Решение № 427 от 27.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. София, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Таня Ж. П.а Вълчева като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20231001000016 по описа за 2023 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от „Г. ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК 200678992, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1220, р-н „Сердика“, ж.к. „Военна рампа“, бул. „Илиянци“ № 48, Бизнес сграда „Г. холдинг“, представлявано от Л. Г. срещу Решение № 1053/21.09.2022 г.,постановено по гр.д. № 1073/2021 г. на Софийски градски съд, VI ТО, 23 с-в,в частта, в която предявените искове са уважени до размера на 344 409, 68 лв.Подържа се,че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно.Неправилно съдът приел, че по делото не е установено изпълнение на задълженията на ответника за качествено уплътняване на основата (обратен насип) по Договора за линейни обекти, поради което ищецът не носел отговорност.Подържа се,че по делото не е спорно, че е налице пропадане на настилката-от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,се установява, че пропадането се дължи на недобра основа. Съдът обаче не е взел предвид направените от вещото лице в откритото заседание на 26.05.2022 г. разяснения, с които била изяснена последователността на извършваните от страните действия-жалбоподателя полага обратен насип до ниво асфалтова настилка, за да не се създава опасност за движението;ищеца отнема от горния слой на основата, за да избегне полагане на асфалт над нивото на пътя и полага асфалтовата настилка.По делото било установено, че направеният от ответника обратен насип е бил в съответствие с изискванията, поради което единствената възможна причина за пропадането на настилката може да бъде работата на Гарантстрой Комплект, който съобразно посочената по-горе последователност, е отнел от основата, 1 преди да положи асфалта.Незаконосъобразно съдът приел,че не се касае за скрити недостатъци в качеството на изработеното от ищеца по отношение на положените материали и дебелината на настилката.Подържа се,че разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД дава възможност на възложителя по договора да направи последващо възражение за неправилно изпълнение, в случай че недостатъкът не може да бъде открит при обикновения начин на приемане или се прояви по-късно. В случая, обикновеният начин на приемане е установеният в обичайната търговска практика между страните, при който Гарантстрой Комплект отчита работата си на Г. Инженеринг, последният уведомява основния възложител „Софийска вода“ АД, който, от своя страна, приема работата или респективно връща изработеното със забележки и възражения. Забележките, респ. възраженията на „Софийска вода“ АД се определят като забележки към Гарантстрой Комплект, който има задължението да ги коригира.Неправилно съдът приел,че ако ответникът не се е възползвал от възможността за рекламация, съответно не е направил възражения, работата следва да се счита приета. Подържа се,че жалбоподателя е сключил процесиите договори с оглед на очакваното професионално и добросъвестно поведение на ищеца във връзка с изпълнение на работите.

Според жалбоподателя неправилни са изводите на съда, че извънсъдебното прихващане, извършено от ответника с вземанията на ищеца по фактура № 3000001979/01.06.2018 г. и фактура № 3000002004/01.08.2019 г. не е произвело действие.Неправилно съдът приел, че не се установява вземане на ответника към ищеца за сумата по неустойките по чл. 22 от Договора за аварии, така както същите са били фактурирани по издадените от ответника фактури, като е посочил, че ищецът не е бил страна по Основния договор, който, в частта за неустойките, е бил относим единствено в отношенията между страните по делото в частта на съвпадащите задължения на изпълнителя.Подържа се,че клаузата по чл. 22 от Договора за аварии дава възможност да такова прихващане.

Неправилно съдът приел, че предявеното от ответника възражение за съдебно прихващане със сумата от 95 600, 12 лв, представляващо обезщетение за неизпълнение на Договора за аварии на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е неоснователно.Според жалбоподателяа при неизпълнение на задължението за полагане на настилка като елемент от възлагане от „Софийска вода“ АД, което полагане на настилка е превъзложено на Гаранстрой Комплект, Г. Инженеринг търпи вреди в размера на неустойките, които следва да заплати на „Софийска вода“ АД. Тези неустойки са дължими от ответника именно поради неизпълнението на Гаранстрой Комплект.

Неправилно съдът приел, че исковете за заплащане на неустойка за забава в приемане на работата от страна на Г. Инженеринг (по чл. 6, ал. 2 от Договора за аварии) и неустойка за забава на плащането на дължими суми (по чл. 21 от Договора за аварии и чл. 9 от Договора за водоноски) са основателни. Според жалбоподателя неустойка по чл. 6, ал. 2 от Договора за аварии би била дължима единствено в случай че работата е изпълнена точно, качествено и в уговорените срокове. В този смисъл, текстът на чл. 6, ал. 1 от същия договор изрично 2 установява правото на ответника да не приеме работата при всички случаи на неточно, некачествено или забавено изпълнение”. Въпреки, че жалбоподателя посочил и доказал неизпълнение на задълженията по конкретните възлагания от страна на ищеца, в решението си съдът не е обсъдил същите.Съдът не обсъдил и становището на жалбоподателя,че съгласно чл. 6, ал. 3 от Договора за аварии,че при всички положения (независимо размера на разликите) Г. Инженеринг дължи заплащане на извършените СМР до размера на приетите и заплатени нему СМР от страна на „Софийска вода“ АД.

Иска се решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявените сикове бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се направените по делото разноски.

От ищеца по делото „ГАРАНТСТРОЙ КОМПЛЕКТ” АД,ЕИК 175046468 е постъпил отговор,с който се оспорва подадената жалба.Подържа се,че от заключенията на назначените по делото експертизи не било установено, че причината за пропадането са работите, изпълнявани от „Гарантстрой комплект “АД.Дори обратното –съгласно заключенията пропаданията били причинени от некачествено уплътняване на земната основа, изпълнено след отстраняване на съответната авария по водопроводната мрежа, респективно от наличието на неотстранени течове-работи, за чието изпълнение отговарял ответника.

Законосъобразно съдът не уважил направените възражения за прихващане от страна на ответника по делото,поради липсата на условия за извършване на същите.Иска се ,решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.

По делото е постъпила и насрещна възззиивна жалба от „ГАРАНТСТРОЙ КОМПЛЕКТ” АД против Решение № 1053/21.09.2022 г., постановено по т. д. № 1073/2021 г. по описа на Софийски градски съд, VI-23 състав - в частта, с която:

-е прието за основателно заявеното от ответника възражение за прихващане с твърдяно като съществуващо негово вземане по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за надплатени суми по отношение на констатирани разлики в квадратурата на отчетената работа спрямо приетата като изпълнена от „Софийска вода“ АД, с оглед на което със сума в размер на 21 532,82 лв. е прихваната сумата от 29 833,12 лв., представляваща първото предявено от ищеца вземане, предмет на фактуриране с фактура № 3000002027/10.09.2018г, и искът в тази му част е уважен до размера на остатъка от 8 300,30 лв., а за разликата до пълния претендирай размер от 29 833,12 лв. съшият е отхвърлен като погасен чрез горепосоченото прихващане;

-искът за заплащане на неустойка по ад. 6, ал. 2 от Договора за аварии (за забава при приемането на работите) е отхвърлен за разликата между уважената част от 1 588,57 лв. и пълния предявен размер от 2 019,22 лв., с оглед на уваженото възражение за прихващане по т. 1 по-горе относно главницата от 29 833,12 лв., предмет на фактуриране с фактура № 3000002027/10.09.2018г., от която в полза на ищеца са присъдени само 8 300,30 лв., при което е налице отхвърляне на иска за заплащане на неустойка по чл. 6, ал. 2 от Договора за 3 аварии по отношение първата от сумите (за забава при приемането на работите, предмет на фактуриране с фактура № 3000002027/10.09.2018г.), формиращи неговия общ размер от 2 019,22 лв., равняваща се на 596,66 лв., от която на ищеца са присъдени само 166,01 лв., а за разликата от 430,65 лв. същият е отхвърлен от първата инстанция предвид счетеното за основателно възражение за прихващане по т. 1 по-горе;

-искът за заплащане на неустойка по ад. 21 от Договора за аварии (за забава в плащането) е отхвърлен за разликата между уважената част от 89 623,52 лв. и пълния предявен размер от 102 909,27 лв., с оглед на уваженото възражение за прихващане по т. 1 по-горе относно главницата от 29 833,12 лв., предмет на фактуриране с фактура № 3000002027/10.09.2018г., от която в полза на ищеца са присъдени само 8 300,30 лв., при което е налице отхвърляне на иска за заплащане на неустойка но чл. 21 от Договора за аварии по отношение първата от сумите (за забава в плащането на стойността на работите, предмет на фактуриране с фактура № 3000002027/10.09.2018г.), формиращи неговия общ размер от 102 909,27 лв., равняваща се на 18 407,04 лв., от която на ищеца са присъдени само 5 121,29 лв., а за разликата от 13 285,75 лв. същият е отхвърлен от първата инстанция предвид счетеното за основателно възражение за прихващане по т. 1 по-горе,при което исковите претенции, предмет на делото, са уважени до размера общо на 344 409,68 лв. и са отхвърлени за разликата до пълния предявен размер от 379 658,90 лв.

Подържа се,че решението ,в тази му обжалвана част е незаконосъобразно.

Съдът неправилно приел,че заявеното от страна на ответното дружество възражение за прихващане срещу вземането на „Гарантстрой“ по фактура № 3000002027/10.09.2018 г. с твърдяно като съществуващо вземане на „Г. Инженеринг“ по ад. 55, ал. 1 ЗЗД за надплатени суми по отношение на констатирани разлики в квадратурата на отчетената работа спрямо приетата като изпълнена от „Софийска вода“ АД е основателно до размера на 21532,82 лв.

По делото не било установено да са релевирани към съответния във времето момент някакви възражения на „Г. Инженеринг“ спрямо „Гарантстрой“ по отношение на евентуални количествени несъответствия. В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на решението в обжалваната му част.Според жалбоподателя разликите между приетите от „Софийска вода“ АД и реално изпълнените от „Гарантстрой“ количества работи се дължат единствено на неточности, допуснати от страна на „Г.

Инженеринг“.Иска се решението на СГС да бъде отменено в обжалваната му отхвърлителна част и вместо него бъде постановено решение,с което предявените искове бъдат уважени изцяло.Претендират се направените по делото разноски.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от „Г. ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК 200678992,с който се оспорва същата.Подържа се,че от заключението по приетата по делото повторна съдебно-техническа експертиза, изготвена въз основа на представени от страните и Софийска вода документи, било установено, че разлика в квадратурата за периода м. януари 2017 г. - м. май 2018г. е налице, като нейната процентна стойност е 30.54 %. Поради това се подържа,че това несъответствие е обвързано с отношенията между Г. Инженеринг и 4

Софийска вода по силата на договорното препращане, установено в чл. 6, ал. 3. Иска се решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.