Определение № 260126 от 04.03.2021, Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 260126 гр. Пловдив.

04.03.2021г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАСИЛ ГАТОВ

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

ДЕНИЦА СТОЙНОВА след като се запозна с докладваното от съдия Стойнова ВЧНД № 101/21г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXII от НПК – чл.270 ал.4 вр. с ал.2 вр. с ал.1 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. П., в качеството му на защитник на Д.А. Х. - подсъдим по НОХД № 623/2019г. по описа на ОС – Хасково против протоколно определение от 17.02.2021г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека. В жалбата се излагат доводи, че атакуваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и лишен от разумни и валидни правни аргументи. Предвид изложеното се прави искане да се отмени атакуваното определение и да се постанови ново, с което взетата спрямо подсъдимия Д.А. Х. мярка за процесуална принуда да се измени в по-лека, като се предлага тя да е „Домашен арест“ и да се търпи на адреса, посочен в жалбата, ведно с приложението на електронно наблюдение на подсъдимия по разписания в чл.263 ал.1 т.3 от ЗИНЗС начин.

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен от подсъдимия защитник, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Делото е в съдебната му фаза, където максимално допустим срок за задържане на подсъдимото лице не е предвиден. Прегледът на материалите сочи, че настоящето искане с правно основание чл.270 от НПК не е първото, заявено в една съдебна инстанция - Окръжен съд – Хасково. Съобразно изр. 2 – ро на цитираната норма всяко следващо искане за промяна на МНО следва да е обвързано и мотивирано с настъпването на нови, респективно, с промяна на вече анализирани от съда в предходните производства обстоятелства. Видно е, че не такъв е обсъждания случай.

През октомври 2020г. на вниманието на окръжният съд са били поставени идентични със сега навежданите основания за изменение на мярката за процесуална принуда в по-лека – изминалият период на задържане, здравословният статус на подсъдимия, несигурността относно хода на процеса, обвързан с необходимост от използване на правна помощ за призоваване на лица, пребиваващи в друга държава, епидемиологичната обстановка в страната. Всички тези доводи вече нееднократно са били обект на коментар не само от съдебния състав, разглеждащ делото по същество, но и от различни съдебни състави, произнасяли се по реда на чл.64 и чл.65 от НПК.

Като ново обстоятелство може да се коментира срока на задържане на подсъдимия, който сега е в рамките на около 2г. и 9м., но от предходното произнасяне на съдилищата, които са анализирали този срок в контекста на разбирането за „неразумен срок“ са изминали само 4м. И изминаването им не може да доведе до промяна в изводите, че не е неразумен срока на разглеждане на делото, нито на задържането. Вярно е, че периодът на задържане на подсъдимия не е пренебрежимо малък, но не е и неразумен, предвид фактическата и правна сложност на делото, необходимостта от предприемане на действия /за които и защитата признава/ за призоваване на лица, намиращи се извън територията на страната, които предполагат по - продължителен срок на разглеждане на делото, което видно от материалите се насрочва регулярно, без необосновани забавяния. Не е неразумен срока на задържането и при отнасянето му към тежките санкционни рамки, предвидени за инкриминираното деяние, а колкото повече съдебният процес приближава своя край угрозата от постановяване на съдебен акт с налагане на предвиденото в закона тежко наказание става още по-значим повод подсъдимият да се опита да се отклони. Още повече в контекста на установеното, че Д.А. Х. е чужд гражданин, без постоянен и траен адрес на пребиваване в страната, пътуващ често в рамките на ЕС и извън него, който криминални прояви и в други държави е имал / Б./.

Не е налично, защото не е доказателствено подкрепено, а и не се твърди влошаване на здравният статус на подсъдимия до степен, че престоят му в затвора да е опасност за неговото здраве и живот, като в тази насока към октомври месец е налична и медицинска справка със заключение в обратния смисъл. Ако такива доказателства се съберат в хода на съдебното следствие, чрез назначаване на експертиза, или чрез използване на други, предвидени в НПК способи и начини, то въпросът за здравето на Д.А. Х. винаги може да се постави отново на вниманието на съда, разглеждащ делото по същество. От данните по делото е видно, че затворническата администрация е изпълнявала, и продължава да изпълнява, стриктно задълженията си по осигуряване на всички необходими грижи за здравословното състояние на подсъдимият, като при нужда, той може да бъде хоспитализиран, консултиран от множество специалисти и лекуван, в това число медикаментозно лечение се прилага и сега в съответствие с дадените медицински предписания.

Казаното следва да се обсъжда в контекста на трайно застъпваното виждане, че „Домашен арест“ е мярка, която се прилага спрямо обвиняеми/подсъдими лица, за които са налични здравословни, семейни и други, с хуманен характер, причини, поради които съответстващата на данните за опасностите от укриване/извършване на престъпление най – тежка мярка за неотклонение не се налага, а се взема по-леката „ Домашен арест“. Нито една от визираните предпоставки не е налична и поради това правно основание за вземане на така поисканата мярка за неотклонение не са налични.

Електронното наблюдение над подсъдими/обвиняеми лица е способ, разписан в ЗИНЗС, но това не го прави задължителен за приложение. И само, когато са налични основания да се счете, че вече несъответно, незаконосъобразно е задържането на лицето и поради някоя от посочените по-горе съображения, с мярка „ Домашен арест“ то следва да се освободи, може да се обсъжда евентуалното приложение на електронното наблюдение. След като се счита, че „Домашен арест“ е неподходяща, несъответна на деянието, дееца и опасностите от укриване/извършване на престъпление мярка, то необходимост от обсъждане на такова наблюдение не е налично и упрекът в този аспект към окръжния съд е неоснователен.

Всеки съдебен процес е съпроводен с известна несигурност, с липса на ясна и конкретна визия за момента на приключването му, още повече в ситуацията на действащата епидемиологична обстановка, но тези съображения няма как да имат превес и да надделеят над обществения интерес от срочно, своевременно и безпроблемно протичане и приключване на наказателното производство. Поради това не могат самостоятелно да са мотив за изменение на МНО спрямо което и да е лице, като пак ще се отбележи, че независимо от обективните пречки с разнороден характер, с които окръжният съд се сблъсква, делото протича без неоправдани забавяния и са взети всички възможни мерки за срочното му приключване.

Поради всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че прилагана спрямо подс. Д.А. Х. мярка за процесуална принуда и понастоящем е адекватна, съобразена с чл. 57 от НПК, като не са налице новонастъпили релевантни обстоятелства, които да водят до изменението й, поради което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 17.02.2021г., постановено, постановено по НОХД № 623/2019г. по описа на ОС – Хасково, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия Д.А. Х. за изменение на мярката за процесуална принуда от „Задържане под стража“ в по-лека.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :