Решение № 64 от 24.04.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. К., 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20265100500071 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 61/29.01.2026 г., по гр.д. № 1252/2025 г. по описа на РС – К., Н. М. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес в общ. Момчилград, с. Л. , е осъден да заплаща на пълнолетната си дъщеря М. Н. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. К., ж.к. „В.“ № **, вх. „В“, ет. *, ап. ***, ежемесечна издръжка в размер на 282.21 евро /равностойността на 550.00 лв./, считано от 30.09.2025 г. - до завършване на средното образование в ЕГ "Х. Б.", гр. К., за предвидения срок на обучение, не по-дълго от навършване на 20 годишна възраст на ищцата, респ. настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, като е отхвърлен иска над уважения размер до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

Със същото решение Н. М. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес в общ. Момчилград, с. Л., е осъден да заплаща на пълнолетната си дъщеря М.

Н. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. К., ж. к. „В.“ № **, вх. „В“, ет.

*, ап. ***, сумата в общ размер на 206.21 евро /равностойността на 403.33 лева/, представляваща издръжка за минал период /08.09.2025 г. - 29.09.2025 г. вкл./, пропорционално на дължимата ежемесечна издръжка за пълен месец в размер на 282.21 евро /равностойността на 550.00 лв./, като е отхвърлен иска 1 над уважения размер до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

Допуснато е на основание чл.242, ал.1, предл. първо от ГПК, предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.

Също така Н. М. Р. е осъден да заплати на М. Н. Р. сумата 156.23 евро /равностойността на 305.56 лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд - К. сумата 430.50 евро /равностойността на 842,00 лв./, представляваща държавна такса върху уважената част от исковете.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата М.

Н. Р., която го обжалва в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.144 от СК за заплащане на ежемесечна издръжка за разликата над 282.21 евро (550 лв.) до пълния предявен размер от 460.16 евро (900 лв.), като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Във въззивната жалба са излагат съображения за това, че съдът е приел за установено, че по делото е доказано по несъмнен начин, че ищцата не може да се издържа от доходите си и няма имущество, което да й носи приходи; че има немалки разходи за битови нужди, консумативи, хранителни продукти, облекло, такси за частни уроци за кандидатстване след завършване на средното образование, учебници и учебни помагала и други. За установено било прието от съда и, че ищцата получава единствено финансова помощ от нейната майка, която не получавала високи доходи и имала влошено й здравословно състояние. Тази фактическа обстановка не била съобразена с ангажираните от страна на ответника доказателства, респ. без данни за месечен реализиран доход, данни за заявен разход на семейството в размер на 1000 евро, плащане на заем в размер на 100 000 евро, без данни за месечна вноска за погасяване, без данни че на ответника му остават 700-800 евро за месец за преживяване. Неправилен бил изводът на съда, че претендираната издръжка в размер на 900 лева би създала особени затруднения за дължащия издръжката. Твърди се, че ответника реализирал месечен доход в размер над 3 000 евро, което се подкрепяло от установеното по делото, че втората изискуема предпоставка от закона в чл.142, ал.1 от СК - възможностите на лицето което дължи издръжката е налице в настоящето производство.

Ответникът твърдял и съдът приел за установено, че към момента няма 2 промяна в имуществената му сфера, като ответникът редовно изплащал присъдената по-рано издръжка в размер на 900 лева, поради което неправилен бил изводът, че за ответника ще се създадат особени затруднения да я заплаща в същия размер. Съдът не съобразил и решението си с размера на присъдена издръжка с влязлото в сила решение № 233/15.12.2021 г по гр.д. № 832/2021 г. на РС - К., с което била присъдена месечна издръжка в размер на 600 лева.

Този факт бил игнориран от съда независимо, че се съдържал в приетото и допуснато като доказателство влязло в сила решение № 312/24.06.2025 г., постановено по гр.д. № 1653/2024 г. по описа на РС - К., с което била увеличена присъдената издръжка от 600 лева на 900 лева. Неправилно съдът приел, че от месечен доход от 1000 евро след посрещане на необходимите нужди за живот, както и след погасяване на кредит от 100 000 евро, на ответника оставали 700-800 евро на месец за да посреща своите нужди.

Решението на РС - К. било постановено и в противоречие на процесуалния закон, тъй като допуснатите и приети писмени и гласни доказателства, ангажирани от страните по делото, не били ценени както по отделно така и в тяхната съвкупност. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над 550 лева до пълния предявен размер от 900 лева, като уважи предявения иск с правно основание чл. 144 от СК и обективно съединен иск по чл.149 от СК за заплащане на месечна издръжка на учащо се в средно учебно заведение пълнолетно дете от родител в размер на 900 лева месечно, считано от 08.09.2025 г. /датата на навършване на пълнолетие/ до навършване на двадесетгодишна възраст или до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

Претендира разноски. В съдебно заседание, процесуалният представител на въззивницата поддържа въззивната жалба.

Въззиваемият Н. М. Р., представляван от процесуалния си представител адв. Б. М., е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Излага съображения, че твърденията на въззивницата не са подкрепени с необходимите доказателства и са недоказани и неоснователни. РС - К. се съобразил както с писмените доказателства, така и с гласните такива и стигнал до извода, че ищцовата претенция е основателна и доказана до размера на 550 лева, като е отхвърлил претенцията до пълния размер. Постановеното решение било правилно и постановено в съответствие с материалния закон. Не били налице нарушения 3 на процесуалните правила. Направените фактически изводи от съда кореспондирали със събраните по делото писмени и устни доказателства и обосновавали напълно направените правни изводи. Съда обосновано и мотивирано взел своето решение при извършена цялостна проверка на всички факти и доказателства. Не били нарушени процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Моли съда да потвърди обжалваното решение на РС - К.. В съдебно заседание поддържа становището си, изразно в отговора на въззивната жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на РС - К. е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени искове с правно основание чл.144 от СК, във вр. с чл.149 от СК за заплащане на издръжка на навършило пълнолетие дете в размер на 900 лв. месечно. Ищцата сочи в исковата молба, че с решение № 312/24.06.2025 г. по гр.д. № 1653/2024 г. по описа на РС - К., влязло в сила на 09.07.2025 г., ответникът и неин баща бил осъден да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 900 лв. На 08.09.2025 г. навършила пълнолетие, но продължила да учи и към момента била ученичка в ХII „Е“ клас на Е. г. „Х. Б.“ – гр.К.. Сочи, че ответникът трайно се установил да живее в Кралство Белгия, където получавал доход над 3000 евро месечно, нямал друго семейство или лица, които да издържа. Майката на ищцата била инвалидизирана с 50% т.н.р., тъй като страдала от тежки заболявания и претърпяла операции. Сочи също, че страдала от епилепсия, което налагало прегледи на свободен прием срещу заплащане. Претендира заплащане на издръжка в размер на 900 лв, считано от навършване на пълнолетието си до завършване на средното си образование.

Ответникът оспорва исковете като сочи, че размерът на издръжката от 900 лв. по гр.д. № 1653/2024 г. по описа на РС – К. бил определен без негово участие в производството по делото. Заявява, че издържа своето семейство, 4 което се състои от съпруга, доведен син и баща, не работел постоянно, изплащал ипотечен кредит в размер на 109 000 евро и застраховка от 882.14 евро, както и допълнителни разходи за електричество, вода, телефон и други, като в края на месеца му оставали 700 евро. Твърди, че ищцата получава месечна помощ от Белгия в размер на 250 евро, като оспорва твърденията й за наличие на заболяването епилепсия. В съдебно заседание заявява, че може да заплаща издръжка в размер на 550 лв.

Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № **2 с дата 10.09.2007 г., изд. от Община П., М. Н. Р. е родена на ****** г. в гр.П., като нейни родители са Ф. Ф. Р. и Н. М. Р..

От представените като доказателства по делото решение № 233/15.12.2021 г. по гр.д. № 8 32/2021 г. по описа на РС - К. и решение № 312/24.06.2025 г. по гр.д. № 1653/2024 г. по описа на РС - К., се установява, че въззиваемият Н. М. Р. е бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на ненавършилата си пълнолетие дъщеря М. Н. Р. в размер на 600 лв. в последствие увеличена на 900 лв.

От представените като доказателства по делото служебна бележка изх.

№ 32/18.09.2025 г., изд. от Директора на Е. г. „Х. Б.“ - гр.К., се установява, че М. Н. Р. е ученичка в XII „Е“ клас на учебната 2025/2026 г.

Представена е също и епикриза ИЗ 3187/2015 на Клиника по педиатрия и генетични болести – гр.П., от която се установява, че М. Н. Р., на възраст 7 г., 4м. и 9д., е била хоспитализирана в медицинското заведение за времето от 15.01.2015 г. до 21.01.2015 г., с окончателна диагноза R56.8 „други неуточнени гърчове“.

От представените като доказателства по делото удостоверение изх. № 19/12.01.2026 г., изд. от ОУ „Х. Б.“ – с.Г., общ.Ч., договор за отдаване под наем на общински жилищен имот с дата 21.01.2019 г., 6 бр. епикризи и фактури за медицински прегледи и хотелско настаняване, се установява, че майката на въззивницата - Ф. Ф. Р. получава средномесечно възнаграждение в размер на 1 139.21 евро, като същата страда от онкологично заболяване.

С декларация въззиваемият Н. М. Р. е декларирал, че домакинството му се състои от четири лица и според актуалните ценови нива в Белгия, приблизителният месечен разход за семейство от четири души през 2025 г. възлиза на около 1000 евро месечно. Тази сума се отнася единствено за 5 хранителни продукти за домашна употреба, купени от стандартни търговски обекти, без луксозни стоки и хранене извън дома.

Видно от представеното като доказателство удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № *** г. от Община К., Н. М. Р. е сключил граждански брак с К. М. Х. на 01.08.2018 г. в гр.К..

От представените като доказателства по делото в превод от фламандски език сертификат 281.61:2024, застрахователна полица на БНП П. К., извлечение от национален регистър и справка за разходи се установява, че семейството на К. М. Х. се състои от съпруг – Н. Р., син - Б. А. и свекър - М. Р.

Г., като разходите на домакинството са размер на 847.26 евро. Установява се също, че Н. Р. като кредиторолучател и К. М. Х., като съкредитополучател, са сключили договор за ипотечен кредит в размер на 161 623 евро за срок от 04.07.2017 г. до 04.07.2037 г., както и застрахователен договор с премия за плащане 882.14 евро.