Решение № 71 от 04.03.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. ХАСКОВО, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Д. А. А.-С. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20255600501000 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба, подадена от М. Д. Д., чрез адв. И. И., с която се обжалва Решение № 142/15.10.2025 г., постановено по гр. д. № 1042/2024 г. по описа на Районен съд Харманли, в частта, с която съдът е признал за установено, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по отношение на М. Д. Д., че дължи на "Профи Кредит България" ЕООД, по договор за потребителски кредит /ДПК/ Профи Кредит Стандарт № ************ от 22.03.2023 г. сумата от 343.49 лева за главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 27.06.2024 г., до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 415 от 09.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 631/2024 г., по описа на РС Харманли, както и в частта с която съдът е разпределил разноските по делото.

В жалбата са развити съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателя твърди, че съдът правилно е определил, че в 1 случая била приложима разпоредбата на чл.22 от ЗПК и следвало да настъпи по него изначална недействителност, при която заемателят - потребител по смисъла на ЗПК, дължал връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихвите и други разходи по кредита. След това обаче съдът, неправилно не съобразил приложението на разпоредбата чл. 34 ЗЗД, според която всяка от страните трябвало да върне на другата това, което е получила от нищожната сделка. Излагат се съображения, че безспорно било установено кредитополучателя да е изплатил по процесния договор сума в общ размер на 1 723, 69 лева. Съответно счита, че съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК жалбоподателката била дала без да дължи сумата в размер на 723, 69 лева, която следвало да й бъде възстановена. Излагат се също и съображения относно размера на присъдените в полза на ответника – жалбоподател в настоящото производство и неправилното му намаляване от съда. Искането към въззивната инстанция е да отмени атакувания съдебен акт в обжалваната част и вместо него се постанови друг, с който изцяло се отхвърли исковата претенция за главницата по процесния договор.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрк. Г. С.-К., с който се оспорва подадената въззивна жалба. Взема се становище, че изложените в жалбата възражения са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Твърди се, че посоченото във въззивната жалба, че жалбоподателя бил платил сума в размер на 723, 69 лева без основание и същата следвало да бъде върната, представлявало насрещен иск, какъвто не бил предявен пред първата инстанция и възможността за това била преклудирана. Развити са съображения, че по безспорен начин било установено, че ответницата – жалбоподател в настоящото производство, не била погасила своите задължения по процесния договор за главница в размер на 343,49 лева и поради това решението на първоинстанционния съд било правилно. Искането към въззивната инстанция е да потвърди атакувания съдебен акт в обжалваната част като правилен и законосъобразен.

Окръжен съд Хасково, след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което 2 подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред Районен съд Харманли е образувано по искова молба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752 срещу М. Д. Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.

1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че М. Д. Д. дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД следните суми: 343.49 лв., представляващи главница по Договор за потребителски кредит (ДПК) ************ и 19.95 лв, представляващи възнаградителна лихва за периода от 25.12.2023 г. до 25.03.2024 г., за която сума била издадена Заповед № 415 от 09.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 631/2024г. На PC - Харманли; и искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, с които се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 100,03 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, дължимо до 25.03.2024 г. и 112.50 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо до 25.03.2024 г.

С Решение № 142/15.10.2025 г., постановено по гр. д. № 1042/2024 г. по описа на Районен съд Харманли е признал за установено между страните, че М. Д. Д., дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, сумата от 343.49 лева за главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 631 по описа за 2024 г. на Районен съд - Харманли - 27.06.2024 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 415 от 09.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 631/2024г., по описа на РС Харманли, като иска за договорно възнаграждение в размер на 19.95 лева, дължимо за периода от 25.12.2023г. 23.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 631 по описа за 2024 г. на Районен съд - Харманли - 27.06.2024 г. до окончателното й изплащане, както и исковете за осъждането на ответника да заплати по сключения между тях договор за потребителски кредит /ДПК/ Профи Кредит Стандарт № ************ от 22.03.2023г. следните суми: сума в размер на 100.03 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга "Фаст", дължимо до 25.03.2024 г. и за сумата в 3 размер на 112.50 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга "Флекси", дължимо до 25.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 631 по описа за 2024 г. на Районен съд - Харманли - 27.06.2024 г. до изплащане на вземането е отхвърлил като неоснователни.

Със същото това решение съдът е осъдил М. Д. Д. да заплати на "Профи Кредит България" ЕООД сумата 462,19 лева представляваща разноски по исковото производство, както и сумата от 44,73 лева представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 631 по описа за 2024 г. на Районен съд Харманли. От своя страна "Профи Кредит България" ЕООД е осъдено да заплати на М. Д. Д. сумата от 161,45 лева, представляваща разноски в исковото производство, както и сумата от 80,73 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 631 по описа за 2024 г. на Районен съд Харманли.

За да уважи исковата претенция в частта за главницата в размер на 343.49 лева, първоинстанционният съд е приел, че сключения между страните договор за потребителски кредит Договор за потребителски кредит (ДПК) ************ от 22.03.2023 г. е недействителен и съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителя следвало да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В тази връзка съдът е приел за безспорно установено, че ответника е погасила част от отпуснатата му в заем сума чрез следните вноски: на 18.06.2023г. в размер на 173.69 лева, на 18.06.2023г. в размер на 190лв., на 12.07.2023г. в размер на 175 лева, на 31.07.2023г. в размер на 183 лева, на 28.09.2023г. в размер на 190 лева, на 16.11.2023г. в размер на 220 лева, на 22.12.2023г. в размер на 60 лева, на 07.01.2024г. в размер на 192 лева, на 23.05.2024г. в размер на 170 лева, на 30.06.2024г. в размер на 170 лева или общо сумата от 1 723.69 лева. Районен съд Харманли е посочил, че връщането на заетата сума било уговорено да стане, според погасителния план към договора, а именно на 12 броя погасителни вноски с ежемесечни падежи на 25-то число. Съответно възприемайки установеното от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза относно начина по който са отнасяни внесените от длъжника суми по пера и остатъка на задължението му по договора, съдът е приел, че остатъкът от незаплатена главница бил в размер на 343.49 лв. (1000 лв. - 4

656.51лв.). Именно в този размер е уважил и исковата претенция.

Настоящият състав на Окръжен съд Хасково приема така постановеното от първоинстанционния съд решение, в тази му част за неправилно. Това е така по следните съображения:

По делото е безспорно установено, а и страните не спорят, че на 22.03.2023г. между ищецът "Профи Кредит България" ЕООД и М. Д. Д. е сключен Договор за потребителски кредит /ДПК/ ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ************ при следните параметри: Сума на кредита: 1 000.00лв.; Срок на кредита: 12 месеца; Размер на месечната вноска по кредита: 102.86 лева;

Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 25-то число на месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %) 48.36; Годишен лихвен процент: 41.00; Лихвен процент на ден: 0.11; Общо дължима сума по кредита:

1234.38 лв. Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга били както следва: Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“:

400.00 лева;Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „ Флекси“:

450.00 лева;Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 70.83 лева.

Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по закупена допълнителна услуга била както следва: Общо задължение: 2084.38 лева; Общ размер на месечна вноска по договора: 173.69 лева; Дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.

Въз основа на заявление с вх. №5812/27.06.2024г. по описа на Районен съд Харманли в полза на ищеца срещу ответника била издадена Заповед № 415/09.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ************ от 22.03.2023г., а именно: главница - 387.10 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 32.89 лева, дължимо за периода от 25.12.2023г. до 25.03.2024г.; 9.88лева - законна лихва, дължима от 25.03.2024г. до 26.06.2024г; ведно със законна лихва, дължима от датата на входиране на заявлението 27.06.2024г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 25.00 лева за държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, а с Разпореждане № 1393/09.07.2024г. било отхвърлено искането за сумите от неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 133.36 лева, дължимо до 25.03.2024г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 150,00 лева, 5 дължимо до 25.03.2024г.; 3.14 лева - представляваща лихва върху възнаграждение за услугата „Фаст“ за периода от 25.03.2024г. до 26.06.2024г;

3.53 лева - представляваща лихва върху възнаграждение за услугата „Флекси“ за периода от 25.03.2024г. до 26.06.2024г; както неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 200,00 лева, начислени на 24.02.2024г., както и за разноски до пълния предявен размер. В срока по чл.

414, ал. 2 ГПК било подадено възражение от ответника и с Разпореждане № 1707/26.08.2024г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок, с изпълнението на което е образувано производството пред първата инстанция.

Настоящият състав на Окръжен съд Хасково напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд относно недействителността на така описания договор за потребителски кредит и препраща към неговите мотиви в тази част, като този извод на съда не е предмет на настоящото производство, доколкото липсва въззивна жалба в тази му част. Спорно между страните е останало единствено това, дали ответникът – въззивник в настоящото производство дължи на ищеца – въззиваем сумата в размер на 343.49 лева, представляваща неизплатена част от главницата по обявения за нищожен договор за потребителски кредит.