Решение № 608 от 17.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. Велико Търново, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

Любка Милкова

Явор Данаилов при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20234100500648 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от името на С. И. С. от гр. София срещу Решение № 774/09.06.2023 г., постановено по гр.д. № 2979/2022 г. по описа на РС Велико Търново, в частта, в която е отхвърлена претенцията му за присъждане на законната лихва върху процесното обезщетение за периода 29.08.2021г.-07.03.2023г., а именно от датата на ПТП до представяне на удостоверение за заличаване регистрацията на л.а. в, както и в частта за присъдените в полза на ответника разноски.

Наведени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – неправилно съдът е приел, че неизпълнението на задължението по чл.390, ал.1 от КЗ е само предпоставка за определяне момента на изпадане в забава, като преписката по процесната щета е прекратена във връзка с непредставяне на документи от досъдебното производство, а не друго бездействие на пострадалия. Формулирано е искане да се отмени изцяло обжалваното решение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна ЗАД „ОЗК-З“АД, оспорва основателността на жалбата. Посочва, че решението е правилно и мотивирано, съдът се е съобразил с трайно установената практика, че 1 задължението за представяне на доказателства за прекратяване регистрацията на МПС, в случаите на тотална щета, е условия за извършване плащането на застрахователно обезщетение и съществува по силата на изрична законова норма, поради което правилно е отхвърлен иска за лихва за периода до представяне на този документ. Отправя искане да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд страните не се представляват. С нарочни молби поддържат становищата си по спора.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - само в обжалваната част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ, като с оглед неоспорването от страна на ответника относно предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и респективно, за обективиран отказ за изплащане на застрахователно обезщетение в предявения размер, искът се преценява за допустим.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск за заплащане на сумата от сумата от 3743.60 лева /след допуснато изменение в размера на предявения иск с първоначален размер 5000лв/, като в частта за сумата от 1 256.40 лева, производството по делото е прекратено на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от предявени иск в тази му част. Претенцията е за обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Ланд Роувър“, с рег.

№ ...., собственост на ищеца, причинени в резултат на ПТП, настъпило на на 29.08.2021 година, около 12.25 часа, на път I-4, км. 112+000, по вина на застрахования по "Гражданска отговорност" при ответника ЗАД „ОЗК-З.“АД водач на МПС л.а. марка „Пежо 207“, с рег. № ... - Р. Д. В.,, ведно със законната лихва считано от деня на увреждането – 29.08.2021 до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът е твърдял настъпила в неговия патримониум имуществена увреда по вина на застрахован при ответника водач на л.а. марка „Пежо 207“, с рег. № ......

В депозирания отговор ответникът е оспорил противоправно поведение на застрахования при него водач на МПС, както и механизма на произшествието.

Възразява относно пълна вина или алтернативно съпричиняващо поведение на водача на увредения л.а. марка „Ланд Роувър“, с рег. № .... Позовава се на настъпила тотална щета, като заявява че на ищеца не е било изплатено 2 обезщетение, тъй като съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ, преди изплащане на застрахователно обезщетение заявителят следва да представи документ за прекратяване на регистрацията на процесното МПС. Посочва, че доколкото ищецът не е представил такъв както по преписката, така и към исковата молба, дружеството не е изпаднало в забава за изплащане на застрахователното обезщетение.

Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.

В случая обжалваното решение е влязло в сила е частта в която е присъдено обезщетение за вреди за сумата от 3743.60 лева. Със стабилизиране на решението в тази част е формирана силата на присъдено нещо относно основанието за възникване и съществуването на вземане за обезщетяване на вреди от деликт от застраховател и техния размер и вид – "тотал" щета.

Следователно в настоящото производство фактите относно механизма на произшествието, в това число относно противоправното поведение на застрахован при ответника водач, са установени и преклудирани от силата на присъдено нещо.

Спорът пред въззивната инстанция се свежда единствено до периода, за който ответникът по жалбата отговаря за забава и дължи мораторна лихва, като оплакването е относно присъдената върху определеното обезщетение законна лихва, като правоувеличаваща последица от предявяване на иска. Същата е претендирана от датата на ПТП, а присъдена от датата на представяне на удостоверението за дерегистрация, поради липса на доказателства за дерегистрация на автомобила по-рано. Мотивът за отхвърляне на претенцията в тази й част е неизпълнението на задължението по чл. 390, ла. 1 КЗ, което, както е посочил ВТРС, не е условие за установяване на задължението на застрахователя по съдебен ред, но е предпоставка за определяне момента на изпадането му в забава, поради което и доколкото по делото са представени доказателства за дерегистрация на автомобила с молба, вх. № 4635 от 08.03.2023 година на ВТРС, от този момент ответникът е в забава за изплащане на застрахователното обезщетение.

При определяне на разноските първоинстанционният съд е приел, че и след допуснатото на 11.05.2023 г. изменение на размера на предявения иск чрез намаляването му, отговорността за разноските по делото следва да бъде понесена от страните върху първоначално предявения размер, тъй като на основание чл. 78, ал. 4, във връзка с ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото в съответната част, следователно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството разноски, съразмерно с поддържаната част на предявения иск, а на основание чл. 78, ал. 4, във връзка с ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника направените от него разноски по делото 3 съразмерно с прекратената част на исковата претенция.

Относно отговорността на застрахователя по застраховката "Гражданска отговорност", същата е функционално обусловена от тази на застрахования водач. Тъй като делинквентът носи отговорност за последиците от забавата за изплащане на обезщетение за вредите, застрахователят също отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице (чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ). По арг. от чл. 390, ал. 1 КЗ началният срок на забавата при увреждане в хипотезата на "тотална щета" тече от представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила. Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 1 от КЗ преди изплащане на обезщетението, определено като тотална щета на МПС, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователната услуга удостоверение от компетентните органи за прекратяване регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Следователно, забавата на застрахователя е обусловена от административната процедура по дерегистрация на тотално погиналия автомобил, т.е. законодателят е въвел допълнително изискване в случаите на тотална щета на МПС, а именно представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията му, като условие за плащане. В случая по делото са представени доказателства за прекратяване регистрацията на автомобила едва на 08.03.2023г., поради което обезщетение за забава се дължи от тази дата.

По отношение на разноските – същите са правилно присъдени, като е зачетен размера на предявения иск и разпоредбата, касаеща присъждане на разноски при частично прекратяване, което съдът макар да е можел да приложи при самото изменение на иска, не е извършил нарушение като го е сторил с решението, с което е уредил всички отношение по разноските съобразно и крайния резултат по делото.

С оглед на изложеното наведените оплаквания срещу законосъобразността на обжалваното решение се явяват необосновани. Първоинстанционният акт следва да се потвърди, като правилен и законосъобразен в обжалваната му част.

По разноските за въззивната инстанция:

С оглед изхода от спора и направеното искане, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, изчислено по правилата на чл. 78, ал.8 ГПК, във връзка чл.

37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП.

По изложените съображения Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 774/09.06.2023 г., постановено по гр.д. № 2979/2022 г. по описа на РС Велико Търново, в обжалваната част : с която е отхвърлена претенцията на С. И. С. от гр. С., кв. "М.", бл. .., вх. .., ап. .., с ЕГН ********** против "ОЗК З." АД , със седалище и адрес на управление град С., 4 ж.к. „В.“, ул. „С. С.“ № .., ет. .., с ЕИК .... за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение за периода 29.08.2021г.-07.03.2023г., както и в частта за разноските.

В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА С. И. С. от гр. С., кв. "М.", бл. .., вх. .., ап. .., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК З..“ АД , със седалище и адрес на управление град София, ж.к. „В.“, ул. „С. С.“ № .., ет. .., с ЕИК ... сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5