Решение № 55 от 25.02.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Варна, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Д. Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Д. Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000301 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по приети за разглеждане въззивна жалба на ищци Д. И. М., И.

Г. П. и Г. Г. М. и насрещна въззивна жалба на ответник „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“

АД с р е щ у решение № 79/17.02.2024, постановено по електронно дело 20233100900044(ТД № 44/2023) по описа на ОС- Варна, в ЧАСТИТЕ, с които субективно съединени частични осъдителни искове са отхвърлени за горниците (над присъдените поотделно на веки от ищците суми) до общ размер от 26 000лв., претендиран солидарно от тях като част от внесената без основание сборна сума 106 835.05лв., получена от кредитор като валутна разлика, формирана между стойност в лева на платени вноски в швейцарски франкове и левова равностойност на дължими в евро месечни вноски за периода м.11.2017г. – 11.08.2020г., събрана по нищожни уговорки договор за банков кредит; съответно са били присъдени следните равни части от приетия за основателен сборен размер от 20 294.88лв., събран без основание от съкредитополучателите: само 10147.44лв. в полза на Д. М. и по 5073.72лв. в полза на двамата наследника, заместили починалия в хода на процеса Г. М., със съответна законна лихва от предявяване на иска до окончателно плащане и са определени разноски(допълнително изменени по реда на чл. 248 ГПК с необжалвано определение № 581/25.04.2024г.).

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разгледани от въззивния съд в определение № 581/16.09.2024г. Въззивният съд е докладвал оплакванията на страните, а след като е намерил, че очертаният спор по специфичната цел и основанието на договора налагат прилагане на императивни норми, които са били оповестени от първата инстанция, но 1 изясняването на фактите относно конкретни размери на погасявани от клиентите на банката различни задължения налага допълнително уточнение на счетоводните записвания, е назначил служебно счетоводен експерт с допълнително поставени задачи във варианти, съответни на твърденията на насрещните страни.

Въззивниците Д. И. М. и заместилите починалия съищец И. Г. П. и Г. Г. М., чрез пълномощник адв. З., в общата си жалба се оплакват за неправилно приложена императивна потребителска закрила срещу нелоялни търговски практики по специален закон (чл. 68в вр. чл. 68д и 68е ЗЗП) и общото правило за нищожност на договаряне при заобикаляне или в противоречие със закона и морала (чл.26 ал.1 ЗЗД), изискващи от съда за отрече изцяло действителност на договор, чиято порочност произтича от самото съдържание на уговорките за ипотечно потребителско кредитиране без предварително разясняване на риска от промяна на валутни курсове на две валути, представено на потребителите на финансовата услуга, чрез агресивно офериране като най-изгоден продукт в швейцарски франкове, въпреки търсени средства в евро и оповестени доходи в лева. Считат, че съдът необосновано е пренебрегнал установените факти по опорочаване на сделката (липса на основните параметри, изискуеми по чл. 58 ал.1 и 2 ЗКИ), каквито са ясно посочена номинална стойност на валутната главница, ГРП, методика за определяне на общото задължение с превалутиране и индексиране, приложими курсове и месечна вноска в лева, което според въззивниците изключва постигнато съгласие за цената на кредита, а от там и на основния предмет на потребителското кредитиране, който в нарушение на изискванията за добросъвестност е оповестен по заблуждаващ кредитополучателите начин, а всъщност представлява ежедневно променлива без определени граници величина в ущърб на потребителите. Позовават се на установено в практиката на СЕС тълкуване на подобно договаряне при прехвърляне на целия двоен валутно-лихвен риск на кредитополучателя, водещо до свръхпрестация в полза на облагодетелстващия се кредитор като неравноправно и необвързващо за потребителите, дори и по отношение на основния предмет на договора. Отделно сочат, че не е била отчетена установената неавтентичност на изявлението на кредитополучателя за покупка на валутата, което изключва основанието за усвояването на превалутирания кредит. С тези доводи оспорват като необоснован извода за съхраняване на договора след прилагане на потребителска закрила само за някои от клаузите по преизчисляване на вноските и изискване на плащане по актуален курс на франковете.

Необосновано според въззивниците, след установена неравноправност и на уговорките за промяна на лихвените нива, е пренебрегването на установените стойности в различните варианти на изчисления на вещото лице, с които за различни периоди на внасяне на сумите са доказани категорично надвнесени суми в левова равностойност по курса „купува“ за франкове на БНБ към датата на усвояване на кредита. Тези горници, както над размерите на чиста стойност на първоначално уговорена главница във франкове, така и на лихвата по първоначален погасителен план, във всеки от вариантите надхвърлят частичната претенция и затова тя следва да се уважи. Оплакват се и за непълно обсъждане на правните им доводи, изложени в защита пред първа инстанция.

2

Въззиваемият кредитор, чрез юрисконсулт, оспорва оплакванията като сочи, че възраженията за цялостна недействителност на сделката са били изключени от самия ищец от предмета на спора, индивидуализиран в уточнителните молби до дължимост само на надвнесени курсови разлики, което довело и до неотносимост към този предмет на спора на доводите за пълно погасяване на задълженията. Оспорени са и оплакванията по посочените основания за пълна недействителност поради заблуждаващи търговски практики и липса на съществени уговорки за параметри на кредитиране, като се оспорва приложимостта на посочените от въззивниците нормативни изисквания. Сочи се като правилно проведеното от първата инстанция изследване на уговорките в цялост и премахването само на тези от тях, с които е бил прехвърлен валутния риск, с което е възстановен баланса на правата и задълженията и договорът е съхранен в съответствие с тълкувателните указания на СЕС за прилагане на гарантираната потребителска закрила. Евентуално, въззиваемият оспорва и доводите за отчитане на пълно изпълнение до размер на внесена чиста стойност на първоначална главница, като се позовава на изтекла давност за вноски, предхождащи фиксирания процесен период и вече упражнена претенция за връщането на надвнесените суми, която изключва възможност спорните горници да се отчитат и като дадени за предсрочно погасяване на дълга.

Като насрещен въззивник ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез юрисконсулт Х., сочи допуснати процесуални нарушения при преценка на редовността на упражненото съвместно от ищците право на иск, като според тази страна не са били индивидуализирани частите от спорното сборно вземане като размери, търсени евентуално от всеки от съдлъжниците по отделно, както и по основания, доколкото са били обявени едновременно като недължимо получени суми от кредитора по недействителни уговорки за лихви и курсови разлики, без обаче да е уточнено и кой от ищците е внасял съответните вноски, за да бъде легитимиран да ги получи обратно.

Оплаквания се сочат и по установяване на фактите от правопораждащата хипотеза на неоснователното обогатяване, като насрещният въззивник счита, че не са били събрани доказателства за даването на конкретните вноски, респективно не са били обсъдени възраженията за получени от кредитора плащания, извършени от трети за договора лица. Като необосновани се оспорват изводите за неравноправно договаряне без да е било установено, че банката недобросъвестно е прехвърлила риск, без да сподели с клиента налична информация и без да е отчетено, че кредитополучателят не е бил задължаван да купува валута от самия кредитор, за да осигурява именно на банката допълнителна печалба от курсова разлика. Оплаквания се сочат и по обосновката на извода за възприемане на варианта на задълженията на кредитополучателите с първоначален размер на лихва, без отчитане на наличните по делото писмени уговорки за двустранно уговорени размери на лихвени нива, приложими именно в процесния период на внасяне на спорните суми.

Въззиваемите кредитополучатели, оспорват чрез общия пълномощник така посочените оплаквания, като сочат, че неяснотите по сезирането на съда са били отстранени с поредица от уточнения, като както въпросът за активната солидарност, така и размерът на частичната претенция са били 3 докладвани от съда при очертаване на предмета на делото, а конкретни факти за това кои лица са извършили процесните вноски са били изрично посочени като твърдения на ищците, в съответствие с справка за приети плащания от самия кредитор. Излагат се насрещно и доводи срещу посочената добросъвестност на кредитора и съхраняването на договора след отстраняване на неравноправни клаузи, аналогични на тези във въззивната жалба, както и конкретно възражение срещу зачитане на допълнителни споразумения, чиято валидност е оспорена поради приложена анатозицъм, неравноправност и липса на банков лиценз на цесионера, договарял промени в кредита.

По същество пълномощникът на въззивниците-ищци, пледира за отмяна на решението само в обжалваната от тях част, като акцентира на оспорената автентичност на изявлението на кредитополучателите за превалутиране на дълга, а в писмено становище обосновава тезата за липса на индивидуално договаряне на клаузите от валутния кредит и предлагането му във валута с нефиксиран курс чрез нелоялна и агресивна практика без разясняване на възможност да поемат негатив на две курсови разлики (между получена в евро главница, отчитана като дълг във франкове и плащана с доходи в лева), както и без да са обявени изисквани за действителност на потребителски кредит основни параметри, като размер на валутната главница (пояснена във франкове едва след подписване на основния договор), ГПР, общ размер на дълга и механизъм за неговото определяне (при превалутиране и индексиране); обявен курс към национална валута и факторите които влияят върху определянето му извън субективния интерес на търговеца; точен размер на погасителна вноска в лева(позволяваща съпоставка с доходите и възможностите на потребителя да изплаща валутен дълг). Ищците поддържат тезата, че при така наложените от банката условия липсва валидно формирано тяхно съгласие по цената на кредитирането и това опорочава договора в цялост. Отделно се сочи неспазено изискване на чл. 147 ал.1 ЗЗП и съответната, имплементирана директива, за ясно и разбираемо основно съдържание на сделка с потребител поради непосочване на валутния риск и прикриване на неизгодни за потребителя начално превалутиране и текущо индексиране на ползвана главница чрез равностойност на „крос курс“ отразяващ три валути, повишаващи почти двойно размерите на задълженията в лева. Позовават се на съдебната практика, включително и тази по тълкуване на директивата, отричаща действие в цялост на подобно кредитиране с двойно прехвърляне на валутен риск при обвързване с франк, наложено на потребителя в преддоговорния процес, въпреки търсене на ползвана сума в евро и обявен доход в лева. Поддържат се и доводите за изначална нищожност на това валутно обвързване при доказана неавтентичност на молбата за първо превалутиране на исканата за усвояване главница. Отделно е обосновано доказването на необосновано усвояване от банката на осигуряваните от кредитополучателите валутни наличности за вноски, надвишаващи договорените по погасителния план, включително и като лихви за просрочие без допуснато неизпълнение, което изключва неблагоприятен за потребителя резултат от обявяване на нищожността в цялост и съответно липса на основание за получената свръхпрестация над размер на главницата по курса към договарянето на усвояването й. Изложени са и съображенията срещу възраженията за неясно сезиране и доказаните с удостоверяване от самия 4 кредитор извършени плащания от всеки от кредитополучателите, както и ясно изразеното разминаване на първоначална левова стойност на задължението по първия план и внасяните в лева суми, които като курсова разлика формират съществена облага, получена от банката без основание по нищожния договор.