Решение № 182 от 19.05.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Ловеч, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20254310201158 по описа за 2025 година С Електронен фиш Серия К № 10941120 на ОД на МВР Ловеч на А. Х.

А., ЕГН: **********, като законен представител на «К. » ООД е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 06.07.2024 г. в 12:57 часа в обл.Ловеч, ПП І – 4, км.

65+700, землището на с.Малиново, с АТСС тип стационарна SITRAFFIC Lynx, насочена в посока София, снимаща в двете посоки, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с п.з.В-26, 60 км/ч и отчетен толеранс от 3 км или 3% с МПС е установено, че с МПС «Шкода Кодиак» с рег.№ ** **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №107С499А01080023. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 87 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 27 км/ч.

Недоволен от Електронния фиш останала жалбоподателката А. Х. А., която го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй като формално е вписана като ликвидатор на дружества, собственици на МПС, но не е подписала нотариално заверени съгласия за управление на тези дружества и не е организирала, възлагала или осъществявала дейност по управлението и експлоатацията на процесните автомобили, поради което е отказала връчването на осем ЕФ, издадени от различни структури на МВР. Твърди, че 1 не е управлявала лично посоченото МПС и не е била уведомена своевременно за извършени нарушения и за издадени ЕФ. Сочи, че водачите, които са управлявали автомобилите на съответните дати не са индивидуализирани.

Счита, че не може да се приеме, че издадените ЕФ са надлежно връчени, както и че може да бъде субект на отговорност и не следва да понесе отговорност за извършените нарушения, както и че за част от нарушенията е изминал значителен период от време между датата на деянието и опита за връчване на ЕФ на 28.11.2025 г. Изтъква още, че липсват доказателства за нейна лична вина, а именно да е управлявала лично процесното МПС или да е разпоредила използването му, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността й. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ или да намали размера на наложената глоба, като претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява.

Ответникът - ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като видно от материалите към преписката ЕФ е връчен на жалбоподателката на 28.11.2025 г., когато е отказала да го получи, жалбата е подадена по куриер и е входирана в ОД на МВР-Ловеч на 15.12.2025 г., поради което приема, че жалбата е подадена в срок, като по същество е основателна.

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство са допуснати някои от посочените в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 87 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с п.з.В-26, извън населено място, т.е. превишение от 27 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 60 км/ч и тя произтича от п.з. В-26, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в използваното АТСС. Посочено е и мястото на извършване на 2 нарушението – ПП І –4, км. 65+700, землището на с.Малиново, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство.

В приложената разпечатка е отразено,че превишената скорост е 90 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км толеранс е 87 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш и в същия изрично е отразено,че е отчетен толеранс, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в ЕФ и не се оспорва от жалбоподателя. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено извън населено място, което е видно от представената схема. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак. Тук следва да се отбележи, че неправилно наказващият орган е добавил към нарушената разпоредба, тази на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като същата представлява самостоятелна хипотеза на административно нарушение, но с оглед пълното и точно описание на нарушението в обстоятелствената част на ел.фиш, както и изричното посочване на чл.21,ал.2 от ЗДвП като нарушена разпоредба, съдът приема, че не е налице засягане или ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере какво е вмененото му във вина нарушение.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена скорост от 87 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 и е важало ограничение от 60 км/ч, видно от приложената схема, от която освен наличието на ограничителен знак за скорост е видно и местоположението на автоматизираното техническо средство, както и че е имало табела с обозначение “стационарна камера”.

Следва да се има пред вид, че въведения с измененията на ЗДвП /ДВ, 3 бр.10 от 2011 г./ електронен фиш представлява специфичен, административно правораздавателен акт, но за него е предвидена различна форма и съдържание по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не могат да се прилагат изискванията на чл.57 и чл.42 от ЗАНН.

Безспорно установено е по делото, че управлявания от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - стационарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 06.10.2009 год, протокол за проверка № 106– СГ-ИСИС/21.07.2023 год. на БИМ, схема за контрол на скоростта с техн. средство, от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство. Следва да се има предвид разпоредбата на чл.30, ал.5 от ЗИ, съгласно която когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В случая представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване е със срок на валидност 06.10.2019 г., но с оглед представения протокол за проверка на използваната АТСС, съдът приема, че същата е от одобрен тип.

Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението, а от приложената схема е видно, че във въпросния пътен участък присъства нестандартна табела с обозначение – стационарна камера за контрол на скоростта. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш,тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити,поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС 4

– Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т.

63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).

Предвид горепосоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочено приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от ЗДвП). По-късното връчване на ЕФ или узнаването за съществуването му не води до обратния извод. Не е изтекла и абсолютната погасителна давност за извършеното деяние, която съгласно чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК е четири години и шест месеца.

Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението, а видно от приложената разпечатка от информационната система ел.фиш е издаден на 5

13.06.2025 г. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая Т.И., което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост. Обстоятелството,че нарушението е извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма.