Определение № 341 от 03.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 341 гр. Ловеч, 03.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500174 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 383/22.01.2025 г., подадена от М.

С. М., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.С. С. против определение № 8/08.01.2025 г., постановено по гр. д. № 1044/2021 г. по описа на РС - Троян, с което на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК М. С. М., ********** е осъден да заплаща на И. В. К., ЕГН ********** месечна сума в размер на 316.48 лв., представляваща обезщетение за ползваната от М. С. М. ½ ид.ч. от полагащата се на И. В. К. от делбения имот, считано от влизане в сила на определението в сила до окончателното приключване на делбеното производство.

В частната жалба се сочи, че районният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства, свързани с начина на ползване на съсобствената вещ.

Оспорва извода на ТРС, че в случая са налице условията на ТР № 7/20212 г. на ОСГК на ВКС, тъй като не е установено, че жалбоподателят М. С. М. пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху делбения имот. Изтъква, че ищецът не посещава имота и не е имал конкретни претенции да го ползва, защото живее и работи в А., а иска в определената за майка му стая да пусне наематели, въпреки че там живее неговата баба и има само една баня и тоалетна. Излага, че твърденията на свидетелите М. и А., че ползването е претяствано от голямо зло куче, се опровергават от показанията на св. Х.К. и М.М.- баба на ищеца и майка на ответника. Такива пречки не е създавал и ответника, който е международен шофьор и не живее постоянно в имота.

1

Съдът е елиминирал и факта, че в с.з. на 17.10.2023 г. бабата е предала на ищеца ключа от входната врата. На последно място изтъква, че първоинстанционният съд не е съобразил приетото по делото заключение, което определя средната пазарна цена за периода от 12.09.2023 г. до 27.05.2024 г. и счита, че справедливото месечно обезщетение следва да е в размер на 265.10 лв., ако се дължи.

Моли да бъде отменено обжалваното определение като незаконосъобразно, ведно с всички законни последици, както и присъждане на разноските за настоящето производство.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК насрещната страна И. В. К., чрез пълномощника адв.Ц. А. е депозирал отговор, с който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Сочи, че в случая е установено, че имотът се ползва повече от 4 години от ответника и неговата майка и той няма достъп до него. В двора има огромно куче от породата алабай, което е опасно и не допуска външни лица, като по този начин ограничава достъпа до имота.

Лишен е от възможността да ползва имота си и генерира доход от него, като отдаде същия под наем. Твърди, че е невъзможно неговото ползване от двете страни едновременно, поради което най-целесъобрзно е едната страна да плаща на другата за ползата, от която е лишена до окончателното решаване на спора. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. д. № 1044/2021 г. по описа на РС - Троян, е образувано по искова молба на И. В. К. срещу М. С. М. за делба на съсобствен недвижим имот – ПИ с идентификатор *** по КККР на ****, заедно с построените в него сгради с идентификатор ***, ***, *** и *** при равни квоти.

С решение № № 37/08.03.2022 г. съдът е допуснал делбата между И. В.

2

К. срещу М. С. М. на процесния недвижим имот при равни права, т.е. по ½ ид.ч. за всеки един от тях.

В хода на процеса в проведеното на 12.09.2023 г. открито съдебно заседание, ищецът е направил искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът да определи сума, която да му бъде заплащана от ответника във връзка с лишаването от възможността да ползва имота. Алтернативно е направил искане да му бъде дадена възможност съобразно правата му да ползва ½ ид.ч. от земята, жилищната сграда и селскостопанските постройки, тъй като в момента е пълно с вещи на ответника.

Пълномощникът на ответника е оспорил това искане и заявил, че никога не е препяствано правото на ползване на имота от ищеца и неговата майка. Посочено, че в момента в имота живее бабата на ищеца и майка на ответника, в която се намират ключовете. Не оспорва, че М. М. посещава имота когато се прибира и ползва своята част.

Съгласно чл. 344, ал. 2 от ГПК в решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците кои имоти ще ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.

Легитимирано лице по смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК е всеки съделител, който не ползва съсобствения имот, съобразно правата си. В посочената разпоредба ясно се разграничават две хипотези, съобразно които искането може да бъде за разпределение на ползването или за заплащане на обезщетение. Съдът е обвързан от искането на съделителя.

В настоящия случай ищецът е заявил, че е лишен от ползването на делбения имот, поради което претендира обезщетение за лишаване от ползване на неговия дял от имота до приключване на делбата, а алтернативно да му бъде дадена възможност да ползва ½ ид.ч. от същия.

Съобразно отправеното в първата инстанция искане в тежест на ищеца е било да докаже твърденията си, че е съсобственик в процесния имот с ответника, че е лишен от ползване на своята част от него и какъв е размера на средния пазарен наем за времето, през което е лишен от ползване на своята идеална част от имота. В тази връзка от негова страна са ангажирани писмени и гласни доказателства, както и назначаване на съдебно-техническа 3 експертиза за размера на дължимия наем за периода от 12.09.2023 г. до момента на изготвяне на заключението. Ответникът не е оспорил, че в имота живее неговата майка, но е заявил, че за ищеца не са налице пречки да ползва своята част. За да докаже правоизключващото си възражение, от негова страна също са ангажирани гласни доказателства.

Ищецът в направеното в съдебното заседание на 12.09.2023 г. искане не е посочил по какъв начин му е ограничено ползването /не са му предоставени ключове от имота или бива отблъскван по друг начин/. В хода на съдебното дирене, както и в отговора на частната жалба твърди, че в имота има голямо куче /порода алабай около 50 кг./, което го възпрепятства да ползва частта си.

Следва да се отбележи, че в настоящия случай не става въпрос за вече изтекъл период от време, при който въпреки отправена писмена покана да предостави ползването/да заплаща обезщетение, единият съсобственик е продължил самостоятелно да използва целия имот, без да предложи начин на другия съсобственик да ползва частта си или да му заплати обезщетение, при което разместването на благата вече е настъпило, а за едно бъдещо вземане от момента на искането до приключване на делбата.

Съгласно Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС лично ползване е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В мотивите на същото е пояснено, че използва лично общата вещ оня съсобственик, който я употребява такава, каквато е, за постигане на цели, за задоволяване на интереси и нужди, съвместими с нейната природа и нейното нормално предназначение, без да разрушава, променя или уврежда субстанцията й и да накърнява свойствата й. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.

Зачитайки силата на пресъдено нещо, която формира решението по първата фаза на делбата, съдът приема, че страните притежават в обикновена съсобственост по 1/2 идеална част от процесния имот в ****. Въззивният 4 състав счита, че от събраните пред районния съд гласни доказателства не е установено безспорно, че достъпът на ищеца до дворното място, жилищната и селскостопански сгради е ограничен от действията на ответника, който без да си служи лично, пряко и непосредствено с цялата обща вещ, имайки достъп до нея, не го допуска да си служи с нея. От показанията на разпитаните пред районния съд свидетели, които не са обсъдени в обжалваното определение се установява, че ответникът не живее постоянно в имота, тъй като е международен шофьор и го посещава, когато се прибира в България. В него постоянно живее неговата майка и баба на ищеца – св.М.М.. Макар и близки роднини на страните, съдът цени показанията св. св.М.М. и св.С.М. съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК, тъй като са непосредствени, логични и последователни. В показанията си свидетелката С.М. подробно излага какво обзавеждане е купила за имота, за постигнато с ответника споразумение за ползване на стаите и подаваните от нея жалби до РУ – Априлци и РУ – Троян жалби. Същите са изискания от съда, но не следва да се обсъждат, тъй като са неотносими към спора между страните. Жалбата до РУ – Априлци е подадена от нея, но към този момент тя не е била съсобственик, тъй като от приложения н.а. за дарение на идеална част от недвижими имот № 24, т.V, н.а. № 723/2021 г. от 14.10.2021 г. е видно, че същата се е разпоредила с него и го е дарила на своя син И. В. К.. По делото не ангажирани доказателства ищецът, който живее в А., да е бил препястван с определения действия от ответника и да му е отказ достъп до имота. Св.М.а и ср.Р.А. твърдят за посещението си имота в деня преди съдебното заседание на 17.10.2023 г., когато са разпитани като свидетели. От техните показания обаче не може да се направи извод, че ищецът, майка му и А. не са били допуснати вътре от св.М.а. Тримата след позвъняване са влезли в къщата, огледали стаите, като ищецът казал на баба си, че иска да ползва имота, като го отдаде на наемател, на което последната се възпротивила, тъй като не било удобно да ползва с чуждия човек една баня и тоалетна. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно цитираното погоре Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС личното ползване е ползване на общата вещ съобразно правата на всеки от съсобственици, без да се събират добиви и граждански плодове, т.е. да не се отдава под наем.

Не може да се игнорира и факта, че в проведеното на 17.10.2023 г. открито съдебно заседание св.М.М. лично е предала на пълномощника на ищеца ключ от входната врата на къщата. Съдебният състав не приема за 5 основателно твърдението на ищеца, че намиращото се в имота куче е пречка за достъпа му до имота, тъй като е голямо и всява страх. От показанията на св.Х.К., която е комшийка се установява, че кучето е основно в задния двор, но тя няма притеснения, тъй като кучето я познава и не я лае. Майката на ищеца св.С. М. също твърди в показанията си, че „то си джафка на чужд човек, съвсем нормално е според мен….“. В този смисъл са и показанията на св.М.М., че кучето познава С. и И. и не ги лае, а предния ден лаело по чужди човек и затова го прибрала.

На следващо място следва да се отбележи, че правото на обезщетение за лишаване на някой от съделителите да ползва съсобствения имот не възниква, когато съсобственикът отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част, съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него. В този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва, поради което предвидената в чл.344, ал.2 ГПК възможност би се превърнала в инструмент за противоправно обогатяване от страна на съсобственика, който не желае реално да ползва общата вещ. Както беше посочено по делото липсват доказателства ответникът да не е допускал ищеца до имота, а от показанията на св.М.а и К. се установява, че едната стая, която преди това е била за майката на ищеца е отключена и там се намирана купеното от нея обзавеждане.

Разпечатката съдържа 36 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d93b0b72-7d79-4870-9a8e-731463dc1834