Определение № 12277 от 05.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12277 гр. София, 05.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно частно гражданско дело № 20231100507179 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Я. Т. срещу Определение № 8280/02.03.2023 г. по гр. д. № 50324/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 128 състав, с което е оставен без разглеждане като недопустим предявеният от И.В.Д. срещу В.

Я. Т. и „Фърст сърв мастър“ ЕООД иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване недължимост на сумата в размер на 21 325,03 лева – предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20228510401533 по описа на ЧСИ М.П., с peг. № 851 от КЧСИ, поради погасяване на вземането по силата на адресирано до ответника – цесионер и получено от последния изявление за прихващане, и производството по делото е прекратено.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение.

Конкретно се навеждат твърдения, че след приключване на устните състезания пред районната инстанция са настъпили нови обстоятелства, които са от значение за спора – получена от частния жалбоподател на 08.03.2023 г. покана за доброволно изпълнение по ИД 20238510400648 по описа на ЧСИ М.П., с peг. № 851 от КЧСИ, на сума в размер от 16 347,93 лева. Видно от съдържанието на получената покана било, че И.В.Д. продължава изпълнителните действия срещу жалбоподателката, а в представеното от нея в първоинстанционното производство удостоверение изх. № 11019/2023 г. за погасяване в цялост задълженията към ищеца е била допусната грешка, изразяваща се в погрешно посочване на сумата в размер от 16 347,93 лева като изплатена на взискателя. С оглед изложеното счита, че между страните съществуват неуредени финансови отношения и поради това за ответницата съществува правен интерес от тяхното прихващане в настоящото производство. При така изтъкнатите аргументи моли за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, вкл. за съобразяване на твърдените новонастъпили обстоятелства, за което се прилагат писмени доказателства.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ищецът в първоинстанционното производство – И.В.Д., не изразява становище по частната жалба.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът в първоинстанционното производство – „Фърст сърв мастър“ ЕООД, не изразява становище по частната жалба.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, след като обсъди доводите на страната и взе предвид данните по делото, намира следното от фактическа 1 страна:

Производството по гр. д. № 50324/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 128 състав, е образувано по искова молба на И.В.Д. срещу В. Я. Т. и „Фърст сърв мастър“ ЕООД за установяване недължимост на сумата в размер на 21 325,03 лева – предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20228510401533 по описа на ЧСИ М.П., с peг. № 851 от КЧСИ, поради настъпил нов факт след издаване на изпълнителното основание, послужило като основание за образуване на изпълнителното дело, а именно погасяване на горепосоченото вземане по силата на адресирано до „Фърст сърв мастър“ ЕООД – цесионер по сключен между него и втората ответница договор за цесия от 07.02.2022 г., и получено от първия ответник изявление за прихващане.

С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата В. Я. Т. заявява, че признава предявения иск. Моли настоящото дело да бъде присъединено към гр. д. № 20221110160329 по описа на СРС, ГО, 179 състав, с предмет установяване съществуването на вземането по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д .

№ 27623/2021 г. на СРС, ГО, 179 състав.

С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът „Фърст сърв мастър“ ЕООД заявява, че признава предявения иск.

По делото е представен договор за цесия от 07.02.2022 г., сключен между В. Я. Т. – цедент, и „Фърст сърв мастър“ ЕООД – цесионер, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера изцяло своето вземане към И.В.Д., произтичащо от изпълнителен лист от 02.09.2021 г., издаден по гр. д. № 20211110127623/2021 г. на СРС.

По делото е представен изпълнителен лист от 02.09.2021 г., издаден по гр. д. № 20211110127623/2021 г. по описа на СРС, 179 състав. Видно от него, той е издаден въз основа влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на В. Я. Т. срещу И.В.Д. за сумата в размер на 19 159 лева – наемна цена за ползване на конкретно посочени недвижими имоти.

По делото е представена покана за доброволно изпълнение изх. № 32663/15.06.2022 г., видно от чието съдържание срещу И.В.Д. е образувано изпълнително дело №

20228510401533 по описа на ЧСИ М.П., с peг. № 851 от КЧСИ, за принудително събиране на сумите по изпълнителен лист от 02.09.2021 г. по ч. гр. д. № 27623/2021 г. по описа на СРС.

Взискател по посоченото изпълнително дело е „Фърст сърв мастър“ ЕООД.

С оглед служебните му задължения да следи за допустимостта на исковото производство и във връзка с доводите в отговора на исковата молба на ответницата В. Я. Т., първоинстанционният съд е събрал данни за предмета и страните на гр. д. № 20221110160329 по описа на СРС, ГО, 179 състав. При служебната справка е установено, че с определение № 9037/20.09.2022 г. по в. ч. гр. д. № 8501/2022 г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-Ж, е прието възражение по чл. 423 ГПК на И.В.Д. срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.05.2021 г. по гр. д. № 27623/2021 г. на СРС, 179 състав, и делото е върнато на СРС, 179 състав, за даване на указания по чл. 415 ГПК. Във връзка с така постановеното определение и в изпълнение на дадените с него указания СРС, 179 състав, е указал на заявителя по гр. д.

№ 27623/2021 г. – В. Я. Т., да предяви иск относно вземанията си по издадената заповед за изпълнение. В срока по чл. 422, ал. 1, вр. Чл. 415, ал. 1 ГПК, В. Я. Т. е предявила иск срещу И.В.Д. за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.05.2021 г. по гр. д. № 27623/2021 г. на СРС, 179 състав. По предявения иск е образувано гр. д. № 20221110160329/2022 г. по описа на СРС, 179 състав.

От извършена по настоящото частно гражданско дело служебна справка се установява, че с протоколно определение от 22.05.2023 г., влязло в сила на 30.05.2023 г., производството по гр. д. № 60329/2022 г. по описа на СРС, 179 състав, е прекратено поради отказ от иска.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. След подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако възражение не бъде депозирано в предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което предявеният от заявителя установителен иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила според изричната разпоредба на чл. 416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет.

Съгласно нормата на чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, искът по чл. 439 ГПК е допустим само ако е основан на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество в производството, въз основа на което е издадено изпълнителното основание, респ. след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило. В този смисъл –и практиката на ВКС, обективирана в Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. о.;

Определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, I т. о., и др.

В разглеждания случай към момента на постановяване на първоинстанционното прекратително определение е било налице висящо съдебно производство по иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, относно вземането – предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 20228510401533 по описа на ЧСИ М.П., peг. № 851 на КЧСИ, т. е. заповедното производство не е приключило, а е прераснало в исково такова.

Предвид липсата на стабилитет на изпълнителното основание и възможността ищецът да осъществи защитата си в рамките на исковото производство, правилно Софийски районен съд е приел, че искът по чл. 439 ГПК е недопустим.

При служебно извършена справка за развитието на гр. д. № 60329/2022 г. по описа на СРС, 179 състав, въззивният съд установи, че последното е било прекратено с влязло в сила определение поради направен отказ от иска по реда на чл. 232 ГПК. Следователно заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 27623/2021 г. по описа на СРС, 179 състав, не е влязла в сила, респ. не е налице годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК, във връзка с което да се изследва наличието на нововъзникнали факти по смисъла на чл. 439, ал.

2 ГПК, което обосновава извод за недопустимост на предявения иск по чл. 439 ГПК.

Ирелевантни за изхода на настоящото производство са изложените в частната жалба доводи и твърдения за неуредени финансови отношения между ищеца и жалбоподателката, както и заявеното от последната желание за извършване на прихващане, доколкото отказът й от иска по гр. д. № 60329/2022 г. по описа на СРС, 179 състав, има за последица непререшаемост на спора за съществуване на вземането по отношение на ищеца.

Предвид изложеното, обжалваното определение на СРС следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав, ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8280/02.03.2023 г. по гр. д. № 50324/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 128 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС при условията на чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 1 или 2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на препис от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4