Решение № 989 от 29.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 989 гр. София, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20211100506198 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), във връзка с § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, вр. с чл. 258 - 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 20059724 от 06.03.2021 г., постановено по гр. дело № 77138 по описа за 2018 г., Софийският районен съд, III ГО, 80-ти състав, е издал, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, заповед за защита срещу П. М. Д., ЕГН **********. Задължил е П. М. Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Л. В. Д., ЕГН **********. Предупредил е П. М. Д., че при неизпълнение на заповедта, на основание чл.

21, ал. 3 ЗЗДН, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата. Наложил е на П.Д., на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, глоба в размер на 200.00 лева, платима в полза на държавния бюджет. Оставил е без уважение молба, вх. № 8000715 от 06.12.2018 г., в останалата й част, в която се търси защита за малолетните деца – ЕЛ. П. Д., ЕГН **********, М. П. Д., ЕГН **********, и В. П. Д., ЕГН **********, като е отказал да издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на П. М. Д. да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Осъдил е П.Д. да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00 лева. Осъдил е П. М. Д. да заплати на Л. В. Д. направените по делото разноски в размер на 1 200.00 лева.

Ответникът по молбата за защита П. М. Д. (въззивник и въззиваема страна в настоящото производство) е останал недоволен от така постановеното Решение и го е 1 обжалвал с въззивна жалба, вх. № 25050705 от 22.03.2021 г. по описа на СРС, в частта, в която е уважена молбата за защита. Поддържа, че изводите на първата инстанция за извършено домашно насилие спрямо молителката Л.Д. са необосновани. Според изтъкнатите оплаквания в жалбата неправилно съдът е кредитирал свидетелските показания по делото на сочения от молителката свидетел, които били противоречиви и недостоверни.

Излага и доводи за невярно деклариране по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, което също не било взето предвид от първостепенния съд. Съобразно изложеното моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли молбата за защита. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съобразно изхода на делото при въззивното му разглеждане.

Молителката Л. В. Д. в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН не е депозирала становище по подадената от ответника въззивна жалба.

Постъпила е и въззивна жалба, вх. № 25055075 от 26.03.2021 г. по описа на СРС, подадена от молителите Л. В. Д., ЕЛ. П. Д., М. П. Д. и В. П. Д., децата действащи чрез тяхната майка и законен представител Л.Д. (въззивници и въззиваеми страни в настоящото производство), които са останали недоволни от Решението и са го обжалвали в частта, в която молбата за защита е оставена без уважение и е отказано издаване на заповед за съдебна защита в полза на малолетните деца, както и в частта относно така наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН за защита на молителката Л.Д.. Поддържа се, че след като първата инстанция е приела ответникът да е извършил домашно насилие спрямо първата молителката Л.Д., е следвало да постанови всички поискани с молбата мерки, а не да наложи единствено да се въздържа от домашно насилие. В тази жалба се изтъкват бланкетни аргументи за неправилност на решението в частта, в която е отхвърлена молбата по отношение на малолетните молители, като се сочи единствено, че молбата е доказана от доказателствената съвкупност по делото и като такава е следвало да бъде уважена. Съобразно изложеното молят въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло молбата за защита с поисканите в нея мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Не претендират разноски за настоящото производство.

Ответникът по молбата П. М. Д. (въззиваема страна) е взел становище по подадената от молителите въззивна жалба, в което е оспорил същата изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваните части. Заявява искане за присъждане на разноски.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирани за това страни в първоинстанционното производство при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният съдебен акт е валиден и допустим, и подлежи на въззивно обжалване по чл. 258 ГПК, вр. чл. 17 ЗЗДН.

Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени относимите доказателства по делото и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

При постановяване на обжалвания съдебен акт Софийският районен съд е приел за установено, съобразно писмена доказателствена съвкупност на л. 13 - л. 17 по в първата инстанция, че ответникът П. М. Д. е съпруг на първата молителка Л. В. Д., и баща на малолетните молители – ЕЛ. П. Д., родена на *******., М. П. Д., родена на *******. и В. П.

Д., роден на ******* г. Връзката между страните не е била и спорна по делото.

Към сезиращата молба, подадена от майката Л.Д., действаща лично и в качеството й на законен представител на малолетните молители, е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която възпроизвежда твърденията в молбата за защита от 06.12.2018 г. относно актовете на домашно насилие – дата, място, време, начин на извършване и авторство.

Първоинстанционният съд, с протоколно Определение от 16.01.2019 г., e признал за безспорно и ненуждаещо се от нарочно доказване в отношенията между страните по делото обстоятелството, че на дата 05.12.2018 г. (датата на един от твърдените актове на домашно насилие), молителката Л. В. Д. е крещяла за помощ на стълбищната площадка пред семейното жилище (с адрес град София, жк“Об*******), както и в банята пред децата, а на същата дата е подаден сигнал до национален спешен телефон “112“ за инцидент на адреса по местоживеене на страните. Установено е, че сигнал на спешния телефон е подаден от три лица – И.Р. (разпитан като свидетел по делото), М. Г. – сестра на молителката Л.Д. и от самата молителка. Сигналите били подавани последователно, като първият - от молителката в 19 35 часа, вторият - от И.Р. в 19 37 часа и две обаждания - от сестрата на Л.Д., последното от които в 2009 часа.

От приетото в хода на съдебното дирене заключение на съдебно- техническа експертиза, изготвено въз основа на представена по делото справка от Национална система “112“, първата инстанция е установила съдържанието на подадените сигнали. Лицето И.Р. е съобщило за това, че на горепосочения адрес жена вика, а деца крещят. Сигналът от Л.Д. касаел твърдения, че е заключена, тъй като съпругът й взел ключовете от апартамента и телефона й, а децата плачат. Нямало нужда от линейка. В сигнала на М. Г. се съдържали данни, че според нея сестра й е жертва на домашно насилие, осъществено от съпруга й, като обаждащата се отивала на адреса на сестра й заедно със своя съпруг. В последващ това обаждане втори разговор с оператор от “112“, снет от вещото лице, М. Г. е заявила, че иска на адреса да се изпратят още полицейски служители, тъй като там присъстващите не позволявали на сестра й да изведе децата от жилището и не реагирали адекватно на случая, като заплашвали да арестуват Л.Д..

От събраните и обсъдени от първостепенния съд гласни доказателствени средства се установило, че св. Р. е присъствал на скандал между страните, за който свидетелят лично е подал сигнал на телефон “112“, тъй като чул крясъци на жената, но най – вече крещели децата. Пред вратата на страните, освен свидетеля, се събрали и други съседи, а самата врата била заключена. След като подал сигнала, звънял няколко пъти на звънеца, след което вратата се отворила и се показали П.Д., Л.Д. и децата. Съпругата искала да тръгне някъде, но Петър не я пускал, като си личало, че е имало скандал. Децата били разстроени и плачели.

Св. Р. е сочил, че тъй като мъжът не пускал жената да си тръгне влязъл в конфликт с него, 3 като ударил ответника. После пристигнал полицейски екип.

По делото е прието заключение на съдебно – психологична експертиза, според което децата М.Д. и Е.Д. са негативно повлияни в психическо отношение от конфликтните ситуации между родителите им, както и от съпътстващите тези конфликтни ситуации преживявания и комуникация. У детето В. вещото лице не е констатирало тревожна симптоматика, която да може да се свърже с преживян акт на домашно насилие от страна на бащата. При детето М. било констатирано поведение, което вещото лице е описало като отдръпване и резервираност спрямо бащата, и което свързва с възприетата от детето заплаха от действия на бащата. Детето е разказало по време на изследването, че по време на конфликта от 05.12.2018 г. бащата ги е “изграбил“ и занесъл в друга стая заедно с брат й В. против волята им, а те с брат й всъщност искали да тръгнат с майка им. У детето Е. тревожността не била свързана с конфликта между родителите на нито една от процесните дати, тъй като Е. не е присъствала на тях, а с последваща среща на Е. с баба й в училище.

Чувствата на Е. към ответника П.Д. били амбивалентни, чувствала се виновна, отчуждена и от двамата й родители, като чувствала страх от баща й, който не можела да конкретизира.

Според вещото лице детето Е. не искало да засегне чувствата на баща й, преоценявала начина си на живот – преди и след като не живее с баща й.

Съдът издал на 06.12.2018 г. заповед за незабавна защита, по силата на която бащата П.Д. можел да се среща с децата му само в “Детски контактен център“. Въз основа на доклад от наблюдаващия срещите между децата и техния баща психолог, приет по делото и приложен на л. 101 – л. 103 от същото, съдът е установил, че срещите преминавали безпроблемно и се забелязвала силна привързаност между родителя и децата. Представени били и протоколи от тези супервизирани срещи, също приобщени към доказателствения материал по делото (л. 154 - л. 171), които потвърждавали добрите взаимоотношения между ответника и малолетните молители.

На основание и по реда на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) Софийският районен съд е изслушал детето Е.Д.. То е заявило пред съда, че не е присъствало на конфликта между родителите й от 2018 г. и е пристигнало на адреса след като там вече са били полицейските служители.

В първата инстанция е бил изготвен и приет и социален доклад от компетентната по местоживеене на децата Д“СП“ – “Връбница“. При социалното проучване се установило, че децата живеят при майката и родителите имат различни гледни точки за тяхното възпитание. И двамата родители поддържали добра връзка с децата си.

Въз основа на обсъдената доказателствена съвкупност по делото първата инстанция е достигнала до фактически изводи, че страните, които са съпрузи, са в траен конфликт, датиращ от последните месеци на 2018 г. и който конфликт е ескалирал по повод желанието на молителката Л.Д. да прекрати брака й с ответника П.Д.. Не е било спорно между тях, че бракоразводен процес е иницииран и същият е висящ.

Твърдените актове на домашно насилие на посочените в сезиращата молба дати, обхващащи периода 29.11.2018 г. – 05.12.2018 г., осъществени в семейното жилище, 4 находящо се в град София, жк.“*******, и спрямо молителката Л.Д., са установени от гласните доказателства, събрани чрез разпит на св. Р., които се подкрепят от представената по делото Справка от Национална спешна линия “112“ и от съдържанието на сигналите, възпроизведено в съдебно – техническата експертиза. На тази доказателствена съвкупност кореспондира и декларираното по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Действията на ответника, изразили се в опит за сексуално насилие и принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и права, осъществяват признаците на деянието по чл. 2 ЗЗДН, която норма дефинира понятието “домашно насилие“. Предвид това, че ограниченията на правата на пострадалата не са били с голям интензитет, първоинстанционният съд е определил като адекватно на поведението на ответника да се наложи една от мерките за защита, предвидени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, а именно – да се задължи ответника П.Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката Л.Д.. Обосновано е изрично в първоинстанционния акт, че съдът, съгласно нормата на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН, не е обвързан от исканите за налагане мерки от молителите, а постановява по своя преценка една или повече защитни мерки. Изложил е мотиви, че за да наложи посочената по – горе мярка, е преценил тежестта и естеството на деянието, като е отчетено изминалото време, през което е действала по – рано издадената заповед за незабавна защита – повече от 2 години.

Разпечатката съдържа 34 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d937bef8-a364-479c-ba00-12cf3e1503f9