Решение № 21 от 27.02.2026, Районен съд - Белоградчик
- Съд
- Районен съд - Белоградчик
- Дело
- Гражданско дело 409/2025
- Вид
- Решение № 21
- Подписан
- 27.02.2026
- В сила
- 25.08.2026
- Състав
- Божидарка Данчова Йосифова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 21 гр. Белоградчик, 27.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря БЕАТРИС Д. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20251310100409 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит - обявяване на недействителност на Договор за кредит.
В Исковата молба, ищеца Д. П. В. от гр. Б, обл. В, чрез пълномощника си адв. А. М. от САК, твърди, че на 23.06.2023 г. сключил с ответника „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, Договор за потребителски кредит с № 7053462046. Твърди се, че съгласно чл. 7 от Договора, ответникът с отпуснал на ищеца, потребителски кредит в размер на 10 000.00 лв. за общо ползване, като срокът на договора за потребителски кредит бил уговорен до 25.06.2026 г. В Исковата молба се твърди, че според чл. 19 от Договора, кредитодателят предлага застраховки в качеството му на застрахователен агент. В случая, ищеца твърди че е закупил следните услуги: „Застраховка: BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА (bill)" с цена 2 627.97 лв. и „Застраховка: BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill)", с цена 359.65 лв., като общият размер на застрахователната премия е 2 987.62 лв. Общият размер на застрахователната премия е прибавен 1 към общия размер на кредита, който съгл. чл. 7.1 от Договора, е 12 987.62 лв.
Уговореният лихвен процент, изчислен като годишен лихвен процент (ГЛП), е 30.39 %, като същият се изчислява по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. Ищецът излага, че уговорена била и клауза за забава, според която потребителят дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочисто. Тази лихва е в размер на основният лихвен процент (ОЛП) плюс десет проценти пункта. Годишният процент на разходите по процесния кредит (ГПР) по всички суми изброени по-горе е 34.75 %. Съгласно чл. 10 от Договора общата дължима сума по кредита с в размер на 19 948.24 лв., която съгласно погасителния план (чл.
11.2) следва да бъде върната от кредитополучателя в рамките на тридесет и шест месеца, на тридесет и пет равни месечни вноски, уговорени в размер на 554.11 лв. и последната (тридесет и шеста) в размер на 554.39 лв. Съгласно чл.
25.4.2 от Договора, в случай на частични плащания по кредита най-напред се погасяват съдебните вноски, после обезщетения за забава, после начислените такси, след това договорната (възнаградителна) лихва и най-накрая накрая главницата. В Исковата молба се твърди, че сключеният Договор за потребителски кредит с № 7053462046 между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023 и Д. П. В. с ЕГН **********, противоречи на закона и го заобикаля, като същият е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че в Договора е допуснато нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като текстът в него не е изложен по ясен и разбираем начин, и в случая използваният размер на шрифта с видимо по-малък от 12. Ищецът сочи, че от използваният дребен шрифт, неправомерно е бил затруднен да анализира внимателно съдържанието на Договора, което от своя страна с довело до формирането на грешна представа у него за настъващите правни последици от сключването му. Сочи се също, че в Договора не е посочен коректно и ясно начинът на формиране на годишния процент на разходите, като по този начин не е спазена императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем сзик и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите но определения в Приложение № 1 начин. Съгласно чл.
2
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процепт от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Твърди се, че в Договора за потребителски кредит с № 7053462046 от 23.06.2023 г. са посочени единствено абсолютните стойности на годишния лихвения процент /ГЛП и на годишния процент разходи ГПР/.
Липсва обаче ясно разписана мстодика на формиране на ГПР по кредита и именно кои компоненти точно са включени в него, както и как е формиран посоченият в договора ГПР от 34.75 %. Посочен е ГЛП по заема, който е фиксиран - 30.39 %, но не се изяснява как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Тези съставни елементи обаче в настоящия случай остават неизвестни, като на практика така сс създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Твърди се също така, че след като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е Включено в тях. Видно от клаузите на сключения между страните договор (чл. 7 и чл. 8), заемната сума (размера на кредита), предоставена на ищеца като кредитополучател, е в размер на 10 000.00 лв.
Като общ размер на кредита обаче с посочена сумата от 12 987.62 лв., представляваща сбор от предоставената в заем сума и закупените от ищеца услуги: „Застраховка: BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА (billy" с цена 2 627.97 лв. и „Застраховка: BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill)", с цена 359.65 лв.
Съгласно погасителния план към Договора за кредит (стр. 4 и стр. 5), главницата по кредита с 12 987.62 лв., а начислената върху нея възнаградителна лихва - в размер на 6 960.62 лв. По този начин застрахователните пакети са включени в главницата по кредита, но не е ясно дали са съобразени при определянето на посочения в договора ГПР от 34.06 %. Освен това, включването на застрахователната премия в размера на главницата представлява нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, въвеждаща ограничение в размера на ГПР. Разходите за заплащансто на 3 застрахователната премия представляват част от общите разходи по кредита, поради косто следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. В този случай обаче действителният процент на разходите ще надвиши максимално допустимия процент по чл. 19, ал. 4 ЗПК и ще се различава съществено от посочения в договора ГПР от 34.06 %. Това също води до недействителност на договора. Сочи се, че в сключения Договор за потребителски кредит с № 7053462046 липсва и допълнителна информация относно пачина на формирането на посочения ГПР, както и какво е изсто предвид при формирането му. Освен това, се твърди от ищцовата страна, че клаузата в чл.
7.1 от Договора за закупуването на следните услуги: „Застраховка: BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА (bill)" с цена 2 627.97 лв. и „Застраховка:
BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill)", с цена 359.65 лв., е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 от 33П, и същата следва да бъде прогласена за нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Ищецът излага, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит с обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ищецът Д. П. В. е усвоил реално получената сума по кредита, а имено - 10 000.00 лв. /десет хиляди лева.
Твърди се, че същият е извършил 13 бр. плащания в общ размер на 6 539.11 лв., именно: 1. На 31.07.2023 г. - 554.11 лв.; 2. На 02.09.2023 г. – 390.00 лв.; 3.
На 17.10.2023 г. - 540.00 лв.; 4. На 26.10.2023 г. - 25.00 лв.; 5. На 03.11.2023 г.
550.00 лв.; 6. На 29.11.2023 г. - 560.00 лв.; 7. На 12.01.2024 г. - 560.00 лв.; 8. На 12.02.2024 г. -560.00 лв.; 9. На 08.03.2024 г. - 560.00 лв.; 10. На 15.04.2024 г. 560.00 лв.; 11. На 30.04.2024 г. - 560.00 лв.; 12. На 12.06.2024 г. - 560.00 лв.; 13.
На 03.09.2024 г. - 560.00 лв. С оглед сторените от Д. П. В. плащания, при обявяване на Договор за потребителски кредит с № 7053462046 за недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК, ищецът ще дължи останалата незаплатена чиста стойност на главницата, която е в размер на 3 460.89 лв., но няма да дължи остатъка от общата дължима сума по кредита, надхвърлящ усвоената главница, а именно - 9 948.24 лв.
При така изложените в Исковата молба обстоятелства, се претендира съдът да обяви Договор за потребителски кредит № 7053462046 от 23.06.2023 г., сключен между ищеца Д. П. В. - от една страна - кредитополучател и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД - от друга страна - кредитор, поради неговата недействителност съгл. чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Моли се 4 съдът да приеме за установено, че ищеца дължи само чистата сума получена по кредита в размер на 3 460.89 лева, като за разликата над тази сума - не дължи връщане на сумата по кредита - на осн. чл. 23 ЗПК.
В подкрепа на предявения иск са представени писмени доказателства.
В проведеното открито съдебно заседание, се явява процесуалния представител на ищеца Д. В. - адв. А. М. от ВАК. Поддържа иска и в хода на устните състезания пледира съда да го уважи като основателен и докакан.
Претендира разноски, съгласно представения Списък на разноските съгл. чл.
80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил Отговор от процесуалния представител на ответника. Оспорват предявения иск. Оспорват твърденията твърденията на ищеца, че Договора за кредит е недействителен на посочените в исковата молба основания. Сочи се, че ГПР е правилно изчислен.
Застрахователната премия като цена на допълнителна услуга, изрично избрана от потребителя, не е „разход“ по договора за кредит, защото сключването на застраховка не е условие, което следва да бъде изпълнено от потребителя, за да получи желания кредит. Твърдят, че неоснователно е твърдението на ищеца, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като същият е сключен с размер на шрифта 12 pt., тип Arial Narrow, доколкото Договорът за застраховка представлява отделно правоотношение. В тази връзка, в ЗПК и КЗ не е предвидено изискване за шрифт за него, а и клаузата е инкорпорирана в основния договор, който е двустранно подписан от страните. Подробни доводи са изложени в Отговора на Исковата молба.
Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание, представител на ответника не се явява.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :
Предвид твърденията в Исковата молба и възраженията в Отговора на ответника, съдът разпредели доказателствената тежест между страните, както следва: Ищецът следваше да докаже: Наличието на сключен Договор за потребителски кредит с № 7053462046 от 23.06.2023 г. между ищеца Д. П. В. и ответника „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД /признато/; че Договор за потребителски кредит с № 7053462046 от 23.06.2023 г. е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, в това – число – че същия съдържа неравноправни клаузи и са налице законови основания за обявяването му за недействителен.
5
Тъй като ответника се брани единствено с правни доводи, съдът прие, че доказателствената тежест по делото изцяло принадлежи на ищцовата страна.
На първо място, съдът приема за доказано, а и не се оспорва от ответника обстоятелството, че между ответника „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД кредитор - от една страна и ищеца Д. П. В. - кредитополучател - от друга страна, е сключен Договор за потребителски кредит № 7053462046 от 23.06.2023 г. Видно от Договора, на ищеца Д. П. В. е отпуснат кредит в размер на 10 000 лв. При сключването на Договора за кредит, ищецът е следвало да закупи и : Застраховка: BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА (bill)" с цена 2 627.97 лв. и „Застраховка: BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill)", с цена 359.65 лв., като общият размер на застрахователната премия е 2 987.62 лв. Общият размер на застрахователната премия е прибавен към общия размер на кредита, който съгл. чл. 7.1 от Договора, е 12 987.62 лв. Закпуването на застраховките, е въведено като условие за усвояване на кредита, видно от чл. 7 от Договор за потребителски кредит № 7053462046 от 23.06.2023 г. Срокът на договора за кредит е - 25.06.2026 г., а падежната дата на вноските е 25 - то число от месеца. Съгласно Договора, лихвения процент по кредита е в размер на 30.39 % и Годишен процент на разходите в размер на 34.75 %. При това положение, общата сума дължима от кредитополучателя по Договора за кредит, съгласно Договора, възлиза на 19 948.24 лв. - видно от чл. 10 от Договора за кредит.