Определение № 799 от 27.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 799 гр. София, 26.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500778 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по постъпила в ъ з з и в н а частна жалба вх.

№61204/28.06.2023 година о т В. Б.-В. и А. В. В. против определение № 7232/13.06.2023 година, постановено по в.гр.д.№ 2365/2023 г. по описа на Софийски градски съ д , Г О , II-В въззивен състав, В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по делото по подадените жалба вх.

25063895/26.09.2022 година от Г. А. Д. и М. Г. М., както и жалба вх.

№25063893/26.09.2022 година от А. Х. А. и Б. И. А..

Частните жалбоподатели твърдят в жалбата си, че определението е неправилно, тъй като без значение е как са наречени въззивните жалби то допълнително привлечените ответници като А. и Б. А., арх.М.М. и проф. Г. Д. участват само защото имат апартаменти в сградата, в която се намира предмета на спора и с никакви действия не са допринесли за изграждането на трета маза. Молят въззивният съд да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е процесуално недопустима.

Производството по в.гр.д.№ 2365/2023 г. по описа на Софийски градски съ д , Г О , II-В въззивен състав е образувано по въззивна жалба вх.

№25190076/22.12.2020 година, подадена от Д. Р., К. В. и Й. Д. срещу решение №20242314/03.11.2020 година, постановено по гр.д.54040 по описа за 2018 1 година на Софийски районен съд, ГО, 41 –ви състав.

С решение №20242314/03.11.2020 година, постановено по гр.д.54040 по описа за 2018 година на Софийски районен съд, ГО, 41 –ви състав, съдът е признал за установено, че А. В. В. е собственик на 21,10% от общите части на жилищна сграда с административен адрес: гр.София, ул.“Йоан Екзарх“, 53, в това число и от сутеренно помещение, които идеални части се припадат на апартамент на трети етаж на сградата и са осъдени Д. Т. Р., К. Н. В., Й. Д. да премахнат изградените в сутерена след преддверието в жилищна сграда реконструкции, с които препятстват достъпа до заградени части в предверието и осигурят достъп на А. В. В. и В. Б. П.-В. до сутерена след предверието, като с решението Д. Т. Р., К. Н. В., Й. Д., Г. А. Д., М. Г. М., А. Х.

А. и Б. И. А. са осъдени да заплатят на В. П. Б.-В. и А. В. В. сумата от 382,18 лева.

С определение №20056294/05.09.2022 година, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, в диспозитива на съдебното решение, като е посочил, че следва да се чете „сумата от по 382,18 лева“.

Постъпило е „възражение“ вх. №25071135/31.10.2022 година от В. Б.-В. и А. В. В. срещу определение №20056294/05.09.2022, постановено по гр.д.54040 по описа за 2018 година на Софийски районен съд, ГО, 41 – ви състав.

Във възражението В. Б. - В. и А. В. В. излагат, че постановеното определение е неправилно, тъй като направените разноски по делото следва да се заплатят не от всички ответници, а само от тези, които са станали причина за завеждане на делото, тези, които с неоснователните си действия са препятствали достъпа до сутерена, а именно Д. Т. Р., К. Н. В., Й. И. Д..

Считат, че отговорността за разходите е изцяло тяхна.

С разпореждане вх. №20066530/10.11.2022 година, съдът е указал на страните, че следва да уточнят дали подаденото от тях възражение е въззивна жалба или искане за изменение на решението, в частта за разноските.

С молба, наименована „въззивна жалба“ вх.25077178/01.12.2022 година, В. Б.-В. и А. В. В., в изпълнение на дадените указания формулират петитум за отмяна на определение №20056294/05.09.2022, постановено по гр.д.54040 по описа за 2018 година на Софийски районен съд, ГО, 41 – ви състав. В обстоятелствената част на молбата посочват, че решението, в частта 2 за разноските е неправилно, като съдържащо осъдителен диспозитив за всички ответници, а не само за тези, които с неоснователните си действия са препятствали достъпа до сутерена. По тези съображения, съдът неправилно е разпределил размера на направените разноски.

В определението за прекратяване, съдът е постановил прекратяване на въззивното производство по подадените жалба вх. 25063895/26.09.2022 година от Г. А. Д. и М. Г. М., както и жалба вх. №25063893/26.09.2022 година от А. Х. А. и Б. И. А., като е насрочил производството по жалбата на В. Б.-В. и А. В. В., както и по жалбата на Д. Р., К. В. и Й. Д. в открито съдебно заседание.

Въззивното производство е прекратено по жалби на лица, различни от настоящите жалбоподатели, поради което те не са процесуално легитимирани да обжалват определението. Правото на жалба срещу действие на съда принадлежи на лицето, чието право е накърнено, като чл.26, ал.2 ГПК отрича възможността да се защитават чужди права, т.е. правото на жалба принадлежи само на лицето, което е носител на нуждаещото се от защита право, което в настоящия случай са лицата, чиито жалби, въззивният съд е приел за недопустими. Настоящите жалбоподатели не защитават свои накърнени права, поради което и не могат да сезират съда със задължение да даде разрешение на този спор.

Тъй като процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно е и условие за валидност на извършените от страната процесуални действия, производството по делото следва да бъде прекратено като образувано по процесуално недопустима жалба.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.778/2024 година по описа на САС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4