Решение № 410 от 23.12.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Б., 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Цв. Т. А. при участието на секретаря Таня В. Бончева като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №

20251810101327 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.

“А. Б. Б.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Б.№*, с ЕИК:*, чрез пълномощник юрисконсулт Д. Р., моли да бъде признато за установено по отношение на ответника Я. Д. Г. от Б., ж.к.В. Л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН:********** за съществуване на вземането му, за което е издадена Заповед № 716 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.06.2025г. по ч.гр.д.№ 988/2025г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 500.00 лева /петстотин лева/, представляваща главница по Договор за паричен заем К. № 351677, сключен на 24.08.2019г., както и за сумата от 360.99 лева /триста и шестдесет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща неплатени дължими такси, както и за сумата от 277.33 лева /двеста и седемдесет и седем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща неустойка по чл. 6.2. от Договора за кредит № 351677, както и за сумата от 76.67 лева /седемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща договорна лихва по Договора за потребителски кредит за периода от 24.08.2019 г. до 25.05.2020 г., както и за сумата от 172.26 лева /сто седемдесет и два лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща дължима законна лихва за забава по Договора за кредит за периода от 25.05.2020 година до 31.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2025г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, както да се присъдят и направените разноски в настоящето и заповедното производство, за които не представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.

В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрисконсулт Б. Т. е депозирал писмено становище с вх.№ 11325 от 17.11.2025г. през ЕПЕП, с което моли да се уважат изцяло предявените искове като основателни и доказании се присъдят разноските, описани в исковато молба.

Ответникът-Я. Д. Г. от Б. не е направила възражение по исковете и не е представила писмен отговор в предвидения в закона срок.

В с.з. ответникът, редовно призована, не се явява и не взема становище по 1 исковете.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 988/2025г. по описа на РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 20.06.2025г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед № 716 по ч.гр.д.№ 988/2025г. по описа на РС-Б. за изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата-главница от 500.00 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем К. № 351677, сключен на 24.08.2019г., както и за сумата от 360.99 лева, представляваща неплатени дължими такси, както и за сумата от 277.33 лева, представляваща неустойка по чл. 6.2. от Договора за кредит № 351677, както и за сумата от 76.67 лева, представляваща договорна лихва по Договора за потребителски кредит за периода от 24.08.2019 г. до 25.05.2020 г., както и за сумата от 172.26 лева, представляваща дължима законна лихва за забава по Договора за кредит за периода от 25.05.2020 година до 31.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2025г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът е депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а именно на 25.06.2025г. след като е получил съобщение и препис от заповедта за изпълнение по ч.гр.д.

№988/2025г. по описа на РС-Б. на 23.06.2025г. Във възражението е посочено, че длъжникът не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Ищецът е бил уведомен за възражението на ответника и възможността да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №924 от 14.07.2025г., връчено му на 22.07.2025г.

Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 1327/2025г. по описа на РС-Б. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 28.07.2025г. в РСБ., изпратена чрез ССЕВ с дата от 28.07.2025г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от постановяване на горното разпореждане.

От приложените писмени доказателства - Договор за паричен заем К. № 351677, сключен на 24.08.2019г., Общи условия условия на „С. К.“ООД за заеми „К.“, в сила от 08.03.2019г., погасителен план и разписка за извърпшено плащане, от които по несъмнен начин се установява, че между "С. К." ООД и Я. Д. Г. е сключен посочения по-горе договор за паричен заем от разстояние за сумата от 500лв. със срок на плащане от 9 месеца при ГПР47.82% с погасителен план и месечна погасителна вноска от 16.69лв. с краен срок на погасяване-25.05.2020г.

Страните не спорят, че ответникът е получила заемната сума чрез И.. В този смисъл е и приложеното писмено доказателство- копие от разписка от 24.08.2019г. от И..

Видно от процесния Договор за паричен заем, в чл. 6.1 от същия е предвидено задължение на заемателя в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). Съгласно чл.

6.2 от Договора, при неизпълнение на т. 6.1. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 487.95 лева, която се начислява автоматично от заемодателя, като с подписване на договора заемателят се счита за уведомен. Начислената неустойка за заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

Освен това ищецът е приложил Тарифа за таксита и и разходите на „С. К.“ във 2 връзка с предоставените заеми, включващи такса за удължаване срока на договора, разходи за събиране на вземането при забава в плащането на вноска, за издаване на удостоверения.

По делото е приложен и договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022г. между "С. К."ООД- "цедент" и "А. Б. Б."-ЕООД-цесионер, относно продажба на парични вземания, по Анекс 1, който е част от договора. По делото е представено извлечение от същия, в което е описано вземането като е посочено прехвърленото вземане, дължимо от ответника като е индивидуализирано по номер и дата на сключения договор за заем, размер на вземането, име, ЕГН и адрес на длъжника.

Ищецът е представил по делото уведомление до ответника, за това, че "С.

К."ООД е сключил описания по-горе договор за цесия от 21.07.2022г., което е приложено и към исковата молба, по която е образувано настоящето дело и е връчено на ответника на 23.09.2025г. с получаване на исковата молба и приложенията към нея.

Няма представени по делото писмени доказателства от ответника, че е извършил плащане на процесните суми.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.

Разгледан по същество главният иск по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 500лева /петстотин лева/, представляваща главница по Договор за паричен заем К. № 351677, сключен на 24.08.2019г., е основателени следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:

Фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че главното вземане на ищеца срещу ответника е на основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Съдът намира, че от събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства, се установи, че ответникът е имал облигационни отношения с „С. К.”ООД по повод сключен Договор за паричен заем К. № 351677, сключен на 24.08.2019г., по който ответникът като заемател не е изпълнил поетите задължения да плати дължимата сумаглавница от 500лв. до 25.05.2020г.

От събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства се установи, че между С. К. ООД и ответника са възникнали облигационни правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Поради това съдът приема, че са представени писмени доказателства за сключването на договор за кредит. Последният е сключен по реда на ЗПФУР, чрез използване на средствата за комуникация от разстояние, без полагане на квалифициран електронен подпис, каквото изискване законът не въвежда. Потвърждение за този извод е и безспорното установяване в настоящото производство, че ответникът е получил отпуснатата му в заем главница от 500лв. по процесния договор за кредит чрез И.. Разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което 3 правилата за връчване на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. Съгласно разпоредбата на чл.184, ал.1 от ГПК електронният документ се представя по делото върху хартиен носител в заверен от представилата го страна препис, като възпроизвеждането му на хартиен носител не променя характера му на електронен документ (в този смисъл е Решение № 70 он 19.02.2014г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV ГО ). Ето защо, съдът намира, че е спазена формата за неговото сключване след надлежно дадено от ответника съгласие. Нещо повече, в подкрепа на извода за възникнало между К. АД и ответника заемно правоотношение, породено от процесния договор за потребителски кредит, сключен като част от системата на предоставяне на финансови услуги от разстояние, е и фактът, че ответникът е усвоила заемната сума по него в размер на 500 лв., за което обстоятелство страните не спорят. Ето защо следва да се приеме, че представеният договор за кредит представлява подписан частен електронен документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на обективираните волеизявления, съгласно чл.180 от ГПК.

За да се уважи главният иск за сумата-главница от 500лв., дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание / договор за цесия/ и претендирания размер, както и че ответникът е надлежно уведомен за цесията.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което цедираният длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в облигационното правоотношение се отнася само до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и естеството на вземането го позволява/. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.

Фактическият състав, от който произтича вземането на цесионера срещу длъжника включва следните кумулативно свързани елементи: 1. наличието на облигационна връзка между цедента и цесионера, произтичаща от договор за цесия по чл. 99 и сл. от ЗЗД и 2. неизпълнение на задължението на длъжника.

Прехвърлянето на вземане или цесия е договорът, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице. Тя замества стария кредитор на длъжника с нов. Ако иска да се освободи от задължението си, длъжникът трябва да плати на кредитора или на овластено от него, съда или от закона лице-така чл. 75 ал.1 изр.І-во от ЗЗД. Длъжникът се освобождава и ако изпълни на некредитор, но кредиторът потвърди изпълнението или се възползва от него-чл.75 ал.1 изр.ІІ-ро.

Уважаването на иска е предпоставено от валидността на сключения договор за цесия.