Решение № 140 от 02.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Бургас, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Таня Д. Евтимова

КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20222100502169 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435, ал.1, т.3 от ГПК.

Образувано е по жалба на Министерството на правосъдието, представлявано от главен юрисконсулт Ива Тончева против постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20182120400297, издадено от ДСИ при Районен съд – Бургас.

Жалбоподателят твърди, че постановлението е неправилно. Той подчертава, че в качеството си на присъединен взискател по изпълнително дело № 416/2018г. по описа на ДСИ при Районен съд – Карнобат е очаквал да се насочи изпълнение върху движима вещ, върху която е наложен запор и по настоящото дело, поради което в продължение на две години не е посочвал изпълнителен способ. Жалбоподателят счита, че действията му по изпълнително дело № 416/2018г. на ДСИ при КРС трябва да бъдат зачетени и постановлението за прекратяване да бъде отменено.

Ответните страни – Д. Р. И. и Б. Ч. Н. не представят възражение.

ДСИ при Районен съд – Бургас представя мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които описва извършените изпълнителни действия и справки за имущественото състояние на длъжниците и подчертава, че по делото не са налични данни за присъединяването на взискателя по друго дело. Поради това, ДСИ счита жалбата за неоснователна.

Като взе предвид твърденията и становищата на страните, мотивите на ЧСИ и събраните по делото писмени доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

На 14.03.2018г. Районен съд – Бургас издава изпълнителен лист № 1014/14.03.2018г., с който осъжда Б. Ч. Н. и Д. Р. И. , изтърпяващи наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора – гр. Бургас да заплатят солидарно на Министерството на правосъдието на Република България сумата от 4 790 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 1 011,80 лева за периода от 07.04.2015г. до 04.05.2017г., законна лихва върху главницата, начиная от 05.05.2017г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 861,69 лева.

1

На 27.04.2018г. ДСИ при Районен съд – Бургас образува изпълнително дело № 297/2018г. по искане на взискателя Министерство на правосъдието срещу длъжниците Б. Н. и Д. И.. В хода на изпълнителното дело, ДСИ извършва проверка за имущественото състояние на длъжниците, налага запор върху трудовото възнаграждение на И. и запор върху моторно превозно средства „Сеат Толедо“ с рег.№ ***** АТ, собственост на Н..

На 03.02.2020г. ДСИ уведомява Министерство на правосъдието, че Д. И. и Б. Н. не притежават друго движимо и недвижимо имущество, върху което да се насочи принудителното изпълнение.

На 23.09.2022г. ДСИ издава постановление изх.№ 14056/23.09.2022г., с което прекратява изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради перемпция. В мотивите на постановлението, ДСИ приема, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок. Изхожда от взискателя и е насочена против изпълнително действие по чл.435, ал.1, т.3 от ГПК, което подлежи на съдебен контрол. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Според мотивите по т.1 на ТР № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява настъпилото прекратяване. Двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, включително доброволно, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило успешно или безуспешно или поисканите способи не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е отказал необхоД.то съдействие и така неговото прилагане. В конкретния случай е безспорно установено, че взискателят не е поискал извършване на определени изпълнителни способи от началото на 2020г., поради което ДСИ правилно е прекратил изпълнителното производство.

Възражението на жалбоподателя, че в качеството си на присъединен взискател по друго изпълнително дело срещу един от длъжниците, е очаквал реализиране на определен изпълнителен способ е неоснователно. По делото не са представени доказателства, от които да се заключи, че твърдението на жалбоподателя отговоря на обективната действителност, нито такива, от които да се направи извод, че бездействието му в рамките на перемиращия срок, е оправдано.

Поради това, жалбата се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение.

Мотивиран от това, Бургаският Окръжен съд, VI въззивен състав РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Министерството на правосъдието, представлявано от главен юрисконсулт Ива Тончева против постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20182120400297, издадено от ДСИ при Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3