Определение № 222 от 20.05.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 222 гр. Сливен, 20.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов

Членове:

Радостин Ст. Радиев

Цанка Г. Неделчева като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Въззивно частно наказателно дело № 20262200600266 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава 22 от НПК, съгласно чл.341, ал.2, вр. чл.250, ал.5, изр.2 от НПК.

С разпореждане рег. №1153 от 25.03.2026г., постановено по НЧХД №289/2026г. по описа на СлРС е прекратено наказателното производство по делото, образувано по тъжба на пострадалия Л. К. срещу Д. Й. К. за престъпление по чл.182, ал.2, вр. чл.26 от НК.

По същество се иска от въззивният съд да провери атакуваното разпореждане и същото да се отмени като незаконосъобразно.

Сливенският окръжен съд като съобрази изложените от тъжителя доводи и служебно провери правилността на разпореждането, намира за установено следното:

Постановеният съдебен акт по същество се явява такъв, който подлежи на въззивен контрол по реда на глава 22 от НПК съгласно разпоредбата на чл.250, ал.5, вр. ал.1 от НПК. В този смисъл и подадената жалба е отправена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес, подадена е в законоустановения срок на обжалване, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата на частния тъжител е основателна, поради следните съображения:

Производството пред Сливенския районен съд е образувано по тъжба с вх. №5261/11.03.2026г. от Л. К. срещу Д. Й. К. за престъпление по чл.182, ал.2, вр. чл.26 от НК.

С разпореждане рег. №949 от 12.03.2026г. съдията докладчик при Сливенски районен съд не е дал ход на тъжбата като е преценил, че не съставлява годно процесуално основание за образуване на наказателно производство от частен характер. Констатирани са пропуски в съдържанието на частната тъжба, а именно: липса на конкретни времеви параметри, за които 1 частната тъжителка твърди неизпълнение на цитираното от нея съдебно решение относно режима на лични контакти с детето, място (места), на които цитираното от тъжителката поведение на подсъдимия е било дължимо, начин, по който твърди, че е следвало да бъде осъществено предаването на детето.

Освен това, съдията докладчик е посочил, че частната тъжителка следва да уточни и в какво твърди да се е изразило неизпълнението или осуетяването за всяко от деянията и самата тъжба не съдържала пълни данни за подателя- не били посочени трите му имена.

С цитираното разпореждане съдията докладчик е указал на частния тъжител в 7- дневен срок от получаване на разпореждането да приведе тъжбата в съответствие с изискванията на чл.81, ал.1 от НПК. С разпореждането частният тъжител е бил уведомен, че при неизпълнение на указанията на съда в предоставения срок, производството ще бъде прекратено.

От материалите по делото се установява, че с вх. №6007/20.03.2026г. по описа на Сливенски районен съд е постъпила молба от частната тъжителка Л.

К., с която отстранява констатираните нередовности, конкретизирайки обвинението.

С Разпореждане рег. №1153/25.03.2026г. съдията докладчик е приел, че указанията, които е дал в предходния си акт от 12.03.2026г., не са изпълнени в пълен обем и в уточнението на частната тъжба с подадената молба. Съдията докладчик е приел, че са изпълнени част от дадените указания- посочени са датите на инкриминираните деяния и мястото на извършване на всяко от деянията, както и че на посочените дати подсъдимият е държал детето на адрес в с. ******* и е отказал да го предаде.

Посочил е в молбата уточнение, че престъпното деяние е извършено чрез неизпълнение на съдебно решение и при така направените уточнения отново е формулирал обвинение, в което е посочено, че „подсъдимият Д. Й. К. с ЕГН ********** е извършил престъпление по чл.182, ал.2, предл.1, вр. чл.26 от НК при условията на продължавано престъпление като на 01.03.2026г., 02.03.2026г., 03.03.2026г. и на 04.03.2026г., не изпълнил Решение №581/13.07.2023г., постановено по гр. дело №2302/2023г. по описа на РССливен като е възпрепятствал Л. К. да упражнява родителските права по отношение на детето Д.Д. К. през първите четири дни от нечетния месец от годината- март“.

С Разпореждането от 25.03.2026г., съдията докладчик е прекратил наказателното производство по делото на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2, вр. чл.81, ал.3 от НПК. Съдията докладчик е възприел по същество, че частната тъжителка не е изпълнила дадените й указания за отстраняването на неточностите и празнотите в частната тъжба.

Първоинстанционният съд е приел, че не са изпълнени точно дадените указания. Посочил е, че в разпоредбата на чл.182, ал.2 от НК са предвидени две форми на изпълнително деяние, с които е възможно осъществяване на състава на престъплението- неизпълнение на съдебно решение или осуетяването изпълнението на съдебно решение „по какъвто и да е начин“.

2

При повдигане на обвинение за престъпление по чл.182, ал.2 от НК в тъжбата следвало да се посочат конкретни действия на подсъдимия, чрез които той не изпълнява или осуетява изпълнението на съдебното решение и то за всяка една от посочените дати с оглед твърдението за наличие на продължавано престъпление. С подадената молба не било посочено за всяка една от изброените дати по какъв начин е било извършено инкриминираното деяние чрез посочване на конкретни действия или обстоятелства. Налице било противоречие във формулирания в молбата диспозитив, от която отново не ставало ясно с коя от предвидените в чл.182, ал.2 от НК две форми на изпълнително деяние е осъществен състава на престъплението- неизпълнение на съдебно решение или осуетяването изпълнението на съдебно решение, както и противоречие между диспозитива и изложените в молбата обстоятелства на престъплението, поради което за съда било невъзможно да формулира ясен диспозитив на обвинението. В постъпилата молба не били посочени и пълни данни за частния тъжител- не били посочени трите му имена.

Сливенският окръжен съд при така описаното по- горе намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно по следните съображения:

Съдържанието на частната тъжба в производствата по дела от частен характер е от съществено значение. От обстоятелствената част на частната тъжба се определя и формулира рамката на частното обвинение като в нея следва да бъдат изложени факти относно време, място и начин на осъществяване на деянието. Същите следва да са недвусмислено посочени, ясно и детайлно, тъй като съдията докладчик следва да извърши преценка и да заключи, дали те могат да се подведат под конкретен престъпен състав, които обективно да могат да ангажират наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се преследва по инициатива на пострадалия и които подлежат на доказване. В този смисъл правилно съдията докладчик е преценил, че частната тъжба не отговаря на изискванията за съдържание съгласно чл.81, ал.1 от НПК и е дал указания за преодоляване на констатираните недостатъци на частния тъжител в срок. Погрешно е преценил обаче, че не са отстранени констатираните нередовности. Ясно, изчерпателно и непротиворечиво в подадената молба от 20.03.2026г. са описани елементите от състава на престъпното деяние, извършено от подсъдимия К. като даже е посочена и правна квалификация на деянието. Посочени са били поотделно всеки един от дните, в които подсъдимият не е изпълнявал съдебното решение. Посочено е и мястото на извършване- с. *******, общ. Сливен. Уточнена е и формата на изпълнителното деяние, а именно „не изпълнил съдебното решение“. Следва да се отбележи, че в крайна сметка съдът определя правната квалификация.

Несъстоятелни са и доводите на първоинстанционния съд, че не може да се идентифицира частната тъжителка, тъй като не били посочени трите й имена. От материалите по делото е видно, че тъжителката е латвийска гражданка и е нормално да бъде само с две имена. Явно според латвийското 3 законодателство има само две имена- лично и фамилно. Следва да се отбележи, че частната тъжителка е била идентифицирана по надлежния ред по време на гражданския процес. Видно е от приложеното по делото решение, че в него ясно и точно Сливенски районен съд е посочил, че след бракоразводния процес частната тъжителка ще носи имената Л. К.. Настоящият състав счита, че двете имена, посоченото ЕГН и адрес са достатъчни, за да бъде идентифицирано едно лице.

Имайки предвид гореизложеното, обжалваното Разпореждане с рег.

№1153/25.03.2026г., постановено по НЧХД №289/2026г. по описа на Сливенски районен съд следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от същия съдебен състав.

Воден от изложеното и на основание чл.250, ал.5, вр. чл.345, ал.2 от НПК, Сливенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане с рег. №1153/25.03.2026г., постановено по НЧХД №289/2026г. по описа на Сливенски районен съд, с което е прекратено наказателното производство по делото на основание чл.250, ал.1, т.1, предл.2, вр. чл.24, ал.5, т.2, вр. чл.81, ал.3 от НПК.

ВРЪЩА делото на Сливенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия от същия съдебен състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4