Определение № 2689 от 27.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2689 гр. София, 27.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20231000502825 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.1 във връзка с чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Е. С. чрез пълномощника му адв.Н. Д. против определение №406 от 04.10.2023 г., постановено по т.д.

№195/2023г. на СОС, с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че изпратеното от застрахователя писмо изх.№0-92-11890 от 20.09.2023г., с което изисква представянето на допълнителни документи по застрахователната претенция, с които към онзи момент молителят-ищец не е разполагал, има характера на отказ по см. на чл.498, ал.3 от КЗ и незаконосъобразно първоинстанционният съд е отказал да отчете неговото значение за допустимостта на предявените искове. Твърди, че поначало увреденото лице няма задължение да представя допълнителни доказателства за основателността на претенцията си, дори и такива да са му поискани.

Липсата на достатъчно доказателства било основание за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че и към момента на депозиране на частната жалба застрахователят нито е определил, нито е изплатил обезщетение на ищеца. И тъй като по своето същество неизплащането на обезщетението до момента съставлява отказ да бъде заплатено застрахователно обезщетение, то исковете били допустими. Счита, че до произнасянето на въззивния съд вече ще е изтекъл тримесечният рекламационен срок и процесуалните пречки за разглеждане на спора ще бъдат отпаднали.

Моли за отмяна на определението като незаконосъобразно и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на 1 съдопроизводствените действия.

Софийският Апелативен съд, като съобрази данните по делото, както и доводите на жалбоподателя във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното :

Съдът е бил сезиран с предявени от С. Е. С., действащ със съгласието на баща си Е. С. М., искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ - за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди вследствие на ПТП, причинено от застрахован при ответника водач на МПС със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху претендираната сума.

Съдът е върнал исковата молба и прекратил производството по делото поради това, че иска е недопустим като преждевременно предявен.

Този свой извод е основал на разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ, във вр. с чл.496. Преценил е, че от датата, на която е заведена претенцията при застрахователя, към момента на предявяването на исковете не е изтекъл предвидения в чл.496 КЗ тримесечен срок.Поради това е приел иска за процесуално недопустим и е прекратил производството.

Обжалваното определение е правилно. Изложените мотиви за недопустимост на иска напълно се споделят от въззивния съд, поради което и с оглед дадената му процесуална възможност, на основание чл.272 ГПК този състав препраща изцяло към мотивите на първоинстанционния съд.

Според разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ, „Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.“.

От своя страна чл.496,ал.1 КЗ предвижда, че „Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя….“ Фактите по делото, които се установяват от представените с ИМ писмени доказателства, както и от твърденията на самия ищец, са следните – застрахователната претенция по чл.380 е депозирана пред застрахователя на 11.09.2023г. На 20.09.2023г. последният е изпратил до пълномощника на увреденото лице – адв.Д. Писмо, с което го е уведомил, че „с оглед изясняване на всички обстоятелства относно настъпването на ПТП и 2 последиците от него, ще се произнесе по претенцията след представяне на документите, за които молителят е получил разрешение да получи от РПСамоков, а именно: Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и протоколи от разпит на свидетели.“ /л.69/. Видно е, че отказ за заплащане на застрахователно обезщетение не е обективиран в писмото.Изискването на допълнителни доказателства не може да бъде приравнено на отказ. Напротив, разпоредбата на чл.496,ал.4 предвижда, че когато документите по ал.3 са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на ПТП, застрахователят може да изисква представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица. Именно такъв е и настоящият случай. Очевидно застрахователят е преценил, че са необходими още доказателства за установяване механизма на настъпилото ПТП, за да може да вземе мотивирано решение дали да изплати размера на обезщетението, или пък да откаже плащане. Във всички случаи обаче той следва да направи това в предвидения в разпоредбата на чл.496,ал.1 КЗ тримесечен срок от депозиране на претенцията. Именно затова предявяването на иска за обезщетение преди изтичането на този срок е недопустимо. Затова и изискването на допълнителни доказателства, каквито застрахователят по закон може да изисква /чл.496,ал.4/ не може да бъде приравнено на отказ да се изплати обезщетението.

Очакването на жалбоподателя, че към момента на произнасянето на въззивния съд установеният тримесечен срок може да е изтекъл и това следва да бъде зачетено по аргумент от чл.235,ал.3 ГПК, в който смисъл е посочена и съдебна практика, очевидно не се е сбъднало. С оглед постъпването на претенцията при застрахователя – 11.09.2023г., тримесечният срок по чл.496,ал.1 КЗ изтича едва на 11.12.2023г. Очевидно към момента на настоящото произнасяне сркът не е изтекъл.

При този анализ на доказателствата, във връзка с относимите законови разпоредби съдът намира, че обжалваното определение е правилно и съобразено със закона и следва да бъде потвърдено.Предявените искове са недопустими като преждевременно предявени. Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №406 от 04.10.2023 г., постановено 3 по т.д.№195/2023г. на Софийски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл.280,ал.1 и 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4