Решение № 937 от 07.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 937 гр. Бургас, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Жана Авр. Кметска в присъствието на прокурора В. Ат. Г. като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20232100101408 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. В. А., ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. Т. к. № **, ап. ** срещу Прокуратура на Република България, с искане съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 60000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконно водено срещу А. досъдебно производство № 259/2018 г. на РУ – Приморско, ведно със законната лихва върху главницата от 10.08.2018 г. до окончателното плащане на сумата.

Твърди се, че на 10.08.2018 г. ищецът е бил задържан със заповед за задържане на лице за срок от 24 часа от служител на РУ – Приморско. Образувано било досъдебно производство Н-46353 ЗМ – 259/2018 г. На 14.08.2018 г. се явил в районното управление за повдигане на обвинение, но до такова не се достигнало, а бил разпитан в качеството му на свидетел.

Действията на правозащитните органи нанесли психически травми на А. и неговото семейство, емоционални притеснения, безсънни нощи. От престоя в ареста се обострили здравословни проблеми на ищеца.

Всичко това повлияло и на социалните му контакти, били накърнени доброто му име и достойнство.

Моли се съда да уважи исковете и да присъди на ищеца 1 съдебно-деловодни разноски.

Ответникът е оспорил исковете по основание и размер.

Посочил е, че досъдебно производство № 259/2018 г. на РУ – Приморско е образувано по факта на деянието, а не конкретно срещу ищеца и същият не е бил привличан към наказателна отговорност. А. не е имал качеството на обвиняем в производството, а такова на свидетел, което прави иска му недопустим по ЗОДОВ, тъй като процесната хипотеза не е сред изчерпателно изброените по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Основателността на претенцията за неимуществени вреди по този текст се обуславя от неоснователно (незаконно) поддържано обвинение. Изразът „обвинение в извършване на престъпление“, използван в цитираната разпоредба, следва да се тълкува в тесния му наказателно-процесуален смисъл, а не по-широко за нуждите на специалния деликт. Съгласно действащото законодателство към 08.2018 г., а и към настоящия момент едно лице придобива качеството на обвиняем със съставяне на съответното постановление по реда на чл. 219, ал. 1 НПК, което се одобрява от прокурора. От съдържанието на постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП № 259/2018 г. на РУ – Приморско се установява, че такова постановление от разследващ орган не е съставяно, т.е. А. не е бил конституиран в качеството на обвиняем по смисъла на НПК. Връчване на призовка на А., съставена от полицейски орган на МВР, да се яви в качеството на обвиняем, без да е съставено постановление по чл.

219 НПК, одобрено от прокурор, не сочи на възникнало такова качество у ищеца. Поради това и Прокуратурата не би могла да отговаря за действия или бездействия на длъжностни лица от системата на МВР.

На следващо място е посочено, че на ищеца не е наложена мярка за неотклонение по смисъла на НПК, поради което и твърденията на А. за причинени вреди вследствие на наложена му мярка за неотклонение са неоснователни.

Оспорено е обстоятелството, че ищецът е претърпял посочените в исковата молба вреди или че същите са в причинно-следствена връзка с посоченото наказателно производство.

В условията на евентуалност се сочи, че размерът на иска е прекомерно завишен и не отговаря на икономическия стандарт в България и съдебната практика по сходни случаи. При обсъждане на интензитета на 2 претърпените вреди съдът следва да отчете и обстоятелството, че досъдебното производство е протекло в изключително разумни срокове – 14 дни.

Оспорена е претенцията за лихви, като е посочено, че същата е погасена по давност за периода три години преди подаване на исковата молба.

Моли се съда да отхвърли исковете. Евентуално прави искане за намаляване на размера на претендираното обезщетение.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Правната квалификация на предявения иск е чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Предопределящи квалификацията на иска по ЗОДОВ, компетентният съд и надлежният ответник са онези обстоятелства, които решават въпроса в системата на изпълнителната или в системата на съдебната власт е държавният орган, чиито незаконни актове, действия или бездействия са пряката причина за вредите. В исковата молба се твърди, че неимуществените вреди са възникнали поради незаконно обвинение в престъпление, последвало издадена заповед по чл. 72, ал. 1 ЗМВР, и действията на полицейските служители по задържането на лицето. Предмет на настоящото производство е разглеждане само на тези неимуществени вреди, произлезли от образувано досъдебно производство и незаконните действия на полицейските органи във връзка със същото.

В настоящия случай предмет на изследване на първо място е дали срещу ищеца е образувано досъдебно производство, което легитимира Прокуратурата като надлежен ответник по иска.

По делото се установява от приложената преписка по досъдебно производство № 259/2018 г. по описа на РП – Бургас, РУ – Приморско, че на 10.08.2018 г. е образувано досъдебно производство по реда на чл. 356, ал. 3 НПК със съставяне на акта за първото действие по разследването – претърсване и изземване, затова, че на 10.08.2018 г. в имот, ползван от С. В. А. – стая 11 на ет. 3, ул. Трети март № 57 в гр. Приморско, на кухненския плот е намерен пистолет, ведно с пълнител - престъпление по чл.

339, ал. 1 НК. Преди така извършеното претърсване и изземване от дома на лицето е извършено претърсване и изземване в лек автомобил Мерцедес с рег.

3

№ СВ5888КМ, ползван от А., е намерен и иззет стикер с надпис Република България, Национална полиция.

Видно от изготвената в хода на производството експертиза, представеният за изследване пистолет представлява газ – сигнално оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, годно за произвеждане на изстрели, а представените патрони представляват боеприпаси за газ – сигнални оръжия.

На 14.08.2018 г. С. А. е разпитан в качеството му на свидетел по ДП № 259/2018 г.

С постановление на прокурор при РП – Царево от 24.08.2018 г. е прекратено наказателното производство по ДП № 259/2018 г., водено за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. Посочено е, че не е осъществен съставът на престъплението, тъй като държаното оръжие е газ – сигнално, а не огнестрелно.

Фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, визиран в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, включва причинени на гражданин вреди от разследващите органи и прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето. Отговорността има обективен характер и се ангажира във всички случаи на незаконно обвинение, т. е. във всички случаи, при които наказателното производство по отношение на лицето, срещу което е било повдигнато обвинение, е било прекратено, тъй като чл. 4 ЗОДОВ не изисква да са налице виновни действия от страна на съответното длъжностно лице за повдигането и поддържането на така предявеното обвинение.

В случая по делото безспорно е доказано, че на 10.08.2018 г. е образувано досъдебно производство срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 НК затова, че на същата дата е установено в жилището, ползвано от А., че държи огнестрелно оръжие, без да има надлежно разрешение, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години. Също е безспорно, че ищецът е задържан със заповед за задържане за срок от 24 часа (видно от приложената заповед за задържане на лице от 10.08.2018 г.), но не е привличан като обвиняем по досъдебното производство и не му е била взета мярка за неотклонение. На 11.08.2018 г. на 4

А. е връчена призовка за явяване в РУ – Приморско, като е посочено, че същото е за привличане и разпит в качеството на обвиняем по ДП № 259/2018 г.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, свързани с обстоятелството, че Прокуратурата не следва да носи отговорност, защото твърдените вреди са изцяло от или във връзка с действия, извършени от полицейските органи, както и че в хода на разследването с ищеца не са извършвани каквито и да е било действия по разследването и процесуални такива. Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 356, ал. 2 НПК на прокурора се възлага провеждането на бързото производство, като в неговите правомощия е да образува същото. Процесното бързо производство е образувано от Районна прокуратура – Царево на 10.08.2018 г. с първото действие по разследването, а на 11.08.2018 г. с постановление на наблюдаващия прокурор е преобразувано в такова по общия ред. От образуването до прекратяването му, реализирано с постановление на прокурора от 24.08.2018 г., всички процесуални действия са ръководени от наблюдаващия прокурор. Този период от време 14 дни.

Действително ищецът не е бил привличан като обвиняем, нито му е вземана мярка за неотклонение, но употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателнопроцесуален смисъл. В този случай лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение. В практиката на върховната съдебна инстанция се приема, че без значение за възникване на отговорността е обстоятелството дали прекратяването е извършено преди, или след като на лицето е било повдигнато обвинение – в този смисъл напр. Решение № 35/16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5215/2015 г., III гр.о. на ВКС. Когато досъдебното производство е образувано срещу конкретно лице, въпреки че не е било привлечено като обвиняем по предвидените форма и ред, следва да се счита, че е ангажирана наказателната му отговорност и че от проведеното срещу него наказателно преследване до прекратяване на досъдебното производство поради това, че извършеното деяние не е престъпление, то може 5 да претърпи вреди, отговорна за които е държавата на основание чл. 2, ал. 1, т.

3 ЗОДОВ (така напр. Определение № 277/09.04.2020 г. по гр. д. № 880/2020 г., III гр.о. на ВКС). Отговорността на Прокуратурата е обективна и следва да бъде ангажирана поради обстоятелството на образуване на досъдебно производство с първото действие по разследването – претърсване и изземване в жилището, ползвано от ответника (на основание чл. 212, ал. 2 НПК), и при осъществяване на ръководство и надзор в досъдебното производство, независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално-следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Прокуратурата е легитимирана да носи отговорност по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като след образуване на досъдебно производство с първото действие по разследването тя упражнява надзор върху разследващите органи и полицията и тя е компетентният орган да повдигне и поддържа обвинение в извършването на престъпление от общ характер.

В исковата молба са заявени настъпили неимуществени вреди вследствие на полицейско задържане, но по същите настоящият съд не е компетентен да се произнесе, доколкото полицейското задържане по чл. 72 ЗМВР представлява принудителна административна мярка, наложена с индивидуален административен акт. Законосъобразността на този акт се проверява в друго производство – по чл. 72, ал. 4 ЗМВР, като деликтната отговорност на държавата следва да бъде ангажирана с иск по чл. 1 ЗОДОВ, който се разглежда по друг процесуален ред. По иск с правна квалификация чл. 2 ЗОДОВ, предявен срещу Прокуратурата, държавата отговаря и за вреди от 72-часово задържане, защото то е в правомощията на прокурора, но в настоящия случай няма данни за реално извършено такова.