Решение № 260289 от 17.08.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 17.08.2021 година град С.З.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд Търговско отделение

На 30.06.

2021 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР: АНТОНИНА НИКОЛОВА изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА т.дело № 180 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание по чл. 226 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД.

Посочено е в исковата молба, че на 11.06.2016г. около 14:40 часа, на път ІІ-57, км.

11+200, в землището на Община Р., на надлеза над АМ Т. до с. С., при управление на моторно превозно средство - л.а. „БМВ 318 Д“ с peг.

№ СТ 0598 ВН, водачът И.Б., с ЕГН ********** е причинила по непредпазливост смъртта на И.Г.И., с ЕГН **********, б.ж. на гр. С.З. - внук на ищцата М.П.

Илиева.

Изложено е, че за станалото на 11.06.2016г. ПТП са образувани ДП № 184/2016г. по описа на РУП - Р. и пр.пр.

№2090/2016г. по описа на ОП - С.З.. В последствие досъдебното производство се разследва от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР С.З. като ДП № 301/2016г. по описа на ОД на МВР С.З.. Сочи се, че с внесен в съда обвинителен акт срещу виновния водач И.Б. е образувано НОХД № 62/2019г. по описа на ОС - С.З.. С Присъда № 13 от 09.04.2019г. съдът признал подсъдимата И.Б. за виновна в това, че на 11.06.2016 г., на път ІІ-57, на моста над АМ „Т.“, км 11+200, в землището на с. С., общ. Р., обл. С.З., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“ модел „320“ с peг. № СТ 0598ВН, е нарушила правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни ленти, като водач на пътно превозно средство нарушила въведената забрана да не навлиза и да не се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, като по непредпазливост е причинила смъртта на повече от едно лице и телесна повреда на повече от едно лице, както следва: причинила е смъртта на И.Г.И., роден на ***г. и на И.Г.И., роден на ***г. и е причинила многостепенна средна телесна повреда на А.Ч. Т., роден на ***г„ изразяваща се в черепномозъчна травма и в гръдна травма, всяка от които осъществява медикобиологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затруднение на движенията на снагата, трайно затруднение на движенията на десния горен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, и е причинила многостепенна средна телесна повреда на Г.И.Г., роден на ***г., изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десния долен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. „б“, вр. ал.1, б. „б“ и б. „в“, вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК и чл.58а, ал.1 от НК и е осъдена на „лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата.

Постановената присъда не е обжалвана и е влязла в сила на 24.04.2019г.

Посочено е, че ПТП е станало на 11.06.2016г. около 14:40 часа, на път II-57, км. 11 +200, в землището на Община Р., на надлеза над АМ „Т.“ до с. С.. И.Г.И., управлявал л.а. „Опел Астра“ с peг. № СТ 2083СМ в посока от с. С. към гр. С.З.. В автомобила като пътник на задната седалка е пътувал внука на ищцата – И.Г.И.. След преминаване през моста над магистралата, л.а. „Опел Астра“ с peг. № СТ 2083СМ е бил ударен от движещия се в неговата лента за движение л.а. „БМВ 318 Д“ с peг. №

СТ 0598ВН, управляван от И.Б.. В резултат на удара, внукът на ищцата И.И. е получил множество травматични увреждания и е бил транспортиран с линейка в УМБАЛ „П.“ – С.З.. В линейката били предприети реанимационни мероприятия. Пострадалият бил откаран в спешно приемно отделение /СПО/ в коматозно състояние и след консултации и изследвания, бил настанен за лечение в Клиника по неврохирургия, където също били предприети действия за стабилизиране на жизнените му функции. Въпреки оказаната медицинска помощ, в 07.10 часа на 12.06.2016г. И.Г.И. починал. Смъртта на И.Г.И. е настъпила в резултат на причинените при ПТП травматични увреждания и всички те отговарят да са получени при станалото ПТП. Всички травматични увреждания са прижизнени.

Сочи се, че от приложената справка за родствени връзки с № УРИ 349р-843/11.01.2019г., изготвена от ОДМВР С.З. за нуждите на ДП № 301/2016г. по описа на ОД на МВР С.З., е видно, че М.П.Е. е баба на починалия И.Г.И..

Посочено е, че от приложените Съобщение за смърт № 101 от 12.06.2016г. издадено от УМБАЛ „П.“ АД - гр. С.З. и препис-извлечение от акт за смърт, издаден на 17.06.2016г. въз основа на Акт за смърт № 1007 от 12.06.2016г„ съставен в гр. С.З. е видно, че смъртта на И.Г.И. е настъпила на 12.06.2016г.

В резултат на противоправното си деяние, водачът И.Б. причинява на ищцата вреда - изгубила е своя внук, с когото са живеели в едно домакинство. Твърди се, че между двамата са съществували чувства на обич и привързаност, а ищцата се е грижила за своя внук от раждането му до неговата смърт. Скръбта й от загубата му е неизмерима и й причинява неимоверни страдания. Наведени са твърдения, че ищцата много трудно преживява загубата на своя внук, който към датата на инцидента е бил едва на 7 години.

Връзката между тях била изключително силна, били са силно привързани един към друг. Внезапната смърт на внука й се е отразила изключително негативно на психиката на ищцата. Ищцата е претърпяла и търпи и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек. Била много близка със своя внук, съществувала е особена връзка на привързаност в семейството, ежедневно се е грижила за него и го е подкрепяла във всичко. Поради посочените причини, напълно разбираемо е, че М.Е. все още страда от внезапната загуба на своя внук.

Тази загуба е нарушила обичайния й начин на живот.

Заявено е, че от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица и от направена справка в електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач И.Б., има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „З.“ АД по застрахователна полица № BG/30/115002122673, сключена на 17.08.2015г., валидна от 17.08.2015г. до 17.08.2016г.

Посочено е, че според постановките на Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Твърди се, че тъй като ищцата не е получавала каквото и да било обезщетение във връзка с процесния инцидент нито от ответника, нито от делинквента, за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Тъй като с действията си виновният водач И.Б. е причинила на ищцата неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане и управляваният от нея лек автомобил е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, се сочи, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск пряко към застрахователя, отговорен за вредите, причинени от застрахования.

Изложени са аргументи, че съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г., относно застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този Кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен договор“, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия Кодекс. Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни норми относно съдържанието и елементите на застрахователните договори и пр., съдържа и процесуално правни норми, каквато в частност е и нормата на чл.226 от КЗ (отм.). Посочва се, че текстът е общо формулиран и не липсва посочване на конкретни разпоредби, по отношение на които не следва да се прилага. Поради това, според ищцата, следва да се приеме, че има действие и по отношение на прекия иск срещу застрахователя, регламентиран в чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).

Изключението, визирано в §22 от ПЗР на КЗ (нов), е, когато „страните договорят друго“ след влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между страните не съществуват. Намира, че от гореизложеното категорично може да се направи изводът, че правното основание на предявения иск е чл.226 от КЗ (отм.).

Моли, да се постанови решение, с което да се осъди ответника „З.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. *** да заплати на М.П.Е. с ЕГН **********,***, сумата от 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството й на баба на И.Г.И. с ЕГН **********, б.ж. на гр.С.З., починал в резултат на ПТП от 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането до окончателното изплащате на сумата, както и направените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат.

Посочена е банкова сметка.

***говор на исковата молба, с който оспорва исковата молба, като счита същата за неоснователна и недоказана, макар да не оспорва легитимацията на ищцата.

Оспорва исковата молба по основание и размер, включително в частта за претендираната законна лихва. Отбелязва, че неимуществените вреди по принцип нямат паричен еквивалент и не могат да бъдат оценявани в пари. Посочва, че болката и страданието от загубата на близък не могат да бъдат овъзмездени с определена парична сума. В този смисъл, ответникът посочва, че каквото и обезщетение да бъде присъдено, същото никога няма да бъде достатъчно да запълни празнотата от загубения завинаги близък човек. Сочи, че справедливостта е морална категория и съгласно трайно установената съдебна практика, тя не е абстрактно понятие, а винаги се оценява посредством изведени чрез нея критерии, които съдът преценява по свое вътрешно убеждение и с оглед събраните по делото конкретни факти и доказателства.

Сочи, че ищцата е баба на загиналия в следствие на процесното ПТП И.И.. Заявява, че относно размер на претендираните обезщетения за неимуществени вреди за далечния кръг роднини, каквато е ищцата важат ограниченията предвидени § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ, съгласно който до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв. Излага аргументи, че разпоредбата на ал.2 предвижда, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, лицето което отговаря за причинените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4, дължи обезщетение размера по ал. 1. Посочва, че тези процесуални норми уреждат с обратна сила заварените до влизане в сила чл. 493а от КЗ случаи, касаещи предявени искове за неимуществени вреди от лицата по чл. 493а, ал. 4, за периода от 21.06.2018г. - 07.12.2018 г., както и за периода от 07.12.2018г. до влизане в сила на наредбата по чл.493а ал. 2, която наредба съгласно § 103 ПЗР на ЗИД КЗ, трябва да бъде приета в срок от 1 година от влизане сила на този закон. Намира, че настоящият иск е предявен в периода от 07.12.2018г. до влизане в сила на наредба по чл. 493а ал. 2 КЗ, тъй като все още не е издадена наредбата по чл. 493а, ал. 2 КЗ, поради което трябва да намери приложение § 96, ал. 3 ПЗР на ЗИД КЗ/ДВ бр. 101/2018г./, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 и чл.

493а ал. 4 КЗ., т. е. до влизане в сила на наредбата по чл. 493а ал. 2, обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл. 493, ал. 4, следва да се присъжда от съдилищата в размер до 5000 лв. Следователно, прилагайки цитираните правни норми, съдът е обвързан с т. нар.