Решение № 106 от 15.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. София, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Ю. Ст. Л. като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000601324 по описа за 2022 година

С Присъда от 09.11.2022 г., СпНС, 37 с-в(закрит)/СГС-НО, 37 състав по н.о.х.д. №2734/19 г. е признал подсъдимия В. С. Н. за невиновен в извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 НК.

Срещу присъдата е постъпил въззивен протест в срок с предложение за отмяна на оправдателната присъда, тъй като по делото са събрани доказателства установяващи извършено престъпление. Доказателства подкрепящи тази теза на прокуратурата са показанията на свидетелите Б., Н., А. и Е..

В хода на съдебните прения пред САС адв.С. моли да се отхвърли протеста и да се потвърди оправдателната присъда като сочи, че съдът детайлно е описал защо постановява оправдателна присъда.

Представителят на САП предлага да се уважи протестът и да се отмени атакуваната присъда като на възраженията настоящият състав ще отговори на по-късен етап в настоящите мотиви.

По отношение на подсъдимия делото се води по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ НПК.

САС, след като се запозна с материалите по делото, становищата и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

По отношение на приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка следва да се обърне внимание на същия, че е недопустимо в мотивите да се представя фактическата обстановка, която се представя в пледоариите от представителя на Специализираната 1 прокуратура, а не тази, която се приема от състава, разглеждал въпросното дело както е сторено от състава разглеждащ делото на стр.2 от мотивите – „В пледоариите си „по същество“, представителят на Специализирана прокуратура твърди, че е установена следната фактическа обстановка…“, след което от фактическа страна се преповтаря онова, което се споделя от представителя на прокуратурата. По същата логика може да се приеме и фактическата обстановка на някоя от другите страни в процеса още повече, че след като съдът е решил, че обвинението не е доказано и следва да се постанови оправдателна присъда няма как да се приеме фактическата обстановка на обвинението, което в своите пледоарии предлага на съда да се постанови осъдителна присъда. Разбира се, може да се разсъждава, дали това представлява процесуално нарушение, но в случая коментарът се явява безпредметен, тъй като същото не следва да бъде основание за отмяна на атакуваната присъдата и връщане на делото за ново разглеждане поради факта, че е налице оправдателна присъда, което от своя страна представлява най-голямата гаранция обезпечаваща правата на подсъдимия със своеобразен саниращ ефект на съществуващия проблем в наказателното производство. Различен би бил случаят, ако настоящият състав не беше се съгласил с крайния резултат – оправдаване на подсъдимия, като констатираше, че съществуват доказателства, които биха могли да доведат до друг – различен от процесния резултат.

Тогава допуснатите процесуални нарушения, свързани с мотивите на решаващата инстанция щяха да са съществени и можеха да станат причина за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.

С оглед на вече отбелязаното, настоящият състав на САС във връзка със събраните доказателства, приема следната фактическа обстановка:

По делото са налице данни от косвени източници, които съдът ще изследва на покъсен етап, че В. Д. К. и В. С. Н. се познавали.

През месец декември 2015 година св.К. Б. имал магазин за авточасти в гр.***, ж.к.“***“, ул.“***“ № ***. На неустановена дата при него влязло неизвестно по делото лице, което говорило добре български, но с предполагаем руски акцент. Същото това лице предложило на Б. да оставят телефоните си в магазина и да излязат навън. Непознатият казал, че го праща „В.“, който му е разяснил, че с Б. се познават отдавна, поради което последният следва да му има доверие. В допълнение казал на Б., че „В.“ го праща с поръчка да бъде извършено убийство на *** и *** Д. П. за сумата от 100 000 лева като обектът бил лесна мишена, тъй като се движел без охрана. На това предложение Б. отговорил, че това е смешна сума. Непознатото лице в края на срещата казало, че ще се обади на по-късен момент, но това не било сторено.

Така описаната фактическа обстановка се подкрепя по делото основно от показанията на св.К. Б. – разпитван многократно в досъдебното производство и пред първоинстанционния съд. Прави впечатление едно обстоятелство, което няма как да не бъде отбелязано като подход по това дело проявен от органите на досъдебното производство – тогава ГД НП и Специализирана прокуратура. Принципно в съдебната практика, а и в теорията се допуска възможността да се приеме, че може да бъде изградено обвинение върху самостоятелно гласно доказателствено средство, но същото следва да е толкова конкретно, ясно, последователно, безпротиворечиво и непоколебимо, че това да не създава съмнение и объркване. В допълнение това гласно доказателствено средство следва да е подкрепено и от съответните косвени доказателства, които в още по-голяма степен да препотвърдят застъпеното от разпитания свидетел, но и да го надградят като по този начин станат 2 гаранция за преодоляване на каквато й да е колебливост или предположение за авторство и вина.

Какво се наблюдава в случая?

По делото, както вече бе отбелязано, е разпитван основният свидетел Б. многократно по неясни за съда причини, тъй като в по-голямата си част съдържанието на сведенията дадени от него са ирелевантни. В този смисъл буди недоумение защо е било нужно да се преповтарят показанията на Б., които общо взето не представят във всеки следващ свой етап каквито й да са нови факти по съществото на делото. Този свидетел през цялото своето процесуално участие по настоящото дело разказва за себе си онова, което е осъществявал в миналия си живот – телесни увреждания, наркоразпространение, пренос на оръжия, опит за убийства или реализирани такива и прочие, като това по-скоро може да се възприеме за подробна справка за деятелността му до този момент, така както той я вижда и възприема отколкото за факти и обстоятелства релевантни по процесния случай. С оглед на това възниква резонният въпрос – какво общо има неговата минала престъпна дейност с процесния случай? Очевидно в случая е ясно, че връзката е никаква. Тоест, тези дадени от него сведения по никакъв начин не могат да бъдат ползвани от съда при обосноваването и анализа по настоящото дело или съвсем повърхностно.

От друга страна, прави впечатление, че при съпоставката на всички показания на Б. се установяват и противоречия свързани с предлаганата сума за убийството на П. и това, което той е поискал като възнаграждение, посочено от него мотив за отказ като се стига и до мотивировката дадена от свидетеля пред първата инстанция, че не можело да се убива политик, докато в досъдебната фаза е казал, че не може да се приеме такова убийства за толкова дребна сума, тъй като за сравнение поръчката на А. П. е струвала 200 000 лева.

Съществува и още едно противоречие свързано с това кой е поръчителят. Тук Б. представя няколко имена като мнението му за някои от тях отново търпи в процеса развитие. Налице са и противоречия по отношение на лицето, което е пристигнало в магазина – от начало е било неизвестно, после се правят предположения кое е то и прочие. Всичко това води до колебливост на посочените показания, до липсата на последователност, яснота, конкретика и категоричност, за да могат същите да бъдат използвани като доказателство, установяващо наличието на авторство.

Що се отнася до онази част от показанията, които имат отношение към повдигнатото обвинение то единственото, което се установява от тях е това, че в магазина на Б. в ж.к.***, гр.*** е дошло неизвестно лице, изпратено от т.нар.“В.“, което му предложило 100 000 лева за убийството на П., а Б. е отказал да изпълни поръчката, тъй като (по една от няколкото версии представени от него) сумата била прекалено малка за това, а по друга версия – не можело да се убиват ***.

Следва да се има предвид и още едно обстоятелство, че горните показания не са подкрепени с каквито и да са други доказателства.

На следващо място трябва да се отбележи, че по делото са разпитани полицейските служители - А. И. А. и М. М. Н., които преразказват свои беседи - А. с В. К. – „В.“, а не както сочи първият съд с К.Б., който(К.) му обяснил, че с Н. и Л. са били в приятелски отношения и, че А. и Н. са имали повод да разследват тези лица във връзка с опита за убийство на А. П.. Св.Н. споменава отново във връзка със своите беседи с тези лица и поконкретно за Д. П. какво му е било предадено от събеседващите с него - за организацията на убийството по отношение на П..

3

По отношение на показанията на св.К. Е. и при тях не се установяват факти и обстоятелства по съществото на делото, а единствено описание на минали събития от живота на св.Б..

По делото е налице и протокол за разпознаване от 30.03.2016г., където Б. разпознава В. Д. К. по прякор „В.“, което също не допринася за изясняване на обективната истина, тъй като в множеството си показания Б. многократно заявява, че лично познава т.нар.“В.“.

По отношение на справката депозирана в т.4 от мобилни оператори и при нея не се установява нищо съществено освен, че в посочения период отбелязаните номера са били притежание и са регистрирани на различни ф.л. и ю.л., подробно описани и статистика за проведени разговори и телефонни номера, повтарящи се в повече от една клетка или дати.

Последното няма никакво отношение към съществото на делото, т.е. разкриване на конкретни обстоятелства свързани с участието в процесната организирана престъпна група(ОПГ) създадена с цел извършване на престъпления по чл.115 НК. В тази връзка е разпитана св.Д. К., която сочи, че една от СИМ картите е нейна и не я е предоставяла в процесния период на никой друг. Дал е обяснение и В.К., който заявява, че не знае за какво става дума и никога не е участвал в приготовление за убийство на Д.П.. Сочи и, че не е споменавал пред полицейските служители – свидетели по делото Н. и А. за случая с П.. По делото са налице и още две разпознавания на К., които също не дават каквато й да е позначима информация за повдигнатото обвинение, освен, че разпознаващите познават това лице.

По отношение на показанията на А. и Н. следва да се допълни, че от една страна, ВКС има трайна практика според, която не се допуска във всички случаи приобщаването на подобни показания представляващи преразказ на беседа пред полицейски органи.

От друга страна, дори и хипотетично да се приеме, че може да се кредитират тези показания, те не дават каквато й да е конкретна информация, която може да стане основа за установяване на авторството на деянието.

Като извод от всичко изложено, може да се заключи, че от събраните по делото доказателства, извън вече посочения св.Б. и то твърде ограничено, останалото представлява многократно приложени протоколи за разпити и преразпити на св.Б. пред органите на досъдебното производство и съда, както и справки, постановления, свидетелства за съдимост, екстрадиционни преписки и материали, свързани с движението на делото в тази фаза на наказателното производство и, които не представляват доказателства, установяващи обективната истина по повдигнатото обвинение. Тоест, всички останали доказателства по делото, извън вече посоченото и анализираното – показанията на св.Б., нямат нито пряко, нито косвено отношение към повдигнатото обвинение.

Прави впечатление и още нещо, че повдигайки обвинение по отношение на подсъдимите включително и подс.Н. е отбелязано в обвинителния акт, че става въпрос за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 от НК, където законодателят е имал предвид извършване на съответното престъпление с „користна цел“, докато в диспозитива никъде не се конкретизира в какво точно се състои същата. Единствено чрез съответния анализ от обстоятелствената част на обв.акт може да се изведе изводът, че евентуално користната цел се състои в това, че те са решили да извършват убийството на Д.П. за сумата от 100 000 лева, която теза също е много неясна като фактология, тъй като от материалите по делото тя се променя и по-конкретно от гласните доказателствени средства, които вече бяха коментирани. В допълнение не става ясно тази описана сума, която е щяло да бъде 4 предадена на трето лице, извън ОПГ, как може да представлява някакво облагодетелстване за лицата на престъпното сдружение, тъй като реално те дават определена парична сума за друго лице - извършителя, а обосновавайки съдържанието на користната цел е необходимо да се конкретизира самите лица от престъпната група как биха се облагодетелствали от извършването на въпросните престъпления още повече, че в случая става въпрос за описание на едно престъпление в обстоятелствената част, а не множество такива, които както е известно трябва да са поне две. Тоест, за да съществува користната цел е необходимо ОПГ да преследва някаква облага и да се опише каква е тя и от какво произхожда.