Решение № 65 от 15.04.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Горна Оряховица, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20234120200513 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С. В. И. е останал недоволен и чрез защитника адв. П. С. от АК – Велико Търново обжалва наказателно постановление № 230268-001055/25.09.2023 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон. Посочва, че е поискал да даде кръв за изследване, но полицейските служители не му оказали съдействие.

Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила за неговото издаване.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. П. С. от АК – Велико Търново поддържа жалбата.

Допълнително посочва, че жалбоподателят не можел да се придвижи до посоченото в талона за медицинско изследване лечебно заведение до посочения там краен час, нито до изтичането на максимално допустимия 1 според наредбата срок от 120 минути, тъй като към момента на издаване на талона нямало обществен транспорт. Посочва, че в нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. в талона за медицинско изследване не е отразен изборът на жалбоподателя дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. В талона не бил удостоверен и отказът на жалбоподателя да направи такъв избор. Поддържа, че така допуснатите нарушения на регламентирания с Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Поради това наказателното постановление било издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН НАЧАЛНИК НА

СЕКТОР „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ в РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ –

ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят С. В. И. живее в с. С., общ. С.. На 10.09.2023 г. вечерта И. бил на гости в дома на свой приятел в същото село. До там отишъл с лек автомобил „М.“ с рег. № ***, който управлявал. В дома на своя приятел жалбоподателят употребил алкохол. Малко след 23:30 часа на посочената дата И. решил да се прибира. Седнал зад волана на посочения по-горе автомобил и потеглил за дома си в селото. В 23:39 часа на ул. „П.“ в с. С. управляваният от жалбоподателя лек автомобил бил спрян за проверка от свидетелите С. Р. С. и С. Т. К. – служители на РУ – Горна Оряховица, Участък – С., които изпълнявали задълженията си като органи за контрол на движението. Полицейските служители изпробвали водача И. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер“ с фабр. № ***.

Техническото средство отчело концентрация на алкохол от 0,97 промила.

2

Жалбоподателят дал обяснение, че същата вечер е изпил две-три бири.

Свидетелят С. Р. С. – младши полицейски инспектор в РУ – Горна Оряховица, Участък – С., съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение серия GA № 967673, в който посочил, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т.

1, предл. 1 от ЗДвП. И. подписал съставения против него акт за установяване на административно нарушение и получил срещу разписка препис от акта.

При предявяването на показанията на техническото средство полицейските служители попитали жалбоподателя дали иска да даде кръвна проба за изследване. И. не дал ясен отговор. Свидетелят С. издал талон за медицинско изследване № 118306, в който определил срок от 60 минути от връчването на талона за явяване на водача във ФСМП – С. за медицинско изследване и вземане на кръвна проба. Така издаденият талон бил връчен на жалбоподателя в 23:55 часа на посочената по-горе дата.

И. не се явил за предписаното от контролните органи изследване във ФСМП – С. до изтичане на указания в талона срок, нито след изтичане на този срок.

На 25.09.2023 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от свидетеля С. акт за установяване на административно нарушение, началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца на основание чл.

174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 27.09.2023 г. На 29.09.2023 г. подадената от защитника адв. С. жалба против постановлението била заведена в РУ – Горна Оряховица.

От протокола на л. 11 от делото се установява, че използваното при процесната проверка техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер“ с фабр. № *** е преминало успешно последваща метрологична проверка на 24.04.2023 г. със срок на валидност 6 месеца, който включва датата на използването му в процесния случай.

3

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателя С.

В. И., показанията на свидетелите С. Р. С., С. Т. К. и М. Д. А. и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от компетентен орган (т. 1.3.3 от заповедта на л. 12 – 13 от делото) и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си при подписването на акта и в седемдневен срок от неговото съставяне.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (т. 3.9 от заповедта на л. 13 – 14 и заповедта на л. 17) преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Неоснователен е доводът, че правото на защита на жалбоподателя е било нарушено, тъй като полицейските служители отказали да го закарат до ФСМП – С., а той бил в невъзможност да се придвижи до гр. С., тъй като по времето, когато му бил връчен талонът, нямало обществен транспорт и не успял да се свърже по телефона с познати, които да го закарат до лечебното заведение. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. полицейският орган съпровожда проверяваното лице до мястото за извършване на медицинското изследване и вземане на кръвна проба само в случаите, когато с техническото средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда. По довод за противното от тази разпоредба когато с техническото средство е установена концентрация на алкохол под 1,2 на хиляда, какъвто е процесният случай, полицейският орган не съпровожда 4 лицето до лечебното заведение, посочено в талона. Следователно обстоятелството, че полицейските служители не са закарали жалбоподателя до ФСМП – С. поначало не е нарушение на процесуалните правила за установяване на нарушението.

Следва да се има предвид също така, че превозването на проверяваното лице с патрулния полицейски автомобил до лечебното заведение, посочено в талона, е по същество ограничаване на личната му свобода и неприкосновеност, а съгласно чл. 30, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 5, пар. 1 от ЕКПЧ такова ограничаване на свободата е допустимо само в изчерпателно уредените със закон случаи. Дори да се приеме, че в процесния случай самият жалбоподател е поискал да бъде закаран до ФСМП – С. с патрулния полицейски автомобил, това не означава, че полицейските служители са имали право да вземат такова решение и да изпълнят молбата на И.. Превозването на гражданин с патрулния автомобил без правно основание за това би изправило С. и К. пред риска при евентуален спор относно законността на това действие или във връзка с последиците от настъпило пътнотранспортно произшествие да не успеят да докажат, че проверяваното лице се е качило по свое искане в автомобила, в резултат на което да понесат съответната лична отговорност, както и да ангажират отговорността на своя работодател, на ръководителите си, на застрахователя на автомобила или на други лица. Следователно отказът на полицейските служители да превозят И. до посоченото в талона за медицинско изследване лечебно заведение (доколкото е имало такъв) е законосъобразен и морално оправдан.

Посочените от защитника затруднения за жалбоподателя да се придвижи до ФСМП – С. в рамките на определения във връчения му талон срок, без да управлява автомобила, не дават основание за извод за нарушено право на защита на И. или за липса на основание концентрацията на алкохол в кръвта му да бъде определена по показанията на техническото средство по реда на чл. 6, ал. 10 (предишна ал. 9) от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Както пред полицаите от автопатрула, така и пред съда жалбоподателят посочва, че същата вечер е изпил две-три бири, след което седнал зад волана на автомобила, за да се придвижи от дома на своя приятел в с. С., където бил на гости, до собствения си дом в същото село. Към момента, в който е взел решението да управлява автомобила след употреба на алкохол, И. е знаел за 5 всички посочени от защитника затруднения за придвижване от с. С. до гр. С. в късните вечерни часове. Поради това следва да се приеме, че жалбоподателят сам се е поставил пред риска да бъде разобличен в извършването на административно нарушение по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП при проверка с техническо средство за употреба на алкохол, както и да бъде съществено затруднен да се придвижи до указаното му от контролните органи лечебно заведение с цел да даде кръвна проба и така евентуално да докаже, че концентрацията на алкохол в кръвта му е по-ниска от установената с техническото средство.

Освен това от обясненията на жалбоподателя и от показанията на свидетелите се установява, че по време на проверката И. се е обадил на свой приятел по мобилния си телефон с молба да го закара до гр. С., но последният бил на работа нощна смяна и не можел да му помогне. И. направил опит да се свърже по мобилния телефон и с още двама свои приятели, но те не му отговорили. С оглед така установеното обстоятелство, че жалбоподателят е имал в себе си работещ мобилен телефон, не може да се приеме довода на защитата, че е бил в обективна невъзможност да се придвижи до ФСМП – С..

Следва да се приеме точно обратното. Въпреки безспорно установената липса на обществен транспорт по времето и на мястото на връчване на талона И. е имал възможност да използва мобилния си телефон, за да се обади на други свои приятели и познати или да си поръча такси и по този начин да се придвижи до указаното в талона лечебно заведение, без да нарушава забраната да управлява автомобила си с установената по показанията на техническото средство концентрация на алкохол.