Решение № 252 от 19.07.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Перник, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500318 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Д. С. П., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Я. С., срещу решение № 217/07.03.2024 г., постановено по гр.д.

№ 5556/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Перник.

С решение № 217/07.03.2024 г. по гр.д. № 5556/2023 г., Районен съд гр. Перник е отхвърлил предявения от Д. С. П., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 439 от ГПК, срещу „Топлофикация-Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище/адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, за признаване за установено спрямо „Топлофикация Перник“ АД, че Д. С. П. не дължи сума в общ размер на 3463,16 лева, от които сума в размер на 2776,17 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г., ведно със законната лихва главницата, считано от датата на подаване на заявлението 17.06.2014 г. до окончателното плащане, сума в размер на 472,03 лева законна лихва за забава за периода от 30.06.2011 г. до 15.05.2014 г., сума в размер на 64,96 лева - държавна такса и сума в размер на 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми в полза на „Топлофикация Перник“ АД е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 0429/2014 г. по описа на РС - Перник, и въз основа на който при ЧСИ - С.Б. е образувано изпълнително дело № 202375330401698 по описа на ЧСИ С.Б., поради 1 погасяването му по давност.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК Д. С. П., чрез адв. Я. С. е обжалвала решението, като твърди, че същото е неправилно, незаконносъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и моли съда да бъдат уважени така предявените искове, ведно с всички законни последици, вкл. да й бъдат присъдени и направените разходи за адвокатска защита.

Сочи, че съдът е постановил съдебния акт при липсата на обсъждане и преценка на всички налични по делото доказателства. Допълва, че първата инстанция е подходила избирателно, като не е взела предвид и не е обсъдила изложените доводи и възражения, направени от нея. Излагат се съображения като се твърди, че решаващият съд не е разбрал същността на правния спор.

Счита, че ищецът е доказал наличие на облигационни правоотношения, а ответникът не е доказал ,че е предприел действия по принудително събиране на вземането си произтичащо по изпълнителен лист издаден на дата 09.09.2014 г. по ч.гр.дело № 0429/14 г. по описа на Пернишки Районен Съд, които да прекъсват или спират давностния срок.

Твърди се, че при постановяване на своето решение Районен съд Перник се е отклонил от задължителната практика на ВКС по значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос за съдържанието на мотивите към съдебното решение и е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и посочва такава в конкретика. В жалбата жалбоподателката изброява редица актове, постановени от върховната инстанция.

Въз основа на изложените съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, жалбоподателката Д. С. П. моли съда да отмени първоинстанционното решение, като постанови ново, с което да бъдат уважени предявените искови претенции. Претендира присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява. В депозирана по делото писмена молба, чрез адв. С., заявява че поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи, като й се присъдят сторените по делото разноски.

Въззиваемият „Топлофикация-Перник” АД не се представлява. В писмена молба процесуалният представител моли съда да потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски.

Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл.

235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

2

Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за установено следното:

Районен съд - гр. Перник е бил сезиран въз основа на искова молба от Д.

С. П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Я. С. - САК, срещу „Топлофикация-Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище/адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 439 от ГПК, с които ищцата иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата в общ в размер на 3463,16 лева, от които сумата в размер на 2776,17 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г., сумата от 472,03 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 30.06.2011 г. до 15.05.2014 г., ведно със законната лихва главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 17.06.2014 г. до окончателното плащане, сумата от 64,96 лева - държавна такса и сумата от 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 0429/2014 г. по описа на ПРС, и е било образувано изпълнително дело № 202375330401698 по описа на ЧСИ С. Б. В исковата молба се твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, ответникът „Топлофикация- Перник” АД са подали отговор, с който са оспорили иска по основание и размер. Твърдят, че са били предприемани изпълнителни действия, в резултат на които давността е прекъсвана многократно, и вземането не е погасено по давност. Ответникът твърди, че процесните 3 вземания се погасяват с петгодишна давност, поради което и давностния срок не е изтекъл.

Районният съд не е уважил така предявения иск, като е приел същият за неоснователен, тъй като по ч. гр. д. № 04029/2014 г. на ПРС е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 17.06.2014 г., с които ищецът бил осъден да заплати на ответника сумата от осъден да заплати на „Топлофикация - Перник“ АД сумата от 2776,17 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енерегия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. включително, сумата от 472,03 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. до 15.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от лева, считано от датата на подаване на заявлението - 17.06.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 64,96 лева - държавна такса и сумата от 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника е било образувано изп. д. № 415/2014 г. по описа на ЧСИ Е. Д.. Няма данни кога образуваното пред ЧСИ Д. изпълнително дело е било прекратено, и дали е било прекратено и на какво основание.

Видно от приложеното електронно копие от изп.д. № 2504/2018 г. по описа на ЧСИ С.Б. по молба на ответното дружество от 25.10.2018 г., и на основание процесния изпълнителен лист, е било образувано следващо изп. д.

№ 2504/2018 г. по описа на ЧСИ С.Б.. В молбата са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на същия.

Със запорно съобщение от 31.10.2018 г., ЧСИ С.Б. е наложил запор върху получаваното от ищцата трудово възнаграждение при *** ЕООД.

Със запорни съобщения от 31.10.2018 г., ЧСИ - С.Б. е наложил запор и върху притежаваните от ищцата банкови сметки при „Райфайзенбанк България“ АД, „Инвест банк“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, и „Юробанк България“ АД.

Видно от положения върху гърба на изпълнителния лист печат, изп.д. № 2504/2018 г. по описа на ЧСИ - С.Б. е било прекратено на 18.04.2023 г.

По молба на ответното дружество от 05.06.2023 г., и на основание процесния изпълнителен лист, е било образувано следващо изп. д. № 1698/2023 г. по описа на ЧСИ С.Б.. В молбата са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ.

4

Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното от правна страна:

Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори, чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. Поради което разгледания от първоинстанционния иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, с който се оспорва изпълнението.

Предявеният пред първоинстанционния съд иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с което е признато вземането му, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност. По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка, поради което настоящият състав намира, че не следва да ги обсъжда.

В настоящото производство подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

5

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр.275 от 1950г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.