Решение № 83 от 28.02.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. П., 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20241230100965 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 ГПК.

Образувано е във връзка с искова молба на „Б. ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „М.“ № 19, ЕИК ***, подадена против М. М., с постоянен адрес в гр. П., ул. „О.“ № 7 и с настоящ такъв в Р. С. М., ЕГН **********.

Ищецът твърди, че между него (като кредитодател) и ответника (като кредитополучатели) е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление от 29.05.2017 г. Поддържа, че размерът на предоставената сума е 10 000 лв. и тя е била изцяло усвоена, като е било уговорено заплащането на възнаградителна лихва, а също и на договорно обезщетение за забава („наказателна лихва“). Изтъква, че кредитните задължения е следвало да бъдат изплатени чрез месечни вноски, с краен падеж до 29.05.2021 г. Сочи, че кредитът не е бил обслужван редовно и понастоящем вземанията по него възлизат на: 8 085,02 лв. – непогасена главница; 3 198,05 лв. – неплатена договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 20.04.2018 г. до 28.05.2021 г.; 910,19 лв. – договорно обезщетение за забава върху главницата, имащо характера на мораторна неустойка, начислено за периодите от 20.04.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 15.05.2020 г. до 28.05.2021 г.; 1 507,05 лв. – договорно обезщетение за забава върху главницата, имащо характера на мораторна неустойка, начислено за периода от крайния падеж на кредита – 29.05.2021 г., до 21.03.2023 г., както и 120 лв. – дължими разходи по кредита. Уточнява, че за визираните суми се е снабдил със 1 заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, която е била връчена на ответника по чл. 47, ал. 5 ГПК. Затова иска тяхната дължимост да бъде призната за установена, ведно със законната лихва върху главницата от образуването на заповедното производство до погасяването. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът се представлява от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК – адвокат В. И. Г. от Адвокатска колегия - гр. Б., който оспорва ищцовите претенции и настоява за тяхното отхвърляне. Излага доводи, че не е доказано усвояването на сумата по кредита от страна на кредитополучателя, нито е установено, че същият не е заплащал редовно задълженията си. Прави възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото (изводи от фактическа и правна страна):

Предмет на разглеждане са установителни искове по:

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ – за главницата;

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – за възнаградителната (договорната) лихва;

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД – за „наказателните лихви“, които по правната си същност са мораторна неустойка, и - чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗЗД – за разходите по кредита.

Вземанията по тези искови претенции попадат в обхвата на Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 292/11.04.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 444/23 г. на Районен съд – гр. П. (образувано на 28.03.2023 г.), което е приложено към сегашното дело.

Цитираната заповед е била издадена в полза на ищцовото дружество, в качеството му на заявител в заповедното производство, а настоящият ответник е длъжник по заповедта, като тя му е била връчена, чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 във вр. с ал. 5 ГПК.

Уважаването на исковете, поставени за решаване, е последица от фактически състави, включващи кумулативната даденост на определени предпоставки, които се свеждат до:

- За главницата – 1/ валидно облигационно отношение, породено от договора за кредит, което обвързва ищеца (като кредитодател) и ответника (като кредитополучател); 2/ реалното предоставяне на кредитната сума от кредитодателя в полза на кредитополучателя; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането за нейното връщане и 4/ неизпълнение на корелативното задължение на кредитополучателя в тази връзка.

2

- За възнаградителната лихва – 1/ уговорка, постигната между кредитодателя и кредитополучателя, в рамките на кредитното правоотношение, за дължимост от страна на последния и на възнаградителна лихва в определен размер; 2/ настъпване на падежа на задължението, отнасящо се до плащането й, и 3/ непогасяването на вземането, свързано с нея.

- За неустойката – 1/ договорна клауза, в рамките на кредитното отношение, предвиждаща дължимост от кредитополучателя на неустойка в даден размер, при допусната забава; 2/ настъпване на падежа на задължението, чието срочно изпълнение неустойката обезпечава, и 3/ непогасяване в срок на задължението, гарантирано с неустойката, както и непогасяване на самото неустоечно вземане.

- За разходите по кредита – 1/ клауза в кредитната сделка, съгласно която кредитополучателят дължи заплащането на търсените разходи; 2/ настъпване на условията, във връзка с които те се дължат, в заявената величина, и 3/ неиздължаване на вземането, отнасящо се до тях.

Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи положителните предпоставки по всяка от исковите претенции, а в случай че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на задълженията.

Сключването на процесния договор, с кредитодател – ищецът, и с кредитополучател – ответникът, се доказва от обективиращия го документ, както и от общите условия, от погасителния план и тарифа към него, които са представени по делото. Тези писмени доказателства са подписани за ответника, а подписите му в тях не са оспорени, поради което трябва да се приеме, че те материализират негови изявления (чл. 180 ГПК).

От съдържанието на обсъжданите документи стават ясни и основните параметри на кредитното правоотношение, относими към разглеждания спор, а именно:

- Кредитната сума е 10 000 лв. (чл. 1 от договора).

- Годишната възнаградителна лихва е формирана от сбора на два компонентна – стойността на 6-месечен SOFIBOR (с променлива величина) и фиксирана преференциална надбавка от 8,374 %, като размерът на първия показател към деня на сключване на сделката е 0,326 %, при което величината на годишния лихвен процент към този момент е 8,70 % (чл. 8 от договора). Общият размер на възнаградителната лихва за целия срок на кредита е 1 846,47 лв. (отразен в погасителния план).

- Отсъствие както в договора, така и в общите условия на ясно разписана М.ката, по която се извършват промените в лихвения процент.

- Годишният процент на разходите по кредитната експозиция е 11,05 % (чл.

9 от договора), с принципното уточняване, че той изразява общите разходи за кредитополучателя като годишен процент от общия размер на кредита и визиране на 3 различните видове разходи по този повод (чл. 9.1. и чл. 9.2 от общите условия).

- Липса както в договора, така и в общите условия на нарочната М.ка, по която е получена величината на конкретния годишен процент на разходите.

- Наличие на информация, че кредитополучателят може да погаси кредита предсрочно, без да дължи такси, както и да получи безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на договора справка под формата на погасителен план за вече извършените плащания и за предстоящите такива (чл. 11.1 и чл. 14, т. 2 от общите условия, както и т. 4 от тарифата).

- Срок на кредита – 48 месеца (чл. 2 от договора) и краен падеж – 29.05.2021 г. (посочен в погасителния план).

- Погасяване на дълга – чрез 48 месечни вноски, които са индивидуализирани по падеж и размер в погасителния план, с падежна дата на 20-то число от месеца (визирана също в погасителния план).

- Задължение за „наказателна лихва“ (носеща спецификите на мораторната неустойка) при просрочие в плащането на главницата, чийто размер се формира от дължимата възнаградителна лихва, увеличена с 10 процентни пункта, а начисляването започва от момента на забавата и продължава до погасяването на съответното просрочено плащане, но при плащане на просрочената сума до седмия ден от забавата надбавката не се прилага (чл. 18.1 от общите условия).

- Задължение за кредитополучателя да заплаща на кредитодателя и разходи от 120 лв. при изискуемост на кредит (т. 5 от тарифата).

От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не е било оспорено от страните, се констатира, че:

- Кредитната сума по договора е била усвоена в деня на сключването му, чрез превеждането й по разплащателна сметка, изрично упомената в него и водена на името на кредитополучателя.

- За времето от 20.06.2017 г. до 25.04.2018 г. кредитополучателят е изплатил общо 2 621,50 лв. по кредита, които са били отнесени от кредитодателя за погасяването на част от главницата – 1 914,98 лв., на част възнаградителната лихва – 702,16 лв., както и на част от „наказателната лихва“ – 4,36 лв.

- След 25.04.2018 г. не са постъпвали плащания.

- С оглед забавата, допусната от кредитополучателя, както и настъпването на крайния падеж на кредита, от счетоводна гледна точка кредитните задължения кореспондират със сумите по предявените искове.

- Претендираната договорна лихва е била формирана въз основа на годишния лихвен процент, уговорен към момента на подписването на сделката.

Същата е ситуацията и при компонентите, изграждащи т. нар. „наказателна лихва“.

- Размерът на задълженията за главницата, падежирали след 28.03.2018 г., е 8 085,02 лв. Величината на договорните и на „наказателните“ лихви, дължими след 4

28.03.2020 г., е съответно 1 247,72 лв. и 502,45 лв.

Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаването на правния спор, даже и да не е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (вж. Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК на ВКС).

Съдът е задължен да извърши и служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител (чл. 7, ал. 3 ГПК), какъвто е сегашният случай.

Липсата на ясна М.ка и на условия за промяна на лихвения процент, а само формалното вписване в договора, че тук от значение е 6-месечният SOFIBOR, водещ до изменение и на размера на договорната лихва, принципно е основание за квалифицирането на клаузите, регламентиращи този въпрос, като неравноправни по чл.

143, т. 10 и т. 12 ЗЗП, поради което те са нищожни, съгласно чл. 146 от същия закон.

Това обаче се отнася само за частта им, даваща право на Б.та – кредитор да променя едностранно лихвата, но не и за частта, определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва, включваща тогавашния лихвен процент и съответната надбавка (вж. Решение № 92/09.09.2019 г. по т. д. № 2481/17 г., ІІ т. о. на ВКС и Решение № 9/27.02.2020 г. по т. д. № 62/19 г., І т. о. на ВКС). Следователно и доколкото от заключението на счетоводната експертиза се изясни, че размерът на претендираната възнаградителна лихва е образуван, според уговорения лихвен процент, коментираното нарушение на ЗЗП няма отношение към дължимостта й.

Логиката на така даденото разрешение е пределно ясна и се корени в обстоятелството, че частичната нищожност от такъв порядък не освобождава кредитополучателя от задължението да заплати лихвата по кредита в размера, уговорен при сключването на договора.

Обсъденото по-горе съдържание на кредитната сделка показва, че тя кореспондира с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 ЗПК в нужната степен.

Тук е необходимо по-конкретно да се подчертае, че не е нарушен и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като:

- Последното цитирано правило въвежда изискването, че договорът за потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по начина, определен в Приложение № 1 към закона. Става въпрос за императивна разпоредба, която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма за действителност на договора за потребителски кредит. В коментирания аспект допълнително трябва да се отчете, че годишният процент на разходите по потребителския кредит изразява общите разходи по него за потребителя – настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от 5 всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК).