Решение № 3348 от 27.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3348 гр. С, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20231110164462 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149-150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ТС“ ЕАД срещу И. Г. Г. с искане за осъждането му да заплати на ищцовото дружество следните парични вземания, начислени за топлоснабден имот с абонатен № ***, находящ се на адрес гр. С, а именно: 335,29 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г.

- м.04.2021 г., 72,09 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 31.10.2023г., както и 43,19 лв. - главница за дялово разпределение за периода от м.10.2020г. до м. 04.2022г.

Ищецът твърди, че бил в облигационно провоотношение по доставката на топлинна енергия за битови нужди с И. Г. Г.. Твърдяното облигационно правоотношение възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесните период и имот топлинна енергия, като купувачът не му заплатил дължимата се цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, за което ответниците, като негови наследници по закон, му дължали процесните вземания.

В срочно депозиран отговор на исковата молба ответникът И. Г. Г. чрез назначения му в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител оспорва предявените искове като неоснователни. Навежда възражение за изтекла погасителна давност и недоказаност на пасивната му материална легитимация. Оспорва доказателствената стойност на писмените доказателства, ангажирани от ищеца. Твърди, че измервателните уреди, с които е отчетено доставеното количество топлинна енергия, не са били технически изправни. Оспорва съдържанието и датата на съобщенията към фактурите и общите извлечения от сметки.

Поради неоснователност на главните искове счита, че като такива подлежат на отхвърляне и акцесорните искове за лихви.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – " Д Е" ЕООД не взема становище по исковете.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

От съвкупния анализ на представените писмени доказателства –нотариален акт за замяна на недвижим имот от 24.09.2003г. /на л. 10/, удостоверения за смърт и наследници на Г Й Г. / на л. 12/ на Л К Г.а / на л. 137/ и на А. Г. Г. / на л. 132/ и справка в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН, водена при Софийски районен съд, по делото се установяа, че за исковия период ответикът И. Г. Г. е бил едноличен титуляр на правото на собственост върху жилищния имот, за който се претендират съдебно предявените вземания. Ето защо, при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, следва извод, че за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно ответникът по делото в качеството му на собственик на процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца "ТС" ЕАД и ответника в исковия период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ТС" ЕАД на клиенти в град С.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона 2 топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от ФДР, в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. ФДР е отчитала уредите в имота, като по време на отчетите са попълнени документи за главен отчет, които носят подпис за потребител. В имота през процесния период е имало четири монтирани отоплителни тела с 4 топлоразпределители и щранг-лира за отопление в банята, за която слуебно се изчислява разхода за топлинна енергия по НТ. В имота се ползва топла вода и има 2 водомера за топла вода, по който се отчита разходът. Според експертизата разпределението на топлинна енергия между потребителите в СЕС е извървено от третото лице-помагач при спазване на чл. 61, ал. 2 Наредбата за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на имота се изчислявала на база отопляем обен на имота. Вещото лице е посочило, че са му представени свидетелства от метрологични проверки на топломера и протоколите за демонтаж и монтаж. Топломерът е преминал метрологични проверки през 2 годишен период и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

Съдът кредитира изцяло СТЕ. Вещото лице е посочило, че при изготвянето на заключението се е запознало с всички необходими документи, и с изравнителни сметки и отчетни формуляри. Експертизата не противоречи на останалите доказателства по делото.

Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление.

3

Според СТЕ размерът на дължимата сума за топлинна енергия за процесния период е 439,30 лв. Тази сума е без предишни неплатени и просрочени суми и без начислените лихви и при отчитане на изравнителните сметки.

В действащите към съответните периоди Наредби за топлоснабдяването е предвидено, че рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/ за преработване на изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са ангажират доказателства за подаването на възражения срещу отчетите на ФДР в установения за това срок. Ето защо съдът приема, че ищецът е доставял топлинна енергия на адреса на стойността по изравнителните сметки, както и, че на потребителите е предоставяна услуга дялово разпределение.

От кредитирана ССчЕ се установява, че за процесния период не са налице плащания. Вещото лице разяснява, че сумите са начислени коректно, като е съобразено намалението в цената на газта и след края на отчетния период е извършено изравняване на прогнозните стойности.

Следва да се разгледа и наведеното от ответника Е П Д в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 27.09.2022 г.

Съгласно общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо, погасени по давност се явяват вземанията за периода от м. 05. до м. 09.2020 г., тъй като последното е станало изискуемо на 4

Разпечатката съдържа 33 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d936570e-ff8f-48a4-869a-51cc7799a964