Решение № 400 от 07.05.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Стара Загора, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря И. Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20235530101658 по описа за 2023 година

Производството е образувано по обективно кумулативно предявени осъдителни искове по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 240 ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 9 и сл. от ЗПК, както и иск по чл. 10а от ЗПК.

Постъпила е искова молба от „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, в която заявяват, че на ********** между тях и С. И. К. бил сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, за усвояването на който дружеството е предоставило на клиента платежна карта Транскарт Classic, по силата на който на последния е отпуснат револвиращ потребителски кредит в размер до 800 лева /осемстотин лева/. С Анекс от 16.02.2016 г., кредитният лимит е увеличен на 1600 лева / хиляда и шестстотин лева/.

Сочат, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от сключения рамков договор клиентът заплаща задълженията си по договора в срок до 15-то число на всеки месец, следващ този през който са усвоени суми по кредита. В случай, че клиентът погаси в пълен размер всичките си задължения, натрупани през съответния месец до 15-то число на следващия месец, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия към Рамковия договор последният ползва безлихвен период по кредита, който започва да тече от датата на първата транзакция и може да продължи до изтичане на срока за договора за кредит. Ако до 15-то число на даден месец не погаси общата сума на всичките си задължения, посочена в последното месечно извлечение, считано от 16-то число на същия месец, формираното салдо по кредита започва да се олихвява с лихва в размер на 18,5% на годишна основа, съгласно чл. 9, ал. 1 от Рамковия договор. В този случай, за да се счита за редовно обслужван кредита, клиентът дължи в срок до 15-то число на всеки месец да издължава минимална погасителна вноска по кредита, 1 посочена в месечно извлечение, което се изпраща на клиента на посочения от него адрес.

Минималната погасителна вноска представлявала сбор от: непогасеното превишение над договорения максимален размер (лимит) на предоставения кредит, дължимите лихви по кредита, посочени в последното месечно извлечение; начислените съгласно ценовата листа на издателя, но неплатени такси и комисиони, посочени в последното месечно извлечение и 3 % от дължимата за конкретния месец главница.

В периода след ********** С. И. К. е извършила платежни операции, чрез изпълнението на които е усвоявала суми в рамките на предоставения кредитен лимит.

Видно от приложената към настоящата искова молба справка за дълга на С. И. К. последната е извършила многобройни транзакции, изразяващи се в теглене на пари в брой (ATM cash) и покупки POS /ПОС терминални устройства/.

Към момента на подаване на настоящия иск, ответникът имал непогасено задължение към дружеството за главница по договора в размер на 1 570,20 лева. Размерът на договорните лихви, които не са погасени за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2023 г. бил 873,02 лева. Размерът на договорните такси, които не били погасени за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2023 г. бил 807 лева.

Размерът на претендираните задължения по пера за главница и договорни лихви можел да бъде установен от подробна счетоводна Справка за дълга на С. И. К. към дата 31.03.2023 г.

С настоящата искова молба прилагат препис от Уведомление за настъпила предсрочна изискуемост с покана за погасяване с изх.№20230714 от 11.04.2023 г., което следва да се счита за връчено на страната заедно с преписа от подадената от дружеството искова молба.

Цитират съдебна практика и твърдят, че когато изявлението на ищеца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки.

Горепосочените суми ответникът може да заплати по следната банкова сметка на „Транскарт файненшъл сървисис” АД в „Инвестбанк” АД, IBAN: BG93 IORT 8048 1020 0729 03, BIC: IORTBGSF.

Молят съда да постанови решение, с което да се осъди С. И. К., с ЕГН **********, да заплати на „Транскарт Файненшъл Сървисис” АД, с ЕИК 131397565, произтичащи от сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от **********: главница в размер на 1 570,20 лева (хиляда петстотин и седемдесет лева и двадесет стотинки); договорни лихви в размер на 873,02 лева (осемстотин седемдесет и три лева и две стотинки) за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2023 г.; договорни такси в размер на 807 лева (осемстотин и седем лева) за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2023 г. Претендират за разноските по делото.

Правят възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в настоящото производство, в случай че такъв бъде предявен от насрещната страна.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника 2

С. И. К..

В първото по делото съдебно заседание ответницата заявява, че оспорва таксите, които се претендират с исковата молба. Заявила е, че дължи главницата и лихвата, както са посочени в исковата молба, но отказва да заплати таксите в размер на 807 лева, тъй като кредиторът не е разяснил за какво се дължат. Признава, че е получила картата по куриер и я е ползвала в продължение на 4 години.

Във второто по делото съдебно заседание заявява, че оспорва високите лихви и иска да отпадне таксата за напомнително съобщение, като твърди, че е не е уведомена с ценовата листа на дружеството за предвидените такси и глоби.

В последното по делото съдебно заседание се явява адвокат, упълномощен от ответницата, който отправя възражение за погасителна давност по отношение на главницата.

Също така счита за неоснователно претендирани таксите за напомнителни съобщения. В писмената защита твърди, че са налице неравноправни клаузи по процесния рамков договор.

След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Правната квалификация на предявените искове е чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 240 ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 9 и сл. от ЗПК, както и иск по чл. 10а от ЗПК.

По иска за сумата от 1570, 20 лева главница - иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК в тежест на ищеца е да докаже сключен с ответника рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по който е престирал дължимото, настъпилата изискуемост и размера на дължимата сума. В тежест на ответника е да докаже плащане или насрещните си правопогасяващи възражения, в настоящия случай възражението за погасителна давност.

По иска за възнаградителна лихва в размер на 873, 02 лева по чл. 240 ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ГПК в тежест на ищеца е да докаже че е уговорена възнаградителна лихва, както и размера на вземането. В тежест на ответника е да докаже плащане или насрещните правопогасяващи възражения.

По отношение на иска за такси в размер на 807 лева - чл. 10а от ЗПК в тежест на ищеца е да докаже, че са уговорени такива, че ответницата е предупредена за тях. В тежест на ответницата е да докаже плащане или насрещните си възражения за недължимост.

По делото е представен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 23.05.2014г. (Договора), по който в ползва на ответницата е следвало да бъде издадена и предоставена платежна карта; да се открие и обслужва платежна сметка; да се извършват платежни операции; да се усвои, ползва и погаси потребителски кредит – чл. 1 от Договора.

Съгласно чл. 6 от Договора във връзка с изпълнение на платежните операции чрез платежни карти ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС отпуска на клиентите си потребителски кредити при условията на настоящия рамков договор, общите условия и ценовата листа. Съгласно чл. 7 първоначално уговореният лимит на всеки кредит е в размер 3 на 800 лева, като с Анекс от 16.02.2016г. страните са се уговорили взаимно, че максималният размер на всеки кредит ще е 1600 лева, както и общият лимит на всички кредити е 1600 лева.

На лист 54 по делото е представен Приемо-предавателен протокол от 30.05.2014г., съгласно който ответницата С. К. удостоверява, че е пoлучила процесния договор, ведно с платежна карта и е подписала лично предоставените документи вкл. рамковия договор.

Приемо-предавателният протокол е подписан от ответницата, като подписът не се оспорва.

На л. 56 от делото е представен Приемо-предавателен протокол от 2016г. във връзка с подписания Анекс за увеличен лимит на кредитите и предоставена нова платежна карта.

В съдебно заседание ответницата изрично признава, че е подписала Анекса от 2016г., а по отношение на оспорването от страна на С. К. по чл. 193 от ГПК, отправено в първото по делото съдебно заседание на подписа на ответницата на самия Рамков договор, съдът намира, че същото е направено извън преклузивните процесуални срокове за това. Съгласно чл. 193 ал. 1 от ГПК заинтересованата страна може да оспори истинността на документ найкъсно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. В настоящия случай това е следвало да се случи с отговора на исковата молба, а такъв не е представен по делото.

От всичко гореизложено може да се приеме, че между страните са били налице договорни отношения, по силата на които ищецът е изпълнил договорните си задължения като е отпуснал револвиращ потребителски кредит в размер на 1600 лева и е издал и предал на ответницата платежна карта, която същата признава, че е ползвала повече от 4 години.

Съгласно представената справка за дълга на С. К. същата е ползвала интензивно платежната карта, като е пазарувала и теглила пари от картата и последната отразена в справката операция е от 14.01.2018г., когато е отбелязано, че е изтеглена сумата от 20 лева.

Тези факти не се оспорват от ответницата.

В исковата молба ищецът излага аргументи от сключения Договор, а именно при какви условия се извършват плащанията по потребителския кредит – чл. 11 от Договора.

Също така поясняват, че кредитът не е редовно обслужван и има натрупани суми за плащане – освен непогасена главница, но и договорна лихва, като кредиторът е претендирал лихва, която е начислена за периода от 01.04.2020г. до 31.03.2023г. Тази сума от 873, 02 лева, посочена в исковата молба, представлява договорна лихва съгласно процесния договор (чл.

9) и се начислява до момента, в който съгласно условията за прекратяване на Договора (чл.

22) е изпратено известие за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. В настоящия случай предизвестието за прекратяване на договора и обявяване на предсрочната изискуемост е извършено с исковата молба. Съобщението ведно с приложенията е получено от ответницата на 31.05.2023г. т.е. възнаградителната лихва е изчислена съобразно договорните клаузи за период преди прекратяване на договора за кредит.

Следва да се отбележи, че процесният кредит е револвиращ с лимит от 1600 лева и се усвоява чрез трансакции с предоставената платежна карта. Към момента, в който ответницата е спряла да внася минимално дължимите вноски по револвиращия кредит от дружеството ищец твърдят и представят извлечение на справка, видно от която от 20.04.2020г. до 31.03.2023г. са начислени такси за напомнителни съобщения и такса за месечно извлечение – общо сумата от 807 лева. Това право на кредитора е уредено в чл. 14 ал. 1 т. 3 от Рамковия договор. По делото са представени и Ценови листи към Рамковия договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, касаещи и двата вида платежни карти Транскард и Транскард Мастеркард, видно от които дружеството кредитор има право и начислява 20 лева такса за всяко изпращане на уведомително съобщение за закъснение в погасяването на задълженията по кредитите и 2 лева такса за месечно извлечение на хартиен носител. Видно от представената справка към исковата молба ищецът 4 за период от три години всеки месец е начислявал именно тези такси до формиране на сумата от 807 лева. Ответницата ги оспорва като заявява, че не е била запозната с тях.