Определение № 463 от 15.10.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 463 гр. Велико Търново, 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Търговско дело № 20264100900169 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази :

Производството е по реда на чл. 126 ал. 1 ГПК.

Подадена е искова молба от К. Г. Т. от гр. Е. срещу Х. Г. Т., действащ в качеството на ЕТ „Х. Т.-Д.“ от с.гр. за осъждането му да премахне като седалище и адрес на управление на ответния ЕТ, вписания в ТР административен адрес в гр. Е., ул. „К., на който ответника няма адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес към подаване на исковата молба, съгласно ЗГР, както и липсва дадено съгласие по см. на чл. 32 ЗС от останалите съсобственици да ползва този адрес за кореспонденция в качеството му на ЕТ, след промяна на неговата адресна регистрация.

Първоначално делото е било образувано пред окръжен съд- Пловдив, в последствие изпратено на районен съд, като в процедурата по чл. 129 ал. 2 ГПК, ищецът е заявил, че предявеният от него иск е с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, а не по 109 ЗС, като първоначално е посочил. След справка в ЕИСС, на съда е служебно известен факта, че пред ВТОС по идентична искова молба /с едно и също основание и петитум/ предявена от К. Г. Т. от гр. Е. срещу Х. Г. Т., действащ в качеството на ЕТ „Х. Т.-Д.“ е образувано и висящо т.д. № 147/2026г., по което е постановен акт по чл. 129 ал. 2 ГПК. Предвид на изложеното съдът намира, че е налице пречка от категорията на абсолютните за развитие на настоящото исково производство, доколкото сме изправен пред хипотезата на чл. 126 ал. 1 ГПК. Съгласно посочената разпоредба когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по – късно заведеното делото се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск. Следователно, за да е налице отвод за висящ правен спор е необходимо да съществува пълен субективен и обективен идентитет между делата т.е. страните по тях да са едни и същи /насрещните субекти по материалното право/ и да има пълно съвпадение по предмета им /пълно 1 съответствие на спорното право и идентичност на поисканата защита/. В случая в един и същ съд /ВТОС/ са висящи две търговски дела между същия ищец и същия ответник с идентичен предмет – еднакви основание и искане за защита, поради което настоящото производство, като по – късно образувано от производството по т.д. № 147/2026г. на ВТОС, следва да се прекрати като недопустимо, на основание чл. 126 ал. 1 ГПК, доколкото липсва и визираното в закона изключение по чл. 126 ал. 1 in fine ГПК.

Съдът следва да отбележи и, че това е поредното заведено от ищеца дело с идентични петитум и основание, като служебно на съда е известно и обстоятелството, че искови молби с идентично съдържание са подавани до множество съдилища в страната. Същите след съобразяване на нормите на местната и родова подсъдност, са изпратени във ВТОС и са образувани.

Очевидно в случая е , че предявяването както на настоящия иск, така и на всички останали идентични искове, изключая първото заведено от ищеца дело, представляват злоупотреба с права. Подобно процесуално поведение и то от лице, което е действащ адвокат, е недопустимо.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по т.д. № 160/2026г. по описа на ВТОС, образувано по искова молба на К. Г. Т. от гр. Е. срещу Х. Г. Т., действащ в качеството на ЕТ „Х. Т.-Д.“ от с.гр., като по – късно заведено от т.д. № 147/2026г. на ВТОС, на основание чл. 126 ал. 1 ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 2