Решение № 3011 от 13.07.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3011

Хасково, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - I състав, в съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 20267260700599 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Г. Р. Б. от [населено място], [улица][адрес], подадена чрез пълномощника й адвокат С. Ф. М., с посочен по делото съдебен адрес, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-2368557 от 06.05.2026 г., издадена от мл.автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ Кърджали, ОДМВР Кърджали.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед била незаконосъобразна, допуснато било съществено нарушение на административнопроизводствените правила и била в противоречие с материалноправни разпоредби.

Излагат се доводи, че към момента на проверката жалбоподателката не била уведомена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. За прекратяването на задължителната застраховка и регистрацията на автомобила собственикът му следвало да бъде уведомен на основание чл.18б, ал.2, вр. ал.1, т.8 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. Незнанието на този факт не се дължало на непредпазливост, тъй като автомобилът бил с поставени табели и редовни документи. Сочи се, че вината в административнонаказателния процес, подобно на наказателния процес, се доказвала, а не се презюмирала. Обстоятелството, че уведомяването на собственика на автомобила за прекратената регистрация не било изрично предвидено като елемент от фактическия състав на нарушението по чл.140, ал.1, вр. с чл.143, ал.10 от ЗДвП, не означавало, че деянието е съставомерно независимо от знанието на собственика на автомобила за служебно издадения акт за дерегистрация. Развиват се съображения, че нормативната уредба на процедурата по служебна дерегистрация на ППС в разпоредбите на чл.143, ал.10 от ЗДвП и чл.18, т.2, вр. с чл.18б, ал.1, т.8 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. била лаконична, поради което били приложими общите правила на АПК относно реда за извършването й. Административният орган бил длъжен да уведоми собственика на МПС по реда на чл.26, ал.1 от АПК за започване на производството, и съобщаването на акта (за служебната дерегистрация) следвало да стане по общите правила на чл.61, ал.1 от АПК. От доказателствата по делото се установявало, че собственикът на процесното МПС не бил нарочно уведомен, съответно не бил научил за факта на прекратената регистрация, включително по друг начин. Оттам и нямало как той да уведоми всяко трето лице при предоставяне на автомобила за управление, поради което и недоказан оставал субективният елемент на състава на административното нарушение съгласно чл.6, ал.1 от ЗАНН. Нарушителят бил действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл.14 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН, която всякога изключвала умисъла.

Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена.

Ответникът, мл.автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ Кърджали, ОДМВР Кърджали (Д. Р. Т.), навежда писмено становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че с изменението на чл.143, ал.10 от ЗДвП с ДВ бр.64/05.08.2025 г., в сила от 07.09.2025 г., от разпоредбата е отпаднал текстът за уведомяване на собственика на ППС, както и че всеки правоспособен водач на МПС бил длъжен, преди да предприеме управлението на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, включително дали МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало ли е технически преглед, има ли сключен договор за „Гражданска отговорност“, а обстоятелството, че водачът не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация, не го оневинявало. Сочи, че разпоредбата на чл.171 от ЗДвП била императивна и при наличието на предпоставките, изброени в чл.171, т.1, б.„з“, гг) от ЗДвП административният орган бил длъжен да наложи ПАМ, както и че към момента на издаване на оспорената заповед били налице материалноправните предпоставки за нейното издаване. Оспорената заповед била издадена и в съответствие с целта на закона по чл.146, т.5 от АПК – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата за движението по пътищата. Претендира жалбата да бъде отхвърлена. Претенцията се поддържа и в писмени бележки от процесуалния представител на ответника – гл.юрк.М. П..

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.05.2026 г. от Д. Р. Т., на длъжност мл.автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ Кърджали, ОДМВР Кърджали, в присъствието на свидетелите при установяване на нарушението П. М. С. и В. Д. Н., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №5253005, срещу Г. Р. Б. от [населено място], като водач на лек автомобил, за това, че на 06.05.2026 г. около 12:00 ч. в обл.К., общ.Ч., [населено място], по [улица]до дом *, управлява лек *, с регистрационен номер [рег. номер], собственост на Б. С., който е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП от 26.02.2026 г. поради липса на задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. Посочено е, че с това Г. Р. Б. виновно е нарушила чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

В АУАН е посочено, че са иззети като доказателства: СУМПС [номер], 2 броя рег.табели с номер [рег. номер] и СРМПС *.

АУАН е подписан от актосъставителя и от двамата свидетели. На дата 06.05.2026 г. АУАН е подписан и от нарушителя, който не е направил възражения по него.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №GPAM-2368557 от 06.05.2026 г., издадена от Д. Р. Т., на длъжност мл.автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ Кърджали, ОДМВР Кърджали, на основание чл.22 от ЗАНН, на Г. Р. Б. се налага принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.З) ГГ) от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Заповедта е обоснована със съставения срещу Г. Р. Б. АУАН Серия GA №5253005/06.05.2026 г., като в нея е възпроизведено съдържанието на този АУАН, с изключение на датата на установеното управление на лекия автомобил.

Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, Г. Р. Б. е получила препис от ЗППАМ №GPAM-2368557/06.05.2026 г. срещу подпис на 06.05.2026 г.

Жалбата срещу заповедта е подадена чрез Областна дирекция Кърджали на МВР на 11.05.2026 г., където е регистрирана под вх.№130000-5296 от същата дата.

Като част от административната преписка по делото е представена Докладна записка рег.№1300р-3589/07.05.2026 г. от мл.автоконтрольор Д. Р. Т. до Началника на С-р ПП ОДМВР [населено място], в която се посочва, че на 06.05.2026 г. служителят, заедно с колегата си, са били изпратени около 12 ч. от ОДЧ при ОДМВР да окажат съдействие на ЗЖУ [населено място] във връзка със спрян за проверка лек автомобил * с рег.№[рег. номер], управляван от Г. Р. Б., като след извършена проверка с РСОД (таблет) се установило, че автомобилът няма валидна застраховка ГО и е с прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП на 26.02.2026 г., за което на водача били съставени АУАН Серия GA №5253004 по чл.638, ал.3 от ЗДвП и АУАН Серия GA №5253005 по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

АУАН Серия GA №5253004 от 06.05.2026 г. също е представен по делото с административната преписка, като видно от съдържанието му, с него е установено, че на 06.05.2026 г. около 12:00 ч., в обл.К*, общ.Ч*е, [населено място], [улица], Г. Р. Б. управлява лек автомобил * с рег.№[рег. номер], собственост на Б. С., който няма сключен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към момента на проверката, с което виновно е нарушила чл.638, ал.3 от КЗ – лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Представени са още: писмени обяснения от Г. Р. Б. с дата 06.05.2026 г.; писмена справка с данни за собствеността на лек автомобил с рег.№[рег. номер], собственост на Б. С., гражданство Т.; Мотивирана резолюция от дата 07.05.2026 г. на Наказващ орган в ОДМВР Кърджали, С-р Пътна полиция Кърджали, с която на основание чл.54, ал.1, т.9 и чл.33, ал.2 от ЗАНН, поради констатирани признаци за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, се прекратява административнонаказателното производство по АУАН Серия GA №5253005 от 06.05.2026 г., както и Справка по история за ПС с рег.номер [рег. номер], изготвена на 11.05.2026 г. в 15:22:20 ч. от служител в С-р Пътна полиция Кърджали. От справката е видно, че на дата 24.02.2026 г. 05:40 часа е отразено „Прекратяване на регистрацията – без ГО“, прекратяване по чл.143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от ГФ без ГО, а от дата 06.05.2026 г. 12:19 ч. е вписано „Служебна промяна на регистрацията на МПС“, служебно възстановяване по чл.143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от ГФ за валидна ГО.

Представена е и Застрахователна полица №BG/22/126001552044/06.05.2026 г. за „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с начало на застрахователния период 13:00 ч. на 06.05.2026 г. за лек автомобил * с рег.№[рег. номер], застраховащ Б. С. С..

Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, насочена е срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и е подадена от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от материално и териториално компетентен административен орган.

Според чл.172, ал.1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В процесната ЗППАМ е вписано, че издалият я служител е упълномощен със заповед №292з-2454/11.07.2025 г. на Директора на ОДМВР Кърджали.

Видно от представената по делото Заповед №292з-2454/11.09.2025 г., Директорът на ОДМВР Кърджали, на основание чл.43, ал.4, в изпълнение разпоредбите на чл.172, ал.1, 2, 3, 4 и ал.4а от ЗМВР, и Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи (представена по делото), е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР Кърджали, изброени в отделни позиции, включително назначените по график служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кърджали (за нарушения на ЗДвП за цялата територия обслужвана от ОДМВР Кърджали) да прилагат принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.1 от ЗДвП.

При липса на спор, че издателят на процесната заповед заема длъжност младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ Кърджали, ОДМВР Кърджали, то същият попада сред служителите, оправомощени да издават актове от вида на процесния.

Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.