Решение № 89 от 25.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20251001000845 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 854/13.06.2025 г. по т.д. № 2328/2023 г. на СГС, VI-5 състав е осъдено „НЕОСАТ“АД, ЕИК 204493400, със седалище и адрес на управление – гр.

София, ул. „Магнаурска школа“ № 15, ет. 3, да заплати на „Дъ Уолт Дисни Къмпани България“ ЕООД, ЕИК 131431836, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Никола Й. Вапцаров“ № 55, бл. Експо 2000, сграда 4, ет. 6, по предявения от ищеца осъдителен иск сумата от 100 000 лв. – представляваща част от пълния претендиран размер от 1 192 349.37 лв. – равняваща се на сбора на месечните лицензионни такси, дължими за периода м. 03.2021 г. – м. 09.2022 г., съгласно Договор за разпространение на канали на Дисни от 19.06.2020 г. и Анекс № 1 към него от 16.09.2021 г., ведно с дължимата лихва за забава в размер на 4% над основния лихвен процент, начисляван от Банк ъф Ингланд върху сумата от 100 000 лв. за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, но не повече от позволения от закона максимум.

С определение от 18.08.2025 г., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, е оставено без уважение искане на ищеца за изменение на решението в частта за разноските.

Ответникът

„НЕОСАТ“АД е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение с твърдения, че същото е недопустимо и неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

По отношение недопустимостта на решението се сочи, че са нарушени процесуалните правила, като решението е постановено при липса индивидуализация на претендираните вземания по всяка отделна фактура – посочен бил пълният размер на задължението по всяка фактура, но не било посочено каква част от всяка фактура се 1 претендира в частичната претенция от общо 100 000 лева. Постановеното по нередовна искова молба решение било недопустимо.

По отношение на твърденията за неправилност на решението по-конкретно се сочи, че същото не разглежда в достатъчна степен обстоятелствата около договарянето на договора, а именно икономическата зависимост на Неосат, липсата на реална алтернатива и абстрактния, едностранен характер на минималната гаранция.

Договорът, от който произтичат процесните вземания съдържал несправедливи клаузи за ответника, който бил в по-слаба преговорна позиция. Налице било неравноправно договаряне и едностранно наложени клаузи. Налице било икономическо принуждение, а съгласно принципа за „разумен избор“, при икономическо принуждение на принудената страна трябва да липсва „разумна алтернатива“. Неосат, като стартиращ оператор без други подобни канали и без реална алтернатива за съдържание, е бил в ситуация без практическа възможност да откаже. Налице била и непропорционалност на двустранните задължения - клаузата за минимално гарантирани абонати налагала на Неосат почти неограничени рискове и разноски (да плати дори при ниски продажби) при липса на насрещни еквивалентни ангажименти на Дисни. Всички това водело до нищожност на договора, според английското право. Съдът неправилно тълкувал и приложил чуждото право. Съдът в първа инстанция е преценил клаузите по договорно право без да отчете европейската им логика на справедливост. Английската съдебна практика – както личи от Bundy и Macaulay, но и от общия подход за “contextual interpretation”( контекстуална интерпретация) на договорите – изисква съблюдаване на „околните обстоятелства“ (context) при тълкуването им, вместо ригиден формализъм В случая това означавало, че съдът е трябвало да анализира кой на какви основания е сключил договора и на какви условия, а не да се придържа единствено към буквата му.

Налице било съществено неравновесие между страните – нов оператор и глобална компания – което предполага прилагане на стандартите за справедливост, застъпени във външното право, избрано по договора.

На следващо място се сочи, че е следвало да бъдат приложени норми на българското право от обществен ред. Българският съд разглеждал спор по договор, подчинен по избор на страните на правото на Англия и Уелс, но клаузите на договора (или техните последици) пораждали сериозна несправедливост – налице била липса на еквивалентност и явна неравнопоставеност между насрещните престации на страните.

Английската правна система традиционно придавала голямо значение на свободата на договора и съдът се намесвал ограничено в договорните отношения – липсата на еквивалентност или несправедливост на клаузите сами по себе си рядко били основание за намеса по английското право. За разлика от това, българският правопорядък изисквал справедливост и добросъвестност в договорите – крайно несправедливите сделки противоречат на добрите нрави и на обществения ред.

Българското материално право съдържа императивни норми, които ограничават свободата на договора в името на справедливостта. Например, ако един двустранен възмезден договор е сключен при значителна липса на еквивалентност в насрещните престации, това се счита за нарушение на добрите нрави и може да доведе до нищожност на договора по силата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от Закона за задълженията и договорите. Съдебната практика на Върховния касационен съд последователно приемала, че значителното несъответствие между насрещните престации (явно неравновесие) накърнявало добрите нрави – добрите нрави са граница на свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД), поради което сделките, сключени при явна нееквивалентност, са нищожни. В конкретен случай от практиката е отбелязано, че споразумение, при което е налице явно неравновесие в задълженията на страните, накърнява добрите нрави. Такива принципи – защита срещу прекомерна експлоатация на икономическата необходимост или неравнопоставеност – били част от българския обществен ред. Ако 2 прилагането на английското право в случая означавало съдът да остави в сила една явно несправедлива клауза или договор, която облагодетелства неоснователно едната страна за сметка на другата, това би довело до резултат, „явно несъвместим с българския обществен ред“ по смисъла на чл. 45, ал. 1 КМЧП. Видно било от приетата по делото експертиза минималните гаранции водят до възнаграждение за „Дисни“, което е в пъти по-високо от реалната стойност на предоставените права и многократно надхвърля дори потенциалния брой абонати на „Неосат“. От гледна точка на английското материално право това било grossly inadequate consideration: насрещната престация на „Неосат“ е икономически несъизмерима със стойността на получаваните права, а сделката е сключена при ясна неравнопоставеност и зависимост. От друга страна ако се приложи английската концепция (която не санкционира автоматично подобна неадекватност) би довело до влизане в сила на клауза, която българското право би обявило за нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Въз основа на изложеното е поискано обезсилване на първоинстанционното решение, а евентуално неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.

Ищецът „Дъ Уолт Дисни Къмпани България“ЕООД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който е изложил доводи за нейната неоснователност. Посочил е също, че възражения, като изложените във въззивната жалба, ответникът не е правил в първоинстанционното производство.

Ищецът е депозирал и частна жалба против определението по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е поискал същото да бъде отменено, а на ищеца да бъде присъден пълния размер на адвокатското възнаграждение за обезпечителното производство.

Ответникът „Неосат“ АД е депозирал отговор на частната жалба, в който е изложил доводи за нейната неоснователност.

По въззивната жалба

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно. Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата молба се твърди, че между ищеца „Дъ Уолт Дисни Къмпани България“ЕООД и Бейби Нетуърк Лимитид (Англия) - в качеството на лицензодатели, и от друга страна ответното „НЕОСАТ“АД – лицензополучател бил сключен Договор за разпространение на канал/и на Дисни от 19.06.2020 г., който бил изменен с Анекс № 1 от 16.09.2021 г. Сочи се, че съгласно § 5 и § 7 от договора ищецът предоставил на ответника неизключителното право за срока на договора да предава на територията на България телевизионни канали 24 Kitchen HD, Фокс HD, Фокс Лайф HD, Фокс Крайм HD, Нат Джио HD, Нат Джио Уайлд HD до домашни абонати. Сочи се, че точката за доставка на каналите бил БИКС, като договорът бил сключен за срок на действие от 19.06.2020 г. до 30.06.2023 г., който срок впоследствие бил удължен до 30.06.2024 г. въз основа на Анекс № 1 към договора. Изложени са твърдения за изрично извънсъдебно признание на тези факти от страна на ответника, който вписал договора в списъка на 3 регистрираните пред Съвета за електронни медии договори за разпространение на ТВ програми. Ищецът е твърдял, че срещу правото на разпространение на каналите ответникът се е задължил да заплаща на ищеца месечни лицензионни такси, чиито нетен размер се определял по предвиден в договора начин, като уговорената СPS Ставка за един абонат за съответния месец се умножи по по-голямото измежду Минималното ниво Абонати и броя Реални Абонати за съответния месец, като при достигане на съответния диапазон абонати се прилагат отстъпките, предвидени в § 14.4 от Базовите условия, а отчета с броя реални абонати за всеки канал се подава от ответника в срок до 15 дни в края на отчетния месец. Според изложеното от ищеца, на основание § 15.1 от Базовите условия, лицензионните такси следвало да се заплащат ежемесечно след изтичане на месеца, за който се отнасят, а съгласно §10.1 от Стандартните условия, срокът за плащане бил до 30 дни от датата на всяка фактура, а при забава в плащането се дължала уговорената лихва. Изложени са твърдения, че по издадените за периода м. 03.2021 г. – м. 09.2022 г. фактури ответникът не извършил плащане, което станало повод за обемна и динамична кореспонденция между страните, в която ответникът признал задълженията и забавата си, като поел ангажимент да ги погаси. Признание за дължимост на сумите се съдържало и в приложения към анекса погасителен план, за който били издадени цитираните в плана фактури, а именно фактура № 115165/16.04.2021 г., фактура № 115920/12.05.2021 г., фактура № 116733/15.06.2021 г., фактура № 117435/15.07.2021 г. и фактура № 117924/12.08.2021 г., фактура № 113879 и фактура № 114442, като с анекса било договорено и намаляване на Минималните нива Абонати, считано от 01.08.2021 г.

Сочи се, че по така издадените фактури са погасени сумите по фактура № 113879 и фактура № 11444, а по фактура № 115165/16.04.2021 г. било извършено частично плащане. В резултат на неизпълнение на задълженията на ответника да заплаща задълженията си по договора, същият бил прекратен въз основа на писмо от ответника от 30.09.2022 г., като плащане не последвало и след това. Ищецът е твърдял, че общият размер на незаплатените от ответника месечни лицензионни такси за периода м.

03.2021 г. – м. 09.2022 г. възлиза на 1 192 349.37 лв. В исковата молба са изложени и твърдения за приложимото материално право - правото на Англия и Уелс, съгласно § 27.7.1 от Стандартните условия, което било съответно на чл. 3, пар. 1 от Регламент 593/2008 г. (Рим I) относно приложимото материално право към договорни задължения. Това произхождало от предмета на договора, свързан с обслужване на международна търговия, като страни по него са лицензополучателят и трима лицензодатели, които се намират под общия контрол на Дъ Уолт Дисни Къмпани, САЩ. Според приложимото английско право процесният договор бил т.нар.