Решение № 1065 от 15.06.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1065

Шумен, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - II Касационен състав, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРЕМЕНА БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА

МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА

При секретар ВИЛИАНА РУСЕВА и с участието на прокурора ГАЛИН КИРИЛОВ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА административно дело № 20267270700167 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по касационна жалба на Р. В. Р., депозирана чрез адвокат В. Т. от Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 30/08.01.2026г. на Административен съд – Шумен, постановено по АД № 286/2025г. по описа на съда. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена исковата претенция, предявена от Р. Р. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], съдържаща искане да бъде осъдена ГДИН да му заплати сума в размер на 55000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на допуснати нарушения на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС в периода от 23.08.2024г. до 19.12.2024г. по време на изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в ареста на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – [населено място] при ГДИН, изразяващи се в поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, а именно: липса на достатъчно количество жилищна площ, липса на възможност за двигателна активност, лошо качество и малко количество на храна, лошо медицинско обслужване в ареста на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – [населено място].

В касационната си жалба Р. Р. изразява несъгласие с постановеното решение и моли то да бъде отменено, а исковата му претенция да бъде уважена. В съдебно заседание касаторът, се явява лично и с адв.В.Т., като заявява, че поддържа касационната жалба и по аргументите, изложени в същата настоява за отмяна на съдебното решение и уважаване на иска за обезщетение.

Ответната страна, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място] депозира писмен отговор посредством старши юрисконсулт С. С., в който излага аргументи за неоснователност на оспорването. Депозира и писмено становище, с което моли да бъде даден ход в нейно отсъствие, а депозираната касационна жалба бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Шумен, в съдебно заседание излага аргументи за законосъобразност на процесното съдебно решение.

Настоящата съдебна инстанция след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС, във връзка с чл.203 и сл. от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, състав на Шуменския административен съд е отхвърлил исковата претенция, предявена от касатора срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], съдържаща искане да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му заплати сума в размер на 55000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на допуснати нарушения на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС в периода от 23.08.2024г. до 19.12.2024г. по време на изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в ареста на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – [населено място] при Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], изразяващи се в поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, а именно: липса на достатъчно количество жилищна площ, липса на възможност за двигателна активност, лошо качество и малко количество на храна, лошо качество на медицинско обслужване в ареста в Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Шумен. Въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът е приел, че по делото не е установено ищецът да е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение от каквото и да е естество, чрез поставянето му в неблагоприятни условия, дължащи се на липса на достатъчно количество жилищна площ, липса на възможност за двигателна активност, лошо качество и малко количество на храната, лошо качество на медицинското обслужване в ареста на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – [населено място]. По изложени в касираното решение фактически и правни аргументи счел за неоснователен предявения иск, поради което е отхвърлил същия.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от с. з. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка.

При установената по делото фактическа обстановка, правилно е прието в обжалваното решение, че твърденията на касатора за липса на достатъчно количество жилищна площ при престоя му в ареста на РСИН – Шумен се явяват неоснователни и недоказани. В тази връзка първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства, установяващи с категоричност, че във времето от 23.08.2024г. до 30.08.2024г. ищецът е обитавал килия № 6 с още две лица, като от приложения Регистър за капацитета на местата за лишаване от свобода в сектор „Арести“ на ОСИН – Шумен се установява, че килия №6 е със 17,5 [жк], съответно 18,5 кв.м. със санитарния възел и максималният ѝ капацитет е от 4 лица, от което следва, че на всеки от настанените в килията лица е осигурена жилищна площ, надхвърляща 4 кв. м., в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС.

Във времето от 30.08.2024 г. до 11.09.2024 г. лицето е било преместено в килия № 11, където е пребивавало с едно задържано лице. От данните в Регистъра се установява, че килия №11 е с максимален капацитет от 5 човека, с жилищна площ от 20,97 кв. м. и санитарен възел с площ 1 кв. м., респективно с обща площ от 21,97 кв.м. Предвид площта на въпросната килия и обстоятелството, че ищецът е пребивавал в нея с още едно лице, всеки от тях е разполагал с повече от 4 кв. м. жилищна площ.

От 11.09.2024 г. до 19.12.2024 г. ищецът е пребивавал в килия № 5 заедно с две други лица. Тази килия е с жилищна площ от 17,16 кв. метра и санитарен възел с площ 1 кв. м., т. е. с 18,16 [жк], при която е било допустимо настаняване на максимум 4 лица. Предвид площта на въпросната килия и обстоятелството, че по време на престоя на ищеца в нея са били настанени общо три лица, че всеки от тях е разполагал с повече от 4 кв. м. жилищна площ.

По отношение на последните два визирани периода също е налице съблюдаване на императивното правило на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС.

Този факт намира отражение и в показанията на разпитаните свидетели Я. Я. и К. К., които възпроизвеждат своите възприятия в условията в килиите, описвайки ги като достатъчни и удовлетворяващи нуждите на настанените лица. По делото е приложен и Паспорт на ареста към Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Шумен при ОС „Изпълнение на наказанията“ – Варна, от който се установява по непротиворечив начин, че в ареста са изградени 14 килии, всяка от които разполага със санитарен възел, както и, че във всяка килия има наличие на пряка слънчева светлина. Установява се също, че килиите разполагат и с изкуствено осветление, вентилация, както и чилър, и климатична вентилация. От приложения документ е видно, че килиите разполагат и с места за съхранение на личните вещи на задържаните лица, поради което резонно първоинстанционният съд е отклонил като неоснователни твърденията на ищеца, за лоши битови условия в килиите.

Правилно и законосъобразно предходният съдебен състав е заключил, че неоснователни и недоказани са и останалите наведени твърдения за извършени нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, а именно по отношение лошото качество и недостатъчно количество на предлаганата храна по време на престоя на ищеца в ареста, както и касателно качеството на предоставяните медицински грижи.

За установяване на тези обстоятелства по делото са приложени Договор № 1720/10.02.2023г. за възлагане на обществена поръчка по обособена позиция № 7 – „Доставка на готова и суха храна за Арест Шумен“, сключен между Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и фирма „Кулинар Груп“ ЕООД, като от съдържанието му е видно, че същият е със срок на действие от 12 месеца, след изтичането на които се продължава с нови 12 месеца до достигане на продължителност от 36 месеца. При това положение се налага извод, че е и към периода на пребиваване на касатора в ареста изхранването на задържаните лица е осъществявано от посочения търговец, по силата на горецитирания договор. По делото е приложен Анекс към сключения договор, но същият касае единствено корекции по параметрите „цена“ от договора, наложени с оглед констатираната инфлация към месец февруари 2025г., при което в анекса изрично е посочено, че всички останали разпоредби на Договор № 1720/10.02.2023 г. остават непроменени.

Не се споделят и доводите за лошо качество и недостатъчно количество на осигуряваната храна. По делото първоинстанционният съд е приобщил и Таблица № 1 за препоръчителен среднодневен продуктов набор при целодневно хранене на лишен от свобода възрастен – неизвършващ труд, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на финансите. В нея са регламентирани вида, грамажа и енергийната стойност на осигуряваната храна. Свидетелят К. К., че за обсъждания период храната е осигурявана посредством кетъринг и е била с добро качество. Свидетелят Я. също потвърждава, че храната е била с добро качество, заявявайки, че храната в ареста му е стигала и дори е получавал допълнително. Свидетелят М. И. също сочи, че на него храната му е стигала, поради което е давал от своята храна на ищеца. От показанията на разпитаните свидетели следва извода, че качеството и количеството на предоставяната храна на лицата, настанени в ареста на РСИН – Шумен, е била качествена и в достатъчно количество. В тази връзка, не са налице доказателства, че касаторът е правил опити да си взема допълнително храна с оглед нейното недостатъчно количество, което води до извод, че изразеното от него недоволство от храната не произтича от обективни фактори, а се дължи на субективното му отношение и предпочитания да консумира предпочитана от него храна, осигурявана му от негови близки. Поради това правилно и обосновано решаващият състав на АС – Шумен е отклонил като неоснователно твърдението на Р. Р. за лошо качество на предоставяната му храна, съответно за недостатъчното ѝ количество, доколкото липсват категорични доказателства, подкрепящи тезата му.

Настоящата инстанция се солидаризира и със становището на първоинстанционния съд, че на настанените лица е осигурявана качествена медицинска помощ. Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10, раздел І от ЗИНЗС, глава ІІІ от ППЗИНЗС и издадената от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.128 ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, като условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба №2/2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредба № 2/2010г./. Налице е разлика между дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГДИН и медицинската такава – профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Осъществяваните дейности са съответно и нормативно разграничени от разпоредбите на чл.3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003г., както и чл.3 и 4 от Наредба № 2/2010г.

Разпечатката съдържа 31 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d93ebf28-f176-4bac-b263-dc0b577d5349