Определение № 39646 от 27.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39646 гр. София, 27.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20261110103311 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 57499/2026 г./ на И. Г.

Г. срещу М. И. В., която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

Възражението на ответника за недопустимост на предявения иск поради наличие на пречка по чл. 126, ал. 1 ГПК е неоснователно. След служебно извършена от съда проверка в ЕИСС се установява, че исканията на наследниците на Г. И. П. за допълване на постановеното по гр. д. № 6565/2022 г. по описа на СРС, решение по извършване на делбата и за заявяване на подобрения в делбения имот по реда на чл. 346 ГПК са оставени без разглеждане. На следващо място, следва да се посочи, че дори и в делбеното производство да бе приета претенция на П. /респ. на неговите наследници/ по реда на чл. 346 ГПК за подобрения в делбения имот, отново не би било налице основание по чл. 126, ал. 1 ГПК за прекратяване на настоящото производство, доколкото липсва идентитет между страните по двете претенции, тъй като в единия случай страни са К. /респ. неговите наследници/ и В., а в другия случай – Г. и В..

Фактически представените от страните документи следва да се приемат като писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, с изключение на посочения от ищеца Договор за потребителски кредит от 06.01.2022 г. с „БНП Париба“, който не е представен в цялост, поради което следва да му бъдат дадени указания по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК. Възраженията на ответника срещу част от представените от ищеца документи ще бъдат преценени при решаване на делото по същество.

Ищцовото искане за допускане на двама свидетели при режим на довеждане, както следва: един – за установяване на обстоятелството, че получените от ищеца по договор за кредит парични средства са вложени за извършване на ремонта, и един – за доказване, че ответникът е знаел от брат си и от други роднини за ремонта и не се е противопоставил, е изцяло основателно, тъй като фактите, за които се иска всеки от свидетелите, са относими, тяхното изясняване е необходимо и събирането на гласни доказателства за тях е допустимо, а освен това свидетелите се искат за доказването на различни факти. Възражението на ответника за недопустимост съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК на свидетелски показания за първата група обстоятелства е неоснователно, тъй като в случая свидетелят се иска за установяване на факти, касаещи изпълнението и заплащането на строително-ремонтните 1 дейности.

Искането на ответника за допускане на двама свидетели при режим на довеждане е изцяло основателно, тъй като се цели провеждане на насрещно доказване за обстоятелства, чието установяване е в тежест на ищеца и за които на последния също са допуснати двама свидетели.

Исканията на страните за допускане на експертиза са основателни, но поставените от тях в исковата молба, в молба с вх. № 67068/2026 г. и в отговора на исковата молба задачи се нуждаят от преформулиране от съда с оглед яснота и прецизност, наред с което в предмета на експертизата следва да бъдат включени и служебно поставени от съда задачи.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на производството на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 17.12.2026 г. от 10:10 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, на ищеца – препис и от отговора на исковата молба с приложенията, а на ответника – препис и от становище с вх. № 145627/2026 г.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото с изключение на посочения като приложение към исковата молба под № 5 Договор за потребителски кредит от 06.01.2022 г. с „БНП Париба“, по отношение на който УКАЗВА на ищеца най-късно в първото открито заседание да го представи в заверен препис в цялост ведно с 1 бр. препис за връчване на ответника, като при неизпълнение в срок представеният непълен препис от документа /л. 11 – 14 от делото/ няма да бъде приет като писмено доказателство.

УКАЗВА на ищеца, че описаните като приложение към исковата молба под № 8 платежни нареждания за извършени плащания по договор за потребителски кредит не са фактически представени, както и че ако желае приемането им като писмени доказателства, следва най-късно в първото открито заседание да ги представи в заверен препис ведно с 1 бр. препис за ответника.

ДОПУСКА на ищеца ДВАМА свидетели при режим на довеждане – по един свидетел за установяване на посочените в исковата молба и в молба с вх. № 57499/23.02.2026 г. две групи обстоятелства.

ДОПУСКА на ответника ДВАМА свидетели при режим на довеждане – по един свидетел за установяване на посочените в отговора на исковата молба две групи обстоятелства.

УКАЗВА на страните да водят допуснатите им свидетели в насроченото открито заседание, а при необходимост от промяна на режима на свидетел от довеждане в призоваване своевременно да уведомят съда за това, така че неявяването на свидетел да не става причина за отлагане на делото, както и да посочат в този случай данни на съответния свидетел /три имена, адрес за призоваване и по възможност телефонен номер/ и да представят документ за внесен по депозитната сметка на СРС депозит за всеки свидетел в размер на 40 евро.

ДОПУСКА съдебно-техническа и оценителна експертиза, вещото лице по която след запознаване с материалите по делото и извършване на оглед на процесния имот да отговори на следните въпроси:

1. Извършени ли са в апартамент № 9, находящ се в гр. ....., всички строително- 2 ремонтни и монтажни дейности, описани в молба с вх. № 57499/2026 г.? Да се опишат по вид, местоположение и обем установените на място като извършени строително-ремонтни и монтажни дейности. Дейностите извършени ли са добре?

2. В какъв времеви период са реализирани строително-ремонтните и монтажни дейности, ако се вземе предвид актуалното им състояние, както и видът на дейностите и на вложените материали?

3. Каква е била средната пазарна цена на всички строително-ремонтни и монтажни дейности към момента на извършването им?

4. При извършването на ремонта монтирани ли са в имота движими вещи, които не са трайно прикрепени към него или могат да се отделят без значително повреждане? Ако да – да се опишат по вид, местоположение и количество тези движими вещи и да се посочи средната пазарна цена към момента на ремонта на тези движими вещи и на дейностите по техния монтаж.

5. В резултат на строително-ремонтните и монтажни дейности увеличила ли се е стойността на имота? Ако да – да се определи размерът на това увеличение като разлика между пазарната стойност на имота в състоянието, в което той е бил преди извършване на дейностите, и пазарната му стойност в състоянието след тяхното извършване – и двете, определени към датата на изготвяне на заключението.

6. Какво е овехтяването на направените подобрения от 2022 г. до момента – както за движимите вещи /ако има такива/, така и за останалите извършени строително-ремонтни и монтажни дейности?

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за вещото лице в размер на 500 евро, вносим по равно от двете страни в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА като вещо лице д-р инж. Й. Д., със специалност: строителен инженер, конструктор, независим оценител, който ДА СЕ ПРИЗОВЕ незабавно СЛЕД представяне на документи за внесени депозити.

УКАЗВА на ищеца, че следва да окаже съдействие на вещото лице за извършване на експертизата, включително като му предостави своевременно достъп до процесния имот за оглед. При неизпълнение съдът може на основание чл. 161 ГПК да приеме за доказани фактите, за които ищецът е създал пречки за събиране на допуснати доказателства.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК:

И. Г. Г. е предявила срещу М. И. В. осъдителен иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за сумата от 11 504.07 евро – обезщетение в размер на 1/2 от направените от ищеца подобрения в чужд недвижим имот – апартамент № 9, находящ се в гр. ....., от който ответникът притежава 1/2 идеална част, ведно със законната лихва за периода от 06.02.2026 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че заедно с Г. И. П. живеели в процесния апартамент на семейни начала. Имотът бил притежаван при равни квоти от П. и неговата сестра – ответникът М. И.

В., по силата на дарение. Поради неколкократни откази да бъде отпуснат кредит на П. той помолил Г. да изтегли тя кредит за ремонт на апартамента. На 06.01.2022 г. тя сключила договор за кредит, по който получила кредит в размер от 45 000 лв., а на 04.12.2023 г. рефинансирала кредита с друг кредит. Цялата сума по кредита тя използвала за извършване на цялостен ремонт на апартамента. Ремонтът бил реализиран в периода от м. 01.2022 г. до края на м. 06.2022 г. и за осъществяването му В. знаела от брат си и от други роднини, като не се противопоставила на извършването му. В хода на ремонта били изпълнени следните строително-ремонтни дейности: шпакловане на стените, поставяне на тапети и монтиране на нов ламинат във всички четири стаи; поставяне на гипсокартон, шпакловане и боядисване с 3 латекс на стените на коридора; поставяне на плочки /гранитогрес/ в коридора и кухнята; монтиране на трайно прикрепена кухня по поръчка и на електроуреди в кухнята; поставяне на нови интериорни врати; поставяне на нови прозорци и нова PVC дограма във всички стаи; ремонт и обзавеждане на банята – поставяне на хидроизолация и гипсокартон, шпакловане, поставяне на нови плочки, монтиране на нови мивка, душ, шкаф за баня и врата на баня; смяна на външната входна врата с нова. След смъртта на П., настъпила на 03.11.2025 г., Г. продължила да ползва имота, като на 03.02.2026 г. сключила с неговата дъщеря Н. Г. П. договор за наем на идеални части от имота. Въпреки това В. искала да я изгони от имота, поради което Г. претендира от нея съответната част от направените разходи за ремонт на същия, но ответникът отказва да плати.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Признава, че с Г. И. П. са били съсобственици на процесния имот при равни квоти, което било установено с влязло в сила решение по допускане на делба между тях по заведено от В. през 2022 г. съдебно дело.

Твърди, че понастоящем процесният имот е съсобствен между нея и наследниците на П., починал на 03.11.2025 г. – Н. Г. П. и Ю. Г. П.а, а делото за делба е висящо във втора фаза.

Излага, че в делбата П. е предявил претенция по чл. 346 ГПК за сторени от него разходи в общ размер на 19 581 лв. за същия ремонт на апартамента през 2022 г. Оспорва целият получен от Г. кредит в размер да 45 000 лв. да е бил вложен за извършване на процесния ремонт. Възразява, че част от кредита е използван от нея за други цели – за посрещане на разходи в делото за делба. Оспорва кредитът да е бил изплащан единствено от Г., считайки, че съвместното й съжителство с П. предполага тяхно общо участие във всички разходи за имота. Оспорва да е била уведомена за извършването на ремонта и да е била канена да участва в неговата реализация. В тази връзка твърди, че е била в лоши отношения с брат си и не е имала ключ за имота. Оспорва извършването на твърдените строително-ремонтни дейности. Акцентира, че е нелогично П. да е настоявал за извършването на ремонт на имота по време, когато е имало висящо дело за неговата делба, щом в делбата е искал имотът да му бъде възложен, а това е предполагало да заплати на В. нейната част от имота по пазарна цена, която, от своя страна, би била увеличена в резултат на ремонта. Изтъква, че липсват договори за изработка, количествено-стойностни сметки, документи за плащане на дейностите и за закупуване на обзавеждането и материалите. Възразява, че в претендираната сума е включено и закупуването на движими вещи, като счита, че такъв разход не подлежи на обезщетяване от ответника, тъй като се касае за вещи, които не са трайно прикрепени и могат да бъдат отделени от имота, а евентуално моли да бъде отчетено овехтяването им, защото ищецът продължава да ползва движимите вещи и понастоящем.

Разпечатката съдържа 39 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d9383377-5734-4ace-918e-9e2840e582be