Решение № 4383 от 25.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4383 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20231100507058 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 20081596 от 01.03.2023 г., постановено по гр. д. № 56375/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 47-и състав, е отхвърлен предявеният от З. Г. Ц. срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че З. Г. Ц. не дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата от 2359,01 лева – главница по договор за креди, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 1099,22 лева – договорна лихва за периода от 30.09.2008 г. до 28.01.2011 г., сумата от 589,53 лева – мораторна лихва за периода от 30.10.2008 г. до 25.10.2010 г., и сумата от 185,56 лева – съдебно-деловодни разноски, представляващи предмет на изпълнително дело № 4333/2015 г. по описа на ЧСИ М.Б., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.04.2011 г. по ч. гр. д. № 54757/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 75-и състав, поради погасяване на вземанията по давност.

С решението и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК З. Г. Ц. е осъдена да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата от 150,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищцата, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Счита, че въпреки оспорванията на документите, съдържащи се в изпълнителното дело, първоинстанционният съд неправилно е оставил без уважение искането за открИ.е на производство по чл. 193 ГПК, както и направените в тази връзка доказателствени искания. Акцентира, че молбите за изпълнителни действия имат смесен характер и в частта за дата и входящ номер същите са официални удостоверителни документи. В тази връзка намира, че делото е останало неизяснено от фактическа страна и е формирал погрешни правни изводи. Сочи, че последното валидно изпълнително действия е предприето на 16.06.2015 г. с присъединяването на държавата като взискател по делото, като до месец 07.2018 г. не са предприемани каквито и да било изпълнителни действия, поради което делото е било прекратено поради перемпция на 16.06.2017 г. Моли съда да отмени 1 обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Счита, че не е следвало да се открива производство по чл. 193 ГПК, както и че от представените справки от ЧСИ М.Б., които имат характер на официални документи, се установява, че на конкретната дата, конкретно лице е направило изявление пред съдебния изпълнител по изпълнителното дело. Твърди, че с оглед редовно предприеманите изпълнителни действия изпълнителното дело не е било перемирано. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника „С.Г.Груп“ ЕАД не депозира писмен отговор в законоустановени срок.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от ищцата, чрез адв. Г. В., с надлежно учредена представителна власт, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което жалбата е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Решението е правилно в обжалваната част, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск, с който ищецът отрича вземането на ответното дружество по издаден изпълнителен лист от 04.11.2011 г. по ч. гр. д. № 54757/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 75-и състав, за следните суми: 2539,01 лева – главница; 1099,22 лева – договорна лихва за периода 30.09.2008 г. – 28.01.2011 г., 589,53 лева – законна лихва за забава върху главницата и договорната лихва от 11.11.2010 г. до плащането, както и сумата от 84,56 лева – разноски по делото и 100 лева – адвокатско възнаграждение.

Отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК е законно средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с което му се предоставя правото да установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи значение за неговото съществуване. Искът е предоставен на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и за неговото уважаване е необходимо ищецът да докаже наличието на факти, които изключват, унищожават или погасяват спорното материално право, каквито са: плащане, прихващане, погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност и пр.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а в чл. 117, ал. 1 ЗЗД е посочено, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност, която с оглед разпоредбата на ал. 1 на същия член, ако вземането е установено със съдебно решение, е винаги пет години. В процесния случай изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Влязлата в сила заповед за изпълнение замества съдебното решение и произвежда ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо. Поради това и от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност, който винаги е петгодишен.

Съгласно даденото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д.

№ 2/2013 г., ВКС, ОСГТК задължително тълкуване давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, 2 присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

От приложеното изпълнително дело се установяват следните обстоятелства:

С молба от 28.04.2015 г. взискателят „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, депозирана до ЧСИ М.Б., е поискано образуването на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издадено по ч. гр. д. № 54757/2010 г. по описа на Софийски районен съд. С молбата е отправено искане към съдебния изпълнител да извърши пълно имуществено проучване на длъжника, както и да бъде същото възбранено. Поискано е налагането на запор върху трудови възнаграждения и банкови сметки, ако такива са налични. С молбата са възложени и правомощия на съдебния изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ.

С молби от 14.12.2016 г., 29.09.2017 г., 02.02.2018 г., 13.04.2018 г., взискателят е поискал налагането на запори върху трудово възнаграждение и банкови сметки на длъжника, както и извършването на опис на движими вещи.

Н а 05.07.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „Райфайзенбанк“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД.

Касателно оплакванията за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, свързани с неоткрИ.е на производство по чл. 193 ГПК и оставяне без уважение на направените доказателствени искания във връзка с оспорените по делото молби за извършване на изпълнителни действия, съдът намира следното:

В първото проведено открито заседание пред първоинстанционния съд, ищецът З.

Ц., чрез адв. Л., е оспорил находящите се в кориците на изпълнително дело № 4333/2015 г. на ЧСИ Б. молби от взискателя „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за извършване на изпълнителни действия с вх. №№ 84129/14.12.2016 г., 73919/29.09.2017 г, 05388/02.02.2018 г. и 24351/13.04.2018 г., в частта им относно удостоверените от съдебния изпълнител входящ номер и дата, като е направил и доказателствени искания, идентични с отправените във въззивната жалба.

С молба от 30.07.2021 г. ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е заявил, че счита оспорването за допустимо в частта му, касаеща удостоверяването от ЧСИ на входящия номер и дата на постъпването на молбите, като изрично е заявил, че ще се ползва от представените документи.

С определение от 22.09.2021 г. първоинстанционният съд правилно е посочил, че оспорените документи имат смесен характер и представляват: частен диспозитивен документ, в частта им, материализираща изявлението на взискателя за извършване на справки и предприемане на изпълнителни действия , и официален удостоверителен документ в частта им, материализираща поставените от ЧСИ входящ номер и дата на постъпване. В нарушение на процесуалния закон обаче е отказал открИ.ето на производство по чл. 193 ГПК за оспорване на истинността на извършеното от съдебния изпълнител удостоверяване на датата и входящия номер на постъпване на документите, доколкото в тази си част същите имат характеристиките на официален свидетелстващ документ /предвид, че са изготвени от длъжностно лице в кръга на определената му със закон функция/, които се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, а оспорването е било направено в предвидения в чл. 193, ал. 1 ГПК преклузивен срок. Поради тази причина и в хода на въззивното производство е открито производство по чл. 193 ГПК за оспорване верността на наличните в кориците на изпълнително дело № 4333/2015 г. по описа на ЧСИ М.Б. молби от взискателя „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с вх. №№ 84129/14.12.2016 г., 73919/29.09.2017 г, 05388/02.02.2018 г. и 24351/13.04.2018 г., в частта им, материализираща удостоверените от съдебния изпълнител входящ номер.

3

За установяване на тези обстоятелство е прието заключение на съдебна компютърнотехническа експертиза, което настоящият съдебен състав намира за обективно и компетентно дадено и кредитира с доверие. Вещото лице посочва, че установената при съдебния изпълнителн информационна система не е „Енфорсър“, а софтуерен продукт „Executor“, която система е проектирана и разработена с цел да обслужва дейностите на кантори на ЧСИ както с големи, така и с малки натоварвания. Съгласно констатациите на експерта в анализирания софтуер не е налична технологична възможност – функция, която да създаде и/или коригира по стар запис и неговите реквизит с дата, по-стара от един ден (текущият ден) на въвеждане на даден документ. Системата разчита на настройките на часовника на сървъра, който е локален за системата. Вещото лице не установява съхранени данни в анализираната система и нейните системни „лог-ове“ за въведени допълнителни изменения, допълнение и изтрИ.ия на процесните документи. Според експерта към периода на проведения анализ процесната деловодна система не позволява технологично документ да е въведен по-късно, но да е поставена посочената в настоящата справка дата и час, като не е констатирало и следи за извършване на такова действия. Вещото лице заключава, че съхраненият в системата „лог“ регистър съответства на визуализирания в предоставените екранни снимки от водените документообороти.