не е ремонтиран.

Ищецът сочи, че инцидентът на **г. му причинил чувство на безпокойство, уплах, безсъние, притеснение, страх и стрес и редица притеснения и неудобства; при вида на дървото, премазало автомобила му, ищецът бил обзет от чувство на притеснение, безпомощност и безизходица, тъй като нямал финансовата възможност да поеме разходите за поправката му. Твърди се, че автомобилът имал сантиментална стойност за него, тъй като бил собственост на покойния му **. Докато чакал екип, който да отстрани падналото дърво, ищецът стоял буден в дома на вуйчо си и непрекъснато проверявал дали е пристигнал екип.

Когато екипът пристигнал и ищецът трябвало да премести автомобила си, изпитал страх за здравето и живота си от мисълта, че дървото може да се освободи и да падне върху него.

Причиненото на ищеца нервно напрежение продължило няколко дни, съпътствано с безсъние, постоянно чувство на безпокойство и уплах.

Предвид изложеното се иска предявените искове да бъдат уважени. Претендират са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответната Община Пловдив, с която оспорва предявените искове по основание и размер.

Сочи, че не били доказани и елементите от фактическия състав на деликта и, че Община Пловдив не носи отговорност за причинените вреди.

Оспорва обстоятелствата, при които ищецът твърди, че е настъпил инцидентът, вкл. мястото на настъпването му, като счита, че не е налице увреждане, което да е в причинна връзка с поведението на Община Пловдив.

От исковата молба не се установявала фактическата обстановка за настъпване на инцидента. Изявлението, че процесният участък се стопанисва от община Пловдив следвало да бъде подкрепено с доказателства, не ставало ясно как е установено мястото, на което се твърди да е настъпил инцидентът.

Не можело да се приеме, че отговорността на ответника може да се ангажира принципно, а следвало да бъде установено действително, сериозно и съществено занемаряване и неподдържане на растителността. Извършвали се регулярни проверки за озеленяване, окастряне и оформяне за процесния участък – ул. „**“.

Оспорва твърденията на ищеца, че събитието е станало по начин, на място и при обстоятелствата, посочени в исковата молба и, че вина за него има Община Пловдив.

Сочи, че ако автомобилът на ищеца действително бил увреден в резултат на някакво събитие, то имало процедурен и нормативно предвиден ред за установяване на това събитие от страна на контролните органи към ОД - МВР. В случая, предвид липсата на такъв документ, оспорва изцяло предявените искове, счита за неверни фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба. Като дори и МПС на ищеца да било увредено, то можело да е увредено на всяко друго място и в друг град и по всякакъв друг начин, различен от посочения в исковата молба.

На следващо място, ищецът не посочвал къде точно е паркирал автомобила си и къде точно се е намирало дървото, което е причинило твърдените от него щети, а това били важни фактически обстоятелства, за да бъде изобщо изследвано има ли задължение Община 3

Пловдив да поддържа дървесния вид, съответно по делото следвало да бъде установено от страна на ищеца дали дървото е на място – общинска собственост или се касае за място частна собственост.

Ищецът също така не посочвал вида на дървото, за да бъде установено дали същото е част от дървесно-храстовата растителност, за която общината има задължение да се грижи и поддържа, поради което правото на защита на Община Пловдив било силно ограничено.

Непосочването и неустановяването на всички тези обстоятелства, които следвало да се приемат за важни и свързани с установяване на правнорелевантни факти по делото, правели исковата претенция изцяло неоснователна и недоказана, както и водили до ограничаване правото на защита на ответника.

Оспорва твърдението на ищеца и счита, че в настоящия случай не е налице виновно бездействие от страна на Община Пловдив.

Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на делинквента трябвало да е предписано нормативно задължение за действие. Следователно, за да било противоправно бездействието на служители на Общината, то трябвало да има правна норма, която да ги задължава да извършват определени дейности.

Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредбата на Общински съвет - Пловдив за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив резитба, премахване или преместване на дълготрайна декоративна растителност в терени общинска собственост се извършва, в случаите на изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, както и на дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, пътната и техническата инфраструктура. В случая по делото липсвали доказателства, че по отноШ.е на процесното дърво /без към момента да било установено къде се намира дървото и от какъв вид е то/ Община Пловдив има задължение да го стопанисва/поддържа, както и че това дърво е следвало да бъде подрязано или премахнато, защото са налице условията на чл. 31, ал. 2 от Наредбата. Дори да бъде прието по делото, че е налице задължение за поддържане на дървото, то следвало да се приеме, че увредите са настъпили само и единствено поради въздействието на непреодолима сила, случайно събитие и за твърдените причинени на ищеца вреди отговорност не следвало да носи Община Пловдив.

Ответникът твърди, че дървото е било здраво преди инцидента и не са били налице индикации, налагащи премахването му. Според ответника, не било изяснено каква била метеорологичната обстановка в деня на настъпване на инцидента и дали атмосферните условия не са допринесли за настъпването му. Твърди, че при влоШ. метеорологични условия в цялост на територията на населеното място дори да е настъпил твърдения инцидент, същият би се дължал на случайно събитие, осъществено в резултат на непреодолима сила, за което общината не носи отговорност.