Решение № 190 от 08.11.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр.Я., 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостин Ст. Радиев при участието на секретаря Я.П.С. като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Административно наказателно дело № 20232330200462 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по жалба на „Екопласт файбър“ ЕАД гр.София против Наказателно постановление № 28-2200118/17.02.2023г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда „ Ямбол, с което на осн. чл. 78 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3500лв. за нарушение на чл. 15 ал.1 от същия закон.

В жалбата се излагат съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска неговата отмяна. Алтернативно се прави искане за намаляване на наложената санкция до минималния, предвиден в закона размер. Иска се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание дружеството –жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Счита същата за основателна и доказана и моли за уважаването й от страна на съда. С писмена молба се отказва от направеното с жалбата искане за присъждане на разноски и изрично заявява, че в случай на уважаване на жалбата не желае присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – Директор Дирекция „Инспекция по труда „ чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита атакуваното с нея наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното заседание доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:

На ***г във връзка са настъпила трудова злополука с лицето Р.Р. – *** граждани, служители на Дирекция „Инспекция по труда „ Ямбол, сред които свидетелите Д. Н. и Н.Х. извършили проверка в Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса, находящ се в местността „***“ в гр.Я., собственост на дружеството жалбоподател. По време на проверката било установено, че в района на предприятието освен починалия *** гражданин Р.Р. се намират още седем лица сред които и Ш. К. К..

Всички са били инструктирани в „Екопласт файбър“ ЕАД на *** за длъжността „***“.

Между „Екопласт файбър“ ЕАД и „Болан България“ ЕООД е налице сключен на ***г договор за услуги, по силата на който 30 работници на „Болан България“ ЕООД са изпратени на обучение в „Екопласт файбър“ ЕАД , в това число и Ш. К. К. , за който имало издадено „Единно разрешение за пребиваване и работа“ на ***г валидно до ***г за работодателя „Болан България“ ЕООД на длъжност „пълнач на възглавници“. От показанията на св. Ш. К. и св. К. Д. се установява, че по време на обучението си в завода ***те граждани са се запознавали с целия производствен процес, а не за конкретна позиция.

Включването им в производствения график не е било свързано с престиране на трудова функция от тяхна страна, а единствено и само във връзка със самото обучение, тъй като в различните части на предприятието е бил установен и различен режим на работа, а именно непрекъснат, работен цикъл, двусменен режим, а така също позици, за които не се прилага сменен режим на работа. На ***г св.Х. съставила на „Екопласт файбър“ ЕАД АУАН № ***за нарушение на чл. 15 ал.1 ЗТМТМ, затова, че в качеството му на местен работодател по смисъла на §1т.11 от ДР на ЗТМТМ е допуснал до пазара на труда на ***г. лицето Ш. К. К.

- *** гражданин на длъжност „***“ в „Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса“, находящ се в гр.Я., местността „***“ без съответното разрешение за работа – „Единно разрешение за пребиваване и работа“, което се издава от Министерството на вътрешните работи.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното Наказателно постановление, което е връчено на упълномощен представител на дружеството на ***г.

Видно от приложената по делото справка от ТД НАП София към ***г. Ш. К. К. е в трудово правоотношение единствено с „Болан България“ ЕООД .

От представените от ОД МВР Ямбол документи се установява, че към заявление вх. № *** е приложен трудов договор от ***г, със страни „Екопласт файбър“ ЕАД и Р.Р. за длъжността „обслужващ работник промишлено производство“ във Фабрика за полиестерни влакна гр.Я..

В чл.10 ал.2 от договора е посочено, че същият влиза в сила след издаване на документа за пребиваване на чужденеца на територията на Република България. В същия абзац не е попълнена конкретна дата на която работникът ще започне да изпълнява трудовите си задължения.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни 2 изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като основателна, поради следните съображения:

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установи по безспорен и категоричен начин извършването от страна на дружеството жалбоподател на вмененото му административно нарушение. Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 15 ал.1 от ЗТМТМ достъп до пазара на труда с Единно разрешение за пребиваване и работа се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. В производството пред районния съд административнонаказващият орган не ангажира каквито и да било доказателства, установяващи, че към посочената в акта и наказателното постановление дата Ш. К. К. е престирал труд срещу заплащане в полза на „Екопласт файбър“ ЕАД без да е налице издадено единно разрешение за пребиваване и работа от страна на Министерство на вътрешните работи.

От приложените писмени доказателства се установява, че към ***г. Ш. К. К. е бил в трудово правоотношение единствено и само с „Болан България“ ЕООД. Сключеният между „Екопласт файбър“ ЕАД и Ш. К. К. трудов договор от ***г не е влязъл в сила , доколкото според чл. 10 ал.2 от същият е бил под отлагателно условие - издаване на документ за пребиваване на чужденеца на територията на Република България, което към ***г не се е осъществило. От разпитаните по делото свидетели не се установява наличието на някой от елементите по трудовото правоотношение , а именно работно време, работно място, трудова функция, дължимо възнаграждение. От показанията на св. Д. и св. К. се установява, чу по време на обучението си в „Екопласт файбър“ ЕАД на ***те граждани не е била възлагана конкретна трудова функция на конкретно работно място, а са се запознавали с цялостния процес на производство на влакна и са преминали през различни позиции в завода. По време на обучението си ***те граждани са получавали трудово възнаграждение от работодателя си „Болан България“ ЕООД .Такова не им е било изплащано от „Екопласт файбър“ ЕАД, а са се намирали на територията на завода за полиестерни влакна и са били включени в производствения график на същия единствено и само във връзка с обучението, което им е било провеждано. Неоснователно е позоваването на св. Н. и св. Х. на информацията която са получили в деня на проверката от разговора си с ***я гражданин св. К.. Безспорно се установи, че по време на проверката разговорът се е водил на английски език, без участието на преводач. Разговора са водили служителите на инспекция по труда със свидетеля К..

Установи се също, че самият св. К. владее английски език единствено говоримо и то не особено добре, като езикът е научил доколкото му е бил необходим по време на предходната му работа в Дубай. При това положение се поставя под съмнение доколко добре К. е разбирал въпросите на проверяващите лица, поради което и дадения от последния отговори не биха могли да се ползват като категорично доказателство за твърдените факти.

Предвид изложеното съдът счита, че липсват данни за съществуване на трудово 3 правоотношение между Ш. К. К. и „Екопласт файбър“ ЕАД поради което и дружествотожалбоподател няма качеството на „Местен работодател“ по смисъла на §1 т.11 ДР ЗТМТМ и не може да бъде субект на нарушение по чл. 15 ал.1 ЗТМТМ.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 28-2200118/17.02.2023г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда „ Ямбол, с което на „Екопласт файбър“ ЕАД , на осн. чл. 78 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложена имуществена санкция в размер на 3500лв. за нарушение на чл. 15 ал.1 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ЯАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4