Решение № 11482 от 11.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11482 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110106291 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „ВК“ АД, ЕИК

******************, /променена правноорганизационна форма от „ВК“ ООД с ЕИК:

***********/, със седалище и адрес на управление****************** „***********“, ************** срещу А. С. С. ЕГН: ********** с адрес: ************************ с която се моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца: 147.76 евро/288.99 лв./главница по договор за паричен заем № 2810/ 27.11.2021 г, 1.53 евро/3 лева/ - такса Разсрочване, 5.11 евро/10 лева/ - такса събиране и 74.99 евро /146.28 лева/ - законна лихва върху главницата от 25.12.2021 г. до 20.02.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба/10.03.2026 г./ до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на ***************** год. между „ВК“ ООД, ЕИК ***********, чийто правоприемник е „ВК“ АД, ЕИК ****************** в качеството му на заемодател и А. С. С.. в качеството му на заемател е сключен договор за паричен заем № ********************** г. по силата на който на заемателя му е предоставен паричен заем с максимален кредитен лимит в размер на 300 лв. Договорът е сключен от разстояние, при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

На ***************** г. заемателят е направил поръчка на стойност 288.99 лв./147.76 евро и на 29.11.2026 год. усвоил сума в размер на 288.99 лв./147.76 евро, която сума е свързана с поръчка 2248, направена на уеб - страница ************** която сума Заемодателят по изрично нареждане на Заемателя е платил на трето лице: “******* ***“ ООД - ЕИК: ********. Поръчката представлява покупка на следните стоки:1 ***************** Отключен на стойност 288.99 лв./147.76 евро.С гореописаните покупки, представляващи поръчка № 2248 заемателят е усвоил сума в размер на 288.99 лв./147.76 евро.

Заемодателят е заплатил сумата към търговеца, с което се е осъществило усвояването на сумата по заема в размер на 288.99 лв./147.76 евро. Усвоената сума е дължима в срок от 1

15 дни, считано от датата на изпращане на стоката от търговеца към заемателя. Заемодателят изпраща CMC до Заемателя, с който го уведомява кога е изпратена поръчката и от кога тече срока за плащане. В настоящия случай, на ***************** год. заемодателят е изпратил на телефонния номер на Заемателя sms, с който SMS го уведомява, че срокът му за плащане в до 14.12.2021 год. Заемателят не е изплатил заемната сума в срок, поради което на 16 ден от усвояването на сумата на основание чл. 6, т. 1 от сключения между страните договор му е начислена такса Разсрочване в размер на 3 лв./1.53 евро., която такса заедно с цялата главница, т.е. сума в размер на 292.99 лева/149.29 евро е следвало да плати в срок до 22 рия ден от усвояването на сумата. Таксата за разсрочване представлява възнаграждение за предоставена от Кредитора допълнителна договорна услуга, изразяваща се в изместване на падежа за плащане от с 7 дни, без забавата на длъжника да има негативни последици за него и без Заемодателя да предприема действия по принудително събиране на сумата. Заемателят не е изплатил сумата в размер на 292.99 лева/149.29 евро в срок до 29тия ден от усвояването на сумата и на 30тия ден от усвояването на основание чл. 6, т. 2. му е начислена такса събиране в размер на 10 лв./5.11 евро. По този начин общото му задължение към „ВК“ АД е станало 302.99 лв./154.40 евро. На основание чл. 13, ал. 2 от сключения между страните договор за заем При забава на плащане на задълженията на Заемателя по договора, същият дължи законната лихва върху дължимата сума за всеки ден забава.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Приложен по делото е Договор за паричен заем ***************** г.между „ВК“ ООД, ЕИК *********** и А. С. С.. Видно от договора заемодателят е предоставил на ищеца заем в размер на 289 лева която сума е свързана с поръчка 2248, направена на следната уеб страница ************** която сума Заемодателят по изрично нареждане на заемателя се задължава да плати на следното трето лице “******* ***” ООД - ЕИК: ********. Поръчката представлява покупка на следните стоки и/или услуги:1 х Apple iPhone 6s Pius. 64GB.

Сребрист. Отличен. Отключен х 289лв. = 289лв.Посочен е фиксиран годишен лихвен процент по заема - 0 %, Годишен процент на разходите на заема: 0 %;, брой вноски:1, срок на вноската - до 15 дни. считано то датата на изпращане от страна на търговеца към заемателя, на закупената стока и/или услуга

В чл. 6 от договора са уговорени такси: такса разсрочване и такси за събиране. В случай, че Заемателят не плати усвоената сума в срока по чл.4, ал.4, той дължи на Заемодателя такса разсрочване в размер на 3 (три) лева, независимо от размера на задължението. Таксата се начислява на 16 (шестнадесетия) ден, считано от датата на изпращане на стоката и/или услугата и срокът за плащане на същата е до 22 (двадесет и втория) ден, считано от датата на изпращане на стоката и/или услугата.В случай че Заемателят не заплати усвоената сума, заедно с дължимата такса по предходната точка в срок до 29 (двадесет и деветия) ден от датата на изпращане на поръчката от търговеца, той дължи такса в размер от 10 (десет) лева, независимо от размера на задължението. Таксата се начислява на 30 (тридесетия) ден от датата на изпращане на стоката и/или услугата от търговеца и е дължима на следващия ден след начисляването й.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда. Вещото лице е констатирало, че заемодателят е заплатил сумата към търговеца, с което се е осъществило усвояването на сумата по заема в размер на 288.99 лв./147.76 евро. От предоставената справка изготвена въз основа на информация от електронната система на платформата ********, собственост на „ВК“ АД и счетоводно отразяване на записите, експертизата 2 констатира, че но Договор за паричен заем № ********************** г. няма извършени плащания. След аначиз на предоставената справка изготвена въз основа на информация от електронната система на платформата ********, собственост на „ВК" АД и счетоводно отразяване на записите, експертизата констатира, че дължимата и незаплатена главница но Договор за паричен заем № ********************** г., свързана с поръчка № 2248/27.11.2021 г.ев размер на 288.99 лв./ 147.76 евро. Изчисленият ГПР. чрез формулата X1RR по процесния Договор за паричен заем № ********************** г. с включени: дължимите вноски за главница, договорна лихва, такса за разсрочване и такса за събиране, е в размер на 182.09 %,

При така установената фактическа обстановка, настоящият

Софийският районен съд достига до следните правни изводи: състав на

Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД

От представените по делото писмени доказателства се установява, че „ВК“ ООД и ответника са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Ответникът е усвоил изцяло сумата от 288.99 лв., което се установи от изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза. Настъпил е крайния срок на договора и всички вземания по него са изискуеми.

Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът е указал на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в потребителски договори.

Начислените в договора такси за разсрочване и и за събиране са свързани с управление на кредита и са начислени в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Правната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК установява забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което начисляването на такава в противоречие със закона и е недължима от ответника. Неравноправността на клауза в посочената хипотеза представлява частен случай на противоречие с добрите нрави, а като допълнителен аргумент за това е и обстоятелството, че размерът й е несъвместим и с краткия срок за погасяване на задължението за връщане на заетата сума. Затова такава също е неоснователно начислена в тежест на ищеца като част от платените от него за погасяване кредита суми. Таксата за тази услуга, дължима отделно от главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит, би следвало да представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би следвало дължимостта й да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение - да извърши дейността или да предостави услугата, като освен това както възнаграждението за това е следвало да се включи в ГПР, а в случая това видно от правилото, посочено в общите условия не е сторено.

В случая в чл. 6 от договора само формално са уговорени такси, а СРС намира, че фактически се дължи не такса, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Тези такси са включени изначално в бланков договор. За съда е неясно как кредитополучателя би могъл да избегне заплащането на тази такса в рамките на автоматизирания процес за предоставяне на финансови услуги, организиран дружеството, 3 отпускащо кредита. Налага се извода, че таксата за т.н. „услуга“ не е нито допълнителна нито незадължителна. Напротив, във всички случаи вземането за тази такса ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща, заедно с общата дължима сума по кредита.

Фактически не се касае за такса за извършване на допълнителна услуга, а за вземане, което се плаща заедно с вноската за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. След като тази такса е нищожна, тя не се дължи от ответника. След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Освен това, доколкото тези суми са част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора, който няма как да е 0 % Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването на таксите размера на ГПР става 182.09 %., както е изчислен и от вещото лице, надвишаващ законовия максимум- пет пъти размера на законната лихва- 50 %/ към месец ноември 2021 г. законната лихва е 10 % + основния лихвен процент на БНБ -0 %/, а имено представлява близо сто осемдесет и два пъти размера на законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/.

В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе казано грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на чистата стойност.