Решение № 106 от 02.09.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Велико Търново, 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно търговско дело № 20254001000058 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 ГПК.

С Решение № 127/19.11.2024г., постановено по т.д. № 125/2023г., Окръжен съд – Плевен е осъдил на основание чл. 327, ал.1 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 211 ГПК „СЕВАН" ООД с ЕИК 81277560, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул."Захари Стоянов" № 89, представлявано от управителя А. А. А. чрез Адвокатско дружество „А.", с БУЛСТАТ 177229322, представлявано от адв. Ц. А. ДА ЗАПЛАТИ на „АГРО АКМ“ ЕООД, с ЕИК201090020, със седалище и адрес на управление гр.

Плевен, ул."Дойран" № 160, ет. 2, офис 11, представлявано от управителя А. К. М. със съдъебен адрес: 1113, София, **********, адв. Д. П. сумата от 141 392, 00 лв., представляваща неизплатена цена на доставена пшеница по Договор № 33550/ 14. 12.

2022 г. за покупко - продажба на пшеница и фактура № 0000000446/ 14. 12. 2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06. 12. 2023 г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение, съдът е осъдил на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл. 211 ГПК „СЕВАН” ООД ДА ЗАПЛАТИ на „АГРО АКМ” ЕООД сумата от 16 150 лв., представляваща лихва за забава за периода от 28. 12. 2022 г. до 05. 12. 2023 г. върху главница от 141 392, 00 лв., представляваща неизплатена цена на доставена пшеница по Договор № 33550/ 14. 12. 2022 г. за покупко- продажба на пшеница и фактура № 0000000446/ 14. 12. 2022 г.

Съдът е отхвърлил като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният на основание чл.286, ал.1 ТЗ вр. чл. 240, ал.1 и чл. 79, ал.1 ЗЗД иск от „СЕВАН" ООД 1 срещу „АГРО АКМ“ ЕООД за сумата от 318 132, 00 лв. платена по Договор № 1/ 14.

12. 2022 г. за временна финансова помощ, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска 06. 07. 2023 г. до окончателното й изплащане, като погасена чрез прихващане.

Окръжен съд - Плевен е отхвърлил като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД иск от „СЕВАН” ООД срещу „АГРО АКМ" ЕООД за сумата от 1732, 05 лв., представляваща договорна лихва по чл. 3, б."б" от Договор № 1/ 14. 12. 2022 г. за временна финансова помощ.

С решението е отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД иск от „СЕВАН" ООД срещу „АГРО АКМ" ЕООД за сумата от 25 767, 37 лв. представляваща мораторна лихва по чл. 7 от Договор № 1/ 14. 12. 2022 г. за временна финансова помощ за периода от 01. 02. 2023 г. до 16. 05. 2023 г.

Съдът е отхвърлил като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният на основание чл. 92 ЗЗД иск от „СЕВАН" ООД срещу „АГРО АКМ" ЕООД за сумата от 95 439, 60 лв. представляваща неустойка по чл. 7 от Договор № 1/ 14. 12. 2022 г. за временна финансова помощ.

ОС – Плевен е осъдил на основание чл. 78, ал.1 вр. чл. 80 и чл. 211 ГПК„СЕВАН" ООД с ЕИК81277560 да заплати на „АГРО АКМ" ЕООД с ЕИК201090020 направените деловодни разноски в размер на 46 610, 15 лв.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от „СЕВАН" ООД с ЕИК81277560, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул."Захари Стоянов" № 89, представлявано от управителя А. А. А. чрез адв. А. К., преупълномощен от отадв. Ц. А..

Обосновават се оплаквания за неправилност. Навежда се, че решението е постановено при неправилно тълкуване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Навежда, че съдът е постановил решението си в противоречие с цитирана практика на ВКС, без да се произнесе и да формира вътрешното си убеждение по въпроса за действителността на договор за търговска продажба, когато цената не е определена и не е уговорено, как ще бъде определена, с оглед разпоредбата на чл.326, ал.2 ТЗ. Сочи, че отразеното в приетата данъчна фактура не може да се приеме за договорна цена, тъй като посочената в нея цена е непротивопоставима с ясно отразената клауза в договора за търговска продажба, че цената 650 лв./м.т. не е окончателна, а ще се определи като по ниска или по-висока при изискващо се активно действие- изявление на продавача в указан срок.От друга страна ищецът не бил ангажирал съответните доказателства за определяне размера на цената, съгласно чл.

326 ал.2 ТЗ в хипотезата, когато същата не е определена и не е уговорено, как ще бъде определена, т.е. установяване на цената, която обикновено се плаща за същия вид стока при същите обстоятелства по време сключването на договора. Според жалбоподателя, съдът е следвало да назначи служебно вещо лице за изясняване въпроса за цената, която обикновено се плаща при сключването за същия вид стока при подобни обстоятелства, доколкото отговорът му предполага специални знания от областта на пазарната конюнктура. Това нарушение на процесуалните правила било съществено според въззивникаи е основание за отмяна на първоинстанционно решение, с последици, съгласно закона.

Жалбоподателят посочва още, че съдът не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност своевременно представени и приети доказателства, доказателствени 2 средства, които сочели недвусмислено, че цената, в уговорения договор не е окончателна, а подлежи на окончателно определяне в по-висок или по-нисък размер, съобразно задължение за активно действие от продавача - изрично изявление за определяне на цена. Това нарушило правото на страните на защита и равнопоставено участие в процеса.

Видно било от мотивите на обжалваното решение, че съдът бил обсъдил хипотетично направено в хода на съдебното производство възражение за прихващане, без такова да е изрично въведено в доклада по делото и без изрично произнасяне по него, което също представлявало процесуално нарушение, предвид установената съдебна практика.

Жалбоподателят изтъква съображения в насока, че решението на съда не било съобразено с прието в Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. по тълк. д. № 2 / 2020 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК.

Въвеждат се доводи за неправилност на съдебния акт.

Прави се извод от въззивника за основателност на ищцовата претенция за връщане на сумата по договора, както и основателност на акцесорната претенция за заплащане на предвидените в договора лихви и неустойки, така както са предявени в първоначалната искова молба.

Анализират се събрани в процеса доказателства и доказателствени средства и се прави извод, че са налице достатъчно преки и косвени доказателства за съществуването на сключения между страните договор за временна финансова помощ.

Необосновано първоинстанционният съд бил ценил представеният от Агро АКМ документ - „писмо за разчети", без да излага причините за това, предвид изричното възражение на жалбоподателя – ищец в производството, че лицето, което го е подписало не е компетентно да извършва това, а не взел предвид надлежно заверен документ - отговор от „Севан“ ООД на искано от „Агро АКМ“ писмо за потвърждение на разчети от 2024 г., от съдържанието на което се установява, че „Севан” ООД отричало наличие на задължения. Цитираното уведомление от „Севан" ООД относно „потвърждение за разчети" било представено по делото с допълнителен отговор на допълнителна искова молба по предявен насрещен иск от м. 03.2024г.

Във връзка с направения от въззивника с жалбата му извод, че по делото е доказано наличието на заемно правоотношение между страните, същият предвиждал заплащане на възнаградителна лихва за периода в размер на 4%. Договорът за заем бил реален договор, същият се считал за сключен от момента на предаване на сумата, което било и доказано в процеса. Дължимостта на уговорените в договора санкции се обуславяла от неизпълнение на задължението на ответника да върне заетата сума.

Изтъква се, че уговорената неустойка не е нищожна като противоречаща на морала, тъй като липсват данни за накърняване на договорната свобода във вреда на длъжника или липса на равнопоставеност в процеса на договаряне. Договореният от страните размер не противоречал на дефинитивно заложената по закон обезщетителна функция на неустойката, поради което клаузата не била нищожна като противоречаща на добрите нрави.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на обжалваното решение №127/19.11.2024г., постановено по т.д. №20234400900125 по описа на Окръжен съд Плевен, включително в частта за разноските, като по същество уважи предявените от „Севан" ООД искове срещу „Агро АКМ" ЕООД: за сумата от 318 132 лв., платена по Договор №1/14.12.2022г. за временна финансова помощ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата, за сумата от 1732.05 лв., представляваща договорна лихва по чл.3, б. „б" от Договор №1/14.12.2022г. за временна финансова помощ; за сумата от 25 767.37 лв., 3 представляваща мораторна лихва по чл.7 от Договор №1/14.12.2022г. за временна финансова помощ за периода от 01.02.2023г. до 16.05.2023г. и за сумата от 95 439.60 лв., представляваща неустойка по чл.7 от Договор №1/14.12.2022г. за временна финансова помощ, както и да отхвърли предявеният насрещен иск от „Агро АКМ" ЕООД, включително в частта за разноските.

При евентуалност се иска, въззивният съд да отмени решението и върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг съдебен състав по обективно съединените искове.

Претендира присъждането на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „АГРО АКМ" ЕООД по подадената въззивна жалба. Обосновават се доводи за нейната неоснователност, поради което въззиваемата страна отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърден изцяло атакувания съдебен акт.

Претендират се сторените разноски във въззивната инстанция.

Въззивният съд е оставил без уважение направеното доказателствено искане на въззиваемото дружество за разпит на свидетел.

Апелативен съд – Велико Търново, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити и са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.

По същество на въззивната жалба:

Дружеството - ищец „Севан“ ООД е твърдяло с исковата молба, че между страните е сключен Договор за временна финансова помощ №1/14.12.2022г., по силата на който е предоставило на “АГРО АКМ” ЕООД сума в размер на 318 132 лв. (триста и осемнадесет хиляди сто тридесет и два лева). Сумата по договора била преведена на “АГРО АКМ” ЕООД с платежно нареждане.

Съгласно клаузите на договора „Севан“ ООД имало право да получи обратно дадената сума - 318 132 лв. при поискване, но не по - късно от 31.01.2023 г., като помощополучателят се задължил да върне получената сума в срок не по-късно от 31.01.2023г., ведно с премия, изчислена за дните на ползване на сумата.

Ответникът не бил изпълнил задължението за връщане на получената сума.

Предвид това върху неплатеното задължение се дължала лихва. Твърди се, че съгл. чл.7 от сключения договор, при неизпълнение на задълженията си, както и при просрочие, помощополучателят “АГРО АКМ” ЕООД дължи неустойка в размер на 30 % от стойността на предоставената временна финансова помощ. Претендираните 4 лихви и неустойка възлизали общо на 122 939.02 лв., като от тази сума: сумата 1732.05 лв. представлявала лихва по Договора (4%) за периода от 14.12.2022г. до 31.01.2023г., 25 767.37 лв. - лихва за забава за периода от 01.02.2023г. до 16.05.2023г., а сумата 95 439.60 лв. представлявала неустойка по Договора. Общият размер на задължението - главница, лихви и неустойка било 441 071.02 лв.