Решение № 651 от 01.11.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 651 гр. Видин, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир К. Крумов при участието на секретаря Галина Арс. Начева като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело № 20231320100633 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК от Р. Р. С., ЕГН **********, адрес гр. В, ул.“С“ № *, против „К БГ“ АД, ЕИК ,,,,,,,,,,,, седалище и адрес на управление гр. С, район В, ул.“Р П К“ № *, ет. *.

Ищцата твърди, че срещу нея е образувано и се води изпълнително дело № 20127240400275 по описа на ЧСИ В.Т. Изпълнителното дело е образувано по молба на първоначалния взискател – „Ю и Е Д Б“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.03.2012 г. по ч.гр.д. № 687/2012 г. по описа на РС – Видин. В изпълнителния лист ищцата Р. Р. С. и трети, неучастващи в настоящия спор лица – Н.Р.И и Б.В.Б са осъдени да заплатят при условията на солидарност на „Ю и Е Д Б“ АД следните суми, а именно: 21288.90 лева – дължима главница по договор за кредит от 21.01.2008 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 23.03.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 3916.33 лева – договорна лихва за периода от 21.03.2011 г. до 21.03.2012 г., 134.53 лева – такси за периода от 07.01.2009 г. до 21.03.2012 г., както и сумата от 1350.88 лева – съдебни разноски.

Посочва се, че на 28.02.2022 г. по изпълнителното дело постъпила молба от ответника „К БГ“ АД, с която ответното дружество представило договор за прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между него и първоначалния взискател „Ю и Е Д Б“ АД и поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело, поради което настоящия иск е предявен срещу „К БГ“ АД. Излага се, че през годините по принудителен и доброволен ред частично процесното вземане бива погасявано. Сочи се, че съгласно Удостоверение изх. № 3273/30.03.2023 г. на ЧСИ В.Т остатъкът от дълга по изпълнителния лист е в размер на 21288.90 лева – главница и посочени в удостоверението лихви и такси. Ищцата счита, че 1 вземането се явява погасено по давност, поради което не може да бъде предмет на принудително изпълнение. В исковата молба се твърди, че въз основа на горецитирания изпълнителен лист по молба на първоначалния взискател от 04.05.2012 г. е образувано изпълнителното дело. Поддържа се, че след образуване на същото не са извършвани действия по изпълнението, годни да прекъснат давността. Посочва се, че на 19.05.2014 г. взискателят подал молба по изпълнителното дело, с която пожелал предприемането на последващи действия по принудително изпълнение срещу длъжниците. Твърди, че това действие съставлява последното валидно извършено изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност спрямо ищцата. Излага се, че след депозирането на горецитираната молба от взискателя в периода от 19.05.2014 г. до 19.05.2016 г. не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност. Тъй като в течение на двегодишен период не са извършвани никакви валидни изпълнителни действия, то на 19.05.2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона. Посочва се, че в конкретния случай обаче погасителната давност започва да тече от 26.06.2015 г., когато е постановено ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС. Посочва се, че с ТР № 3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е възприето, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Излага се също, че изпълнително дело № 20127240400275 по описа на ЧСИ В.Т е образувано срещу трима длъжници. Погасителната давност по отношение процесното вземане тече отделно за всеки един от длъжниците и извършването на действия по принудително изпълнение спрямо един от длъжниците не е в състояние да прекъсне нито преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нито погасителната давност, които текат в полза на ищцата. Твърди се, че на 02.09.2020 г. вземането по изпълнителния лист се явява погасено по давност и след тази дата остатъкът от вземането, установено въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 687/2012 г. по описа на РС – Видин не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Сочи се, че при изчисляването на давността са взети предвид и разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., съгласно който давностни срокове не текат в периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.

Иска се от съда да признае за установено, че ищцата Р. Р. С. не дължи на ответника „К БГ“ ЕАД следното вземане, представляващо остатък от установеното с горецитирания изпълнителен лист от 29.03.2012 г. по ч.гр.д. № 687/2012 г. по описа на РС – Видин, а именно: 21288.90 лева – дължима главница по договор за кредит от 21.01.2008 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 23.03.2012 г. до окончателното изплащане на вземането поради погасяване на вземането по давност и респ. възможността за неговото принудително събиране.

Претендират се и направените по делото разноски.

От ответната страна не е постъпил писмен отговор. С молба вх. № 10835 от 2

16.09.2024г. е направено признание на иска. При наличие на хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК прави искане да не бъдат възлагани разноски в тежест на ответната страна. Същата не е дала повод за завеждане на иска. Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането за първи път с исковата молба. Ищецът не е търсен за процесното вземане и спрямо него не са предприемани действия по принудително изпълнение за последните повече от пет години. Ищецът е имал възможност да поиска извънсъдебно от ответното дружество същото да зачете давността, като по този начин бъде избегнат съдебния спор.

С оглед на изложеното и съобразно заявено искане на ищеца, Съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и следва да постанови решение, с което предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, следва да бъде уважен като основателен. Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената с иска защита.

Направеното от страна на ответната страна признание на иска представлява процесуално действие, с което ответната страна се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение, което води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Признанието на иска касае право, признато от правния ред и не попада в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, изключващи го.

Относно съдебните разноски : В настоящия случай е налице хипотезата на ал. 2 на чл.

78 от ГПК и тежестта на направените разноски не следва да се възлага на ответната страна.

Същата е признала иска. Налице е и втората предпоставка – с поведението си ответната страна не е дала повод за завеждане на делото. Ищецът се е позовал на изтекла погасителна давност за вземането за първи път с исковата молба. Няма твърдения и доказателства относно извънсъдебно изявление за погасено вземане, което да не е прието от ответната страна, обстоятелство което да доведе до настоящия спор.

Воден от горното, Съдът :

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на „К БГ“ АД, ЕИК ,,,,,,,,,,,, седалище и адрес на управление гр. С, район В, ул.“Р П К“ № *, ет. *, че Р. Р. С., ЕГН **********, адрес гр. В, ул.“С“ № *, не дължи на „К БГ“ АД, ЕИК ,,,,,,,,,,,, седалище и адрес на управление гр. С, район В, ул.“Р П К“ № *, ет. *, сумата от 21 288,90 лева – дължима главница по договор за кредит от 21.01.2008 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 23.03.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, поради погасяване на вземането по давност.

Отхвърля искането на Р. Р. С., ЕГН **********, адрес гр. В, ул.“С“ № *, за присъждане разноски по производството, като неоснователно.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________

4