Определение № 517 от 01.09.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 517 гр. Плевен, 01.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.ЕВА-ПАНОВА

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА в присъствието на прокурора Х. П. С. като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600626 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 65, ал. 7 и 8 от НПК.

Образувано е по подадена частна жалба от адвокат Д. Ц., като защитник на обвиняемия Г. В. П., ЕГН **********, против Определение № 1004/24.08.2026 г., постановено по ЧНД № 1697/2026 г. на Районен съд - гр.

Плевен, с което по отношение на Г. П.– обвиняем по досъдебно производство пр.пр. № 5733/2026г. по описа на РП - Плевен , е оставено без уважение искането за изменение на МН в по-лека и е потвърдена взетата МН "Задържане под стража".

С жалбата се прави оплакване за неправилност и необоснованост на определението на първоинстанционния съд. Твърди се, че не са налице изискуемите от нормата на чл. 63, ал.1 НПК предпоставки, за да бъде взета и съответно потвърдена най-тежката мярка за неотклонение. Навеждат се твърдения, че мярката за неотклонение е несъразмерно тежка. Иска се отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което по отношение на обвиняемия, да се постанови мярка за неотклонение „Домашен арест“.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа по същество от упълномощения защитник - адвокат С., но не и на посочените основания. Отново се иска от въззивния съд да измени мярката за неотклонение в по-лека. Изразява становище, че желаят бързо приключване на 1 досъдебното производство и постигане на споразумение с прокуратурата.

Обвиняемият поддържа становището на защитника си.

Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че са налице условията на чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане най-тежката мярка по отношение на обв. П..

Въззивният съд, след като съобрази изложеното в жалбата, доводите на страните, доказателствата по делото и след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд, намира следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл.

65, ал. 7 от НПК и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Досъдебното производство е започнало на 04.08.2026 година на основание чл. 212, ал. ІІ от НПК с първото действие по разследването – разпит на свидетел. С постановление от 05.08.2026 година Г. В. П. е привлечен в качеството на обвиняем затова, че: на 03.08.2026г. в ***, обл.Плевен, в условията на домашно насилие, чрез нанасяне на удари с ръка по главата и тялото, причинил на Д.С.Ц. ЕГН: **********, с която живее на семейна начала, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл.131 ал.1 т.5а вр. чл.130 ал.2 НК.

С определение №972/06.08.2026г. по ч.н.д. № 1608/2026г. по описа на Плевенски районен съд, на основание чл.64 от НПК е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” спрямо Г. В. П. ЕГН: **********.

Плевенският окръжен съд с определение № 490 от 11.08.2026г. по ВЧНД № 578/2026г. по описа на същия съд потвърждава определение № 972/06.08.2026г. по ч.н.д. № 1608/2026г. по описа на Плевенски районен съд., образувано по искане за изменението на взетата по отношение на обвиняемия Г. В. П. ЕГН: ********** мярка за неотклонение “Задържане под стража” по досъдебно производство по пр.преписка № 5733/2026 г. по описа на РППлевен.Определението е влязло в сила на 11.08.2026 година.

Първоинстанционният съд правилно е посочил, че предмет на обсъждане в производството по чл.65 от НПК е наличието или липсата на конкретни обстоятелства настъпили след влизане в сила на постановеното по ЧНД 972/2026 год. на РС-Плевен, а именно – от 11.08.2026 година до момента 2 на разглеждане на искането, тъй като в противен случай би се обезсмислил осъществявания от по-горната инстанция съдебен контрол върху наложената мярка.

Съдът отново правилно приел, че молбата за изменение на МН е неоснователна, т.к. изтъкнатото като обстоятелство от защитата –наличието на постоянен адрес, не е новонастъпило и с нищо не променя обстоятелствата, имащи значение и взети предвид за определяне на МН „Задържане под стража“.

Настоящият съдебен състав намери, че първостепенният съд е дал правилен отговор на въпроса относно наличието към настоящия момент на достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред, които позволяват изграждане на предположение за участие на обвиняемия в извършване на инкриминираното деяние, за което е бил привлечен като обвиняем. Обоснованото предположение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК в достатъчен обем се подкрепя от събраните към настоящия етап на разследването доказателствени материали, изброени от първоинстанционния съд в атакуваното определение. Посочено е, че е налице първата предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, съобразно чл. 63, ал. 1 от НПК, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

Въз основа събраните и приобщени по делото доказателствени материали, преценени в тяхната съвкупност, може да се изведе обосновано заключение, относно участието и ролята на обвиняемия в инкриминираното престъпно деяние. На следващо място, Районен съд - Плевен правилно е приел, че е налице и към настоящия момент опасност от извършване на друго престъпление от обвиняемия. Деянието, за което е привлечен обвиняемият към наказателна отговорност, се характеризира с висока степен на обществена опасност. За наличието на реална опасност от извършване на престъпление, при изпълнение на най-тежката мярка за неотклонение, съдът съгласно съдебната практика, може да се изхожда от всички релевантни фактори, сред които са характера, морала, имуществото на лицето, строгостта на очакваното наказание и общественото безпокойство за определено време. В тази връзка напълно неоснователно е твърдението на защитата, че не е налице опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Съдът приема, 3 че не са налице нови обстоятелства, обуславящи изменение на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” в по-лека. Налице е опасност обвиняемият да се укрие, да извърши други престъпления или да да осуети наказателното преследване с опит да въздейства на свидетелите.

В обобщение, с оглед събраните по делото доказателства, характера на извършеното престъпление и личността на обвиняемия, настоящата съдебна инстанция, счита, че целите предвидени в чл. 57, НПК по отношение на обвиняемия могат да бъдат постигнати единствено с най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

По изложените съображения, атакуваното определение на Районен съд – гр. Плевен, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така Окръжен съд – Плевен

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1004/24.08.2026 г., постановено по ЧНД № 1697/2026 г. на Районен съд - гр. Плевен, с което по отношение на Г. В.

П. ЕГН: ********** – обвиняем по досъдебно производство пр.пр. № 5733/2026г. по описа на РП - Плевен , е оставено без уважение искането за изменение на МН в по-лека и е потвърдена взетата МН "Задържане под стража".

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4