Решение № 3954 от 02.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3954 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20231100109725 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от Л. С. Г. срещу „ЗАД „ОЗК-З.“ АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сумата от 180 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 16498,44лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 18,02,2023год. ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми от 25.08.2023г. до окончателното изплащане на вземанията.

Навеждат се доводи, че на 18.02.2023г., в гр. София, водачът на автомобил с марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ******* – К. К. се движил по бул. „Черни връх“, с посока от ул. „Златен рог“ към бул. „Арсеналски“. В района на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1 тип – „Зебра“ и сигнализирана с пътен знак Д-17, водачът на МПС марка „Мерцедес“ поради управление с несъобразена с пътната сигнализация и условия скорост и поради недостатъчно внимание към уязвимите участници в движението, блъска пресичащия пешеходец Л. С. Г., като й причинява тежки травматични увреждания. Образувано е досъдебно производство. На ищцата са причинени множество травматични увреждания, във връзка с които е проведено продължително болнично лечение и са причинили на пострадалата силни и интензивни болки и страдания за продължителен период от време, които продължават и към настоящия момент. В резултат на получените при произшествието множество тежки травматични увреждания ищцата е освидетелствана с Експертно решение на ТЕЛК с пожизнен срок на 100% нетрудоспособност с чужда помощ.

1

Стресът от настъпилото произшествие, както и продължителното възстановяване, се отразяват негативно и на психическото и емоционално състояние на пострадалата.

Деликтната отговорност на виновния водач е застрахована при ответното дружество, което е сезирано за извънсъдебно решаване на спора, но е последвал отказ за заплащане на обезщетение.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендират се разноски.

Ответникът-ЗАД „ОЗК З.“АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва настъпването на фактическия състав на деликтната отговорност на водача на процесното МПС. Оспорва вината на застрахования при него водач за настъпване на процесното ПТП и механизма на произшествието, поради това че произшествието не е настъпило в присъствието на съставилите протокола длъжностни лица. Налице е случайно събитие. Поддържа, че вината за събитието е изцяло на ищцата, евентуално е налице съществен принос за настъпване на произшествието, тъй като пострадалата е предприела пресичане на необозначено за целта място, като е изскочила внезапно на пътното платно пред автомобила без да се огледа и съобрази с посоката и скоростта на движение на автомобилите, като така е причинила настъпването на произшествието. Наличните към момента на ПТП когнитивни дефицити са допринесли за липсата на адекватна преценка на ситуацията. Евентуално поддържа, че ищцата в нарушение на чл. 108 от ЗДВП се е движила по платното с гръб към движението и така е допринесла за настъпване на ПТП. Оспорва причинната връзка между произшествието и настъпилите вреди. Сочи, че голяма част от твърдените неимуществени вреди са в резултата на напредналата възраст на ищцата и дегенеративни изменения/ дементен синдром и фрактура на костите/. Поддържа, че пострадалото лице не е провело правилно лечение на претърпените от него телесни увреждания, с което е допринесло за интензитета и периода на търпените от него болки и страдания. Оспорва твърденията за негативно отражение на пътното произшествие върху психоемоционалното състояние на ищцата.

Оспорва иска за имуществени вреди. Поддържа, че реализираните разходи не са били необходими за възстановителния период и са луксозни по характер. Оспорва претенцията за разходи за личен асистент и болногледач, тъй като функциите им се припокриват. Счита претендирания размер на застрахователно обезщетение за прекомерен и несъответстващ на изискването за справедливост. Оспорва началния момент, от който се дължи законна лихва върху обезщетението.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните и от представените доказателства- Констативен 2 протокол № К -90 на СДВР, Отдел Пътна полиция, се установява фактът на настъпило на 18,02,2023год., около 14:30 часа, в гр. София, на бул. „Черни връх“, в района на пешеходна пътека след кръстовището с ул.“Бигла“, пътнотранспортно произшествие между лек автомобил, с марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“, с рег. № *******, управляван от К. Й.

К. и Л. С. Г., в качеството на пешеходец.

Безспорно между страните е наличието на застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил с ответното дружество към датата на застрахователното събитие – 18,02,2023год.

/постановено определение по чл.146 от ГПК в закрито с.з. от 08,12,2023год./.

От изслушаното заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд. акт, се установява, че произшествието е настъпило на 18.02 2023 год., в гр. София, по бул.

„Черни връх“, където се е движил лек автомобил „Мерцедес ц 220 ЦДИ“ с посока от ул.

„Златен рог“ към бул. ,Арсеналски“, със скорост от порядъка на 43 км/ч. При преминаване на кръстовището с ул. „Бигла" и началото на „У“- образния разделителен остров с ул.

„Джеймс Баучер“, автомобилът е бил разположен в лявата пътна лента. По същото време пешеходката Л. С. Г. е предприела пресичане на пътното платно на булеварда в района на пешеходната пътека на около 6 - 7 метра от нея, от ляво надясно, считано за посоката на движение на автомобила. - Водачът на автомобила не е възприел пресичащата пешеходка, както и последната не е преустановила движението си по пътното платно, поради което е настъпил сблъсък между предния ляв калник на лекия автомобил и пешеходката в мястото на удара, преимуществено по дясната странична част в областта на дясно бедро и таза, същата се е наклонила към предния капак, удря се в него и със завъртане е отблъсната от автомобила вляво от него и пада на платното за движение на мястото установено в протокола за оглед. Автомобилът се е установил в лявата пътна лента по посоката на движението си в края на спирачния му път с предна част на 31 - 32 м след линията на ориентира. Мястото на удара по дължина на пътното платно е на около 27-28метра след линията на ориентира, считано за посоката на движение на лекия автомобил, по широчина на пътното платно-на около 4-4,2 метра вляво от десния край на пътното платно на бул.Черни връх, считано в същата посока. Произшествието е реализирано в лявата пътна лента на бул. „Черни връх“, считано в посока бул. „Арсеналски“ , на около 6 - 7 метра след края на пешеходната пътека и на 4,0 - 4,2 метра вляво от десния край на пътното платно.

Пешеходката е пресичала пътното платно на булеварда в района на пешеходната пътека на около 4-5 метра след края й, считано в посоката на движение на автомобила. В района на ПТП, на около 20 м след кръстовището с ул. „Бигла“, върху пътното платно на бул. „Черни връх“ има пешеходна пътека тип М8.1 - широки успоредни линии напречно на пътното платно. ПТП е настъпило при ясно дневно време без данни за наличие на други препятствия на пътното платно, ограничаващи взаимната видимост водач-пешеходец. Пътното платно на бул. „Черни връх“ преди пешеходната пътека е прав участък в продължение на повече от 200 м. като пешеходката е имала обективна възможност да възприеме движещият се автомобил на не по-малко от 150 м.

Скоростта на движение на автомобила е 43км.ч., като опасната зона за спиране на автомобила при тази скорост е 25 м. В момента на навлизане на пешеходката на пътното платно от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила същият е бил на разстояние от 89метра., което налага извод, че водачът на автомобила е имал техническа възможност, при своевременно аварийно спиране или заобикаляне да предотврати настъпването на удара.

Изложено е становище, че причина за настъпване на процесното ПТП е от субективен 3 характер: Водачът е имал техническа възможност, при своевременно възприемане и реагиране за спиране, или заобикаляне отдясно, да предотврати настъпването на удара;

Пострадалата е предприела пресичане на пътното платно на необозначено за целта място в момент, когато към нея се е приближавал лек автомобил.

Независимо от хода на придвижване на пешеходеца „бърз ход"- 4,1 км/ч, „спокоен ход“ - 3,2 км/ч. или „спокойно бягане“ - 5,5 км/ч, изводите не биха се променили.

От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че при ПТП пострадалата е получила следните травматични увреждания:

Черепно-мозъчна травма от типа –мозъчна контузия с интрацеребрални хематоми без компресионно -дислокационни промени, разкъсно-контузна рана-дясно-челно теменно /лекувана консервативно, причинила на пострадалата разстройство на здравето с временна опасност за живота/.

-Счупване на дясна бедрена кост през трохантерния масив-ДТБ става закрито, лекувано оперативно, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.

-Счупване на лява срамна кост причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни;

-Счупване на горния край на лява раменна кост, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.

Описаните травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с пътнотранспортното произшествие.

Претърпените болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативното лечение на дясна бедрена кост, преди и след имобилизацията на лява раменна кост, в областта на лява срамна кост. До момента, ищцата не е могла да се възстанови и да се движи самостоятелно. Ползва инвалиден стол и проходилка. Към момента с ЕР на ТЕЛК е установена необходимост от чужда помощ пожизнено-100% инвалидност.

Общо проведеното лечение отговаря на съвременните изисквания за добра медицинска практика. Получените травми биха могли да бъдат получени при падане от собствен ръст, но не в такъв брой. Няма данни за фрактури с предишна давност. Дадено е становище, че деменцията е неврологично заболяване, характеризиращо се с влошаване на умствените способности. Деменцията би могла да настъпи след травма, мозъчен инсулт, но по-често е в резултат на хронични заболявания-мозъчно-съдова болест. В конкретния случай с допълнително заключение на СМЕ е дадено становище деменцията при ищцата да е провокирана от хронични предхождащи заболявания –артериална хипертония, хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, вътремозъчен кръвоизлив, нарушения на вестибуларната функция като травмата от произшествието като стресов фактор при възрастни индивиди може да задълбочи вече съществуващата мозъчно-съдова болест.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетел-М. Г., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват неимуществените вреди за ищцата.

От показанията на водача К. К. се установяват обстоятелства около инцидента, които се припокриват със заключението на САТЕ.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: