Решение № 34 от 27.04.2022, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Царево, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20222180200090 по описа за 2022 година Съдебното производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания и е образувано по жалба на „Ресто бар“ ЕООД, ЕИК 201874798, срещу наказателно постановление № 46753 от 14.12.2021 г. на директора на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД “Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, оправомощен от председателя на същата комисия, с което на основание чл. 214 от Закон за туризма на „Ресто бар“ ЕООД, ЕИК 201874798, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева, за нарушение на чл. 214 от ЗТ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди се също, че не са налице нарушенията, за които е санкциониран жалбоподателя. Иска се цялостната му отмяна като неправилно и незаконосъобразно. Изказват се доводи, за приложение на чл.

28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподател се представлява от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, се представлява от юрисконсулт в съдебно 1 заседание.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани са актосъставителя.

Царевският районен съд, като съобрази събраните доказателствата по делото и становищата на страните, прие за установено следното:

На 21.07.2021 г. актосъставителят- служител на КЗП РД-Бургас, съвместно със свой колега, посетили търговски обект, находящ се в с. Синеморец, обл.

Бургаска и стопанисвано от дружеството жалбоподател. При извършената проверка установили, че в обекта се извършва търговска дейност, но не са спазени всички изисквания на Закова за туризма, а именно, няма поставено на видно място валидно удостоверение за категоризация. В заведението имало поставено такова с изтекъл срок на валидност, но нямало поставено временно удостоверение, за открита процедура по категоризация.

По време на проверката контролните органи съставили констативен протокол. С констативния протокол на търговеца било наредено да се яви лично или да изпрати представител в КЗП, РД- Бургас и да представи документи за стопанисвания от него обект. Жалбоподателят изпълнил указанията, като представил необходимите документи.

За приетите за установени от актосъставителя нарушения, бил издаден акт за установяване на административно нарушение № 0046753/ 23.08.2021 г. против жалбоподателя, който бил връчен на упълномощено лице.

В качеството си на наказващ орган, директорът на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД “Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, оправомощен от председателя на същата комисия със заповед, като счел, че е налице осъществен състав на административно нарушение, издал обжалваното наказателно постановление, в което фактическата обстановка е описана по идентичен с АУАН начин. Деянието е квалифицирано по чл. 214 от Закона за туризма и санкционирано по чл. 214 от същия закон.

Постановлението е връчено надлежно по пощата на жалбоподателя срещу подпис, видно от обратната разписка.

Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал- писмените доказателства по 2

АНП, приобщени към делото и гласните доказателства- показанията на разпитания актосъставител. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя като логични, последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма никакви основания, да се съмнява в правотата на показанията и в добросъвестността на актосъставител, при изпълнението на служебните му задължения. Цитираните показания са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или заинтересованост, поради което и съда няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на този свидетел и кредитира същите като истинни.

По отношение показанията на водения от страна на жалбоподателя свидетел: същите не внасят никакво изменение в установената фактическа обстановка и като цяло потвърждават установената от другите доказателства по делото фактическа обстановка, поради което и съда ги цени.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл.

14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение.

Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и 3 законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на КЗП РД-Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от директора на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД “Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Жалбоподателя, в жалбата си и пред съда, не оспорва фактическите констатации по акта.

Несъстоятелни според съда, са възраженията за допуснати нарушения на установената в ЗАНН процедура. След внимателен прочит на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН. Актът за установяване на административното нарушение и атакуваното НП, са съставени съобразно нормите на ЗАНН. По делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за безспорно установено. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗТ, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство.

Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Наложеното наказание е в законоустановения размер, като АНО правилно е преценил тежестта на 4 нарушението и наложил наказанието в минимален размер.

Нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в случая- нарушението е формално, на просто извършване.

Ето защо, наказателното постановление- като законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика /Вж.

Решение № 846 от 10.07.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 946/2020 г.

Решение № 1328 от 12.07.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1188/2019 г . Решение № 2170 от 23.11.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2161/2018 г. и мн. други/.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 46753 от 14.12.2021 г. на директора на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД “Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, оправомощен от председателя на същата комисия, с което на основание чл. 214 от Закон за туризма на „Ресто бар“ ЕООД, ЕИК 201874798, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева, за нарушение на чл. 214 от ЗТ.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съдБургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 5