Определение № 1096 от 19.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1096 гр. Ловеч, 19.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500733 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощник юрисконсулт Е. С. К., против Разпореждане № 2573/20.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 749/2024 г. на РС – Тетевен, в частта, с която е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК срещу К.

В. В., по отношение на вземанията за главница в размер на 2468 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 1555.18 лева, дължимо за периода от 15.12.2022 г. до 05.01.2024 г.;

515.29 лева лихва за забава от 16.12.2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05.01 .2024 г.

(дата на предсрочна изискуемост) и законна лихва в размер на 1008.02 лева, дължима от 05.01.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 26.09.2024 г.

Излага,че заповедният съд не разполага с правомощие да се произнася по валидността на сделката,от която заявителят черпи правата си. Неправилно при произнасянето съдът не е отчел и разпоредбата на чл.145,ал.2 от ЗЗП, предвиждаща, че преценката на неравноправната клауза не включва отделянето му от основния предмет на договора, както и съответствието между цената или възнаграждението-от една страна и от друга-стоката и услугата,която ще бъде доставена или извършена в замяна, при условие, че тези клаузи са ясни и разбираеми. Счита, че е следвало да се присъди и договорното възнаграждение, тъй като при договарянето му са спазени законовите императивни изисквания,налице са и условията за присъждането му доколкото кредиторът е изпълнил ангажимента си да предостави уговорената сума в заем. В договора ясно е посочена методиката на формиране на годишния процент на разходите и тя е спазена,а уговореният размер е в законовите граници. Не се съгласява и с отхвърлянето на претенцията за законна лихва и развива,че тя е законова последица от предявяване на иска и за да бъде присъдена е достатъчно да бъде поискана от ищеца, не и да се индивидуализира по начина, характерен за иска по чл.86 от ЗЗД .

В подкрепа се позовава и на ТРеш.№ 3/2017 г. Неправилно е отхвърлено заявлението и за лихвата 1 за забава, тъй като тя представлява обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение.

Моли да се отмени Разпореждането, постановено по ч.гр.д.№ 749/2024 г. по описа на РС – Тетевен в частта, в която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против К. В. В., като вместо него бъде издадена заповед за изпълнение относно обжалваните вземания. Претендира и направените разноски в размер на 15 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 30.09.2024 г., а жалбата е подадена на 07.10.2024 г. – т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съставът намира,че при възпроизвеждане на размерите на отхвърлените вземания жалбоподателят е допуснал грешка,видимо- техническа,като е ясна волята му да обжалва Разпореждане № 2573/20.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 749/2024 г. на РС – Тетевен в отхвърлителната му част по отношение главницата-за сумата 2468лв., за договорно възнаграждение 1981.89лв.за периода от 20.03.2023г. до 03.04.2024г.,лихва за забава за периода от 21.08.2022г.до 03.04.2024г. от 625.54лв. и законна лихва от 451.38лв. за периода от 03.04.2024г.до подаване на заявлението29.07.2024г.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 749/2024 г.по описа на РС – Тетевен писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

На 30.07.2024 г. пред РС – Тетевен е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№749/2024г. по описа на съда. Заявителят „Профи Кредит България“ ЕООД е предявил вземане срещу М. Т. П. и К. В. В., двамата от гр. Тетевен, в общ размер от 11 684.07 лв., от които – неплатена главница в размер на 4480.26 лв., неплатено договорно възнаграждение в размер на 1981.89 лв. за периода от 20.03.2023 г. до 03.04.2024 г., неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 1611.08 лв., неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2013.92 лв., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 20 лв., начислени на 05.12.2022г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500лв., начислени на 19.06.2023г., 625.54лв. лихва за забава от 21.08.2022г., датата на изпадане на длъжника в забава до 03.04.2024г. /датата на предсрочна изискуемост/, законна лихва в размер на 451.38лв. за периода от 03.04.2024г. до 29.07.2024г. и законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Като основание е посочен Договор за потребителски кредит с № 40009740450 от 25.05.2022 г., сключен между М. Т. П., К. В. В. и „Профи Кредит България“ ЕООД. Посочено е, че преди да сключат кредита М. Т. П. и К. В. В. са отправили искане за отпускане и са получили разяснения, въз основа на които са имали възможност да преценят доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и финансовото им състояние. След одобрение на 25.05.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит с № 40009740450, подписан при Общи условия, които са неразделна част от него. При сключване на договора ответниците са декларирали, че са запознати със съдържанието им, приемат ги, нямат забележки и се задължават да ги спазват. По силата на Договора „Профи Кредит България” ЕООД се задължава да изпълнява точно и в срок задължението си като превежда 2 по посочения от длъжника начин заемната сума. От своя страна клиентът и съдлъжникът поемат задължението да върнат договорената като общо задължение сума, посочена в т.VІ от Договора за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план от 366.07 лв. и падежна дата на 20-то число от месеца. Съгласно Общите условия длъжниците дължат договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено в договора. Задължението възниква към деня на отпускане на кредита, разсрочва се във времето и се погасява в рамките на погасителния план.

Неизплатеното договорно възнаграждение е в размер на 1981.89 лв., за периода от 20.03.2023 г. до 03.04.2024 г. Посочено е, че страните са поискали и закупили допълнителни услуги Фаст и Флекси, за което дължат възнаграждение, което става изискуемо с подписването на договора. Съгласяват се възнаграждението да бъде разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски.

Неизплатеното възнаграждение за закупената от длъжниците и използвана вече услуга „Фаст“ е в размер на 1611.08 лв, а неизплатеното възнаграждение за закупената от длъжниците услуга „Флекси“ е в размер на 2013.92 лв.

Твърди се, че М. Т. П. и К. В. В. са изплатили само 6 погасителни вноски и са изпаднали в забава. Затова и съгласно уговореното и прието от страните в Общите условия, кредитът е обявен за предсрочно изискуем от страна на „Профи Кредит България” ЕООД на 03.04.2024 г., за което длъжниците са уведомени. Предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което клиентът и солидарния длъжник са уведомени с нарочно писмо. Изрично пояснява, че за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., съгласно ЗМДВИППП не е начислявана и не се търси законна лихва. Иска се да се присъдят и разноски от 198.63 лв. държавна такса, 180 лв. разходи за юрисконсултско възнаграждение и 80 лв. за подготовка на документи.

Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит с №

40009740450/25.05.2022г., подписан при Общи условия, Погасителен план към договора, Анекс № 1/12.01.2023 г. и Погасителен план към него, Анекс № 2/ 10.02.2023 г. и погасителен план към него, обратна разписка за връчване на уведомително писмо за обявяване на предсрочна изискуемост до М. П., с отбелязване,че е непотърсена, обратна разписка за връчване на уведомително писмо за обявяване на предсрочна изискуемост до К. В., доказателства за пълномощията.

С Разпореждане № 2130/31.07.2024 г. РС – Тетевен е оставил заявлението без движение с указания за уточняване каква сума за главница, лихви и допълнителни услуги е заплащана по договора за кредит .

В срок, заявителят е представил молба, в която уточнява, че плащанията по кредита са в общ размер на 2468 лв, от които заплатено по погасителен план – 2405.69 лв., заплатени лихви за забава – 22.31 лв., заплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането – 40 лв.

Изразява становище, че с подобен тип указание, съдът превишава своите правомощия и притиска кредитора да признае погасяване на дълга.

С обжалваното Разпореждане № 2573/20.09.2024г., по ч.гр.д.№ 749/2024 г. на РС – Тетевен е уважил заявлението в частта за главница до размера на 2532 лв., ведно със законната лихва от 30.07.2024 г., 50лв.юрисконсултско възнаграждение и 50.64лв.-държавна такса.

Заявлението е отхвърлено за разликата над 2532лв.до пълния претендиран размер от 5000 лв. ,а именно за 2468 лв. от главницата, за договорно възнаграждение 1981.89 лв. дължимо за периода 20.03.2023 г. до 03.04.2024г., неплатено възнаграждение за услуга „Фаст“ в размер на 1611.08лв, неплатено възнаграждение за услуга „Флекси“ в размер на 2013.92 лв., неплатени такси по 3 тарифата за извънсъдебно събиране 20 лв., такси по тарифата за събиране на вземания при забава с по-вече от 90 дни 500 лв., лихва 625.54 лв. за периода 21.08.2022 г. до 03.04.2024 г., законна лихва 451.38 лв. за периода 03.04.2024 г. до 29.07.2024 г., за разликата над 50 лв. до 180 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а именно за 130 лв. и за държавната такса-за разликата над 50.64 лв. до пълния претендиран размер от 378.63 лв.,а именно за 327.99 лв.

С Разпореждане № 2574/20.09.2024г.по ч.гр.д.№749/2024 г.РС–Тетевен,по реда на чл.247 от ГПК е отстранил очевидна фактическа грешка,като е допълнил при посочване на задължените лица и длъжника М. Т. П.,а не само солидарно отговорния К. В. В..

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При произнасянето си съдът съобразява, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка и дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а съгласно т. 3 – дали не се основава на неравноправни клаузи, при категоричните данни, че кредитополучателят попада в категорията на „потребител“. Известно е, че защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

С оглед на тези критерии съставът се съгласява с РС – Тетевен, че клаузите за дължимо възнаграждение за допълнителни услуги и такси са нищожни.

От описаните възможности, за които се предоставят тези услуги става ясно, че са предвидени изцяло за дейност свързана с усвояване и управление на кредита,а съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси. Услугата „Фаст“ е предвидена за дейност,която е типична и характерна за договорните правоотношения–да бъде разгледано искането за отпускане на кредит, а „Флекси“ за промяна и адаптиране на погасителния план към временните му възможности да погасява. Тези „възможности” произтичат и са пряко свързани с договорните правоотношения. Допълнителните услуги са предоставени във връзка, единствено и само заради сключения договор, предвидени са по повод усвояването и управлението на кредита и не попадат в категорията на такси и комисионни, съгл.чл.10а,ал.1 от ЗПК. Размерът на дължимите възнаграждения е общо 4500лв., който размер се доближава до главницата по кредита.