Решение № 1668 от 25.11.2025, Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 1668

Ямбол, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - IV състав, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СТОЯН ВЪЛЧЕВ

При секретар ВЕЛИНА МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ административно дело № 20257280700425 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на П. И. Г. от [населено място], [адрес] със съдебен адрес на призовавания и съобщения: [населено място], [улица], ет.5, кантора 508, чрез адвокат М. М. Й.-Г. от АК-[област] против Решение № 2153-28-62/03.10.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалба с вх.№1012-28-109/03.09.2025 г. на П. И. Г. от [населено място] против Разпореждане № 281-00-1063-3/08.08.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл.54ж, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.11, §3, б.“д“ и чл.65,§2 от Регламент (ЕО) №883/2004 г. е отказано отпускане парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, т.к. е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила, а също е немотивирано и несъобразено с доказателствата събрани по преписката. Претендира се за отмяна на Решение № 2153-28-62/03.10.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол и на Разпореждане № 281-00-1063-3/08.08.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, връщане на преписката на административния орган със задължителни указания и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуалният си представител, като подържа жалбата и исканията в нея по съображения доразвити в писмени бележки.

За ответната страна в съдебно заседание се явява гл.юрисконсулт Р., който по съображения посочени в писмено становище и писмени бележки претендира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заявление ЗПОБ-210-1131/01.07.2024 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) П. И. Г. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица, като е декларирал упражняване на трудова дейност, период на осигурена заетост и пребиваване в Унгария за времето от 23.01.2020 г. до 30.06.2024 г., за което е приложил заявление за удостоверяване на осигурителен период от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и СЕД U004-Унгария, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004, заявление за удостоверяване на осигурителен период от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и СЕД U004-Словакия, документи от Унгария, ПД U1-Словакия.

С разпореждане №281-00-1063-1/19.07.2024 г. производството по отпускане на ПОБ е спряно до получаване на структуриран електронен документ (СЕД) Н006 относно определяне на пребиваване, СЕД U017 за удостоверяване на осигурителна заетост, СЕД U004 за удостоверяване на доход от осигурителната институция на Унгария и СЕД U002 за удостоверяване на осигурителна заетост от осигурителната институция на Словакия, чрез Електронен обмен на социалноосигурителната информация между България и EC (EESSI).

Поради получаване на исканите скруктурирани електронни документи с разпореждане №281-00-1063-2/08.08.2025 г. е възобновено производството по отпускане на ПОБ.

От направена справка в информационната система на НОИ се констатира, че липсва трудово-правна връзка с България от 13.07.2015 г., т.к. не е извършвана трудова дейност, за която лицето да подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и/или чл.4а КСО, както и че до 28.10.2024 г. няма принос към системата на социалното осигуряване в Република България повече от 9 години.

С Разпореждане № 281-00-1063-3/08.08.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл.54ж, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.11, §3, б.“д“ и чл.65,§2 от Регламент (ЕО) №883/2004 г. на П. И. Г. от [населено място] е отказано отпускане парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО.

С Решение № 2153-28-62/03.10.2025 г. Директорът на ТП на НОИ-Ямбол е оставил без уважение жалба с вх.№1012-28-109/03.09.2025 г. на П. И. Г. от [населено място] против Разпореждане № 281-00-1063-3/08.08.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, получено от адресата с известие за доставяне на 14.10.2025 г.

Като доказателства по делото оспорващият представя удостоверение за сключен граждански брак от Община Ямбол серия ГБ № 006411, удостоверение за раждане от Община Ямбол серия Р № 85250, удостоверение за раждане от Община Ямбол серия Р № **********, удостоверение за съпруг/а и родствени връзки от Община Ямбол изх.№ГС/02-006609/24.10.2025г., удостоверение изх.№УВД19-89/23.10.2025г. от Основно училище „[наименование]“-[област], удостоверение от Директор на Езикова гимназия „[наименование]“ [населено място] изх.№135/23.10.2025 г., трудов договор № 167/02.06.2014 г., нотариален акт №115, том III, дело №3830/98 г.,свидетелство за регистрация част I от МВР-ПП Ямбол № *********, свидетелство за регистрация част I от МВР-ПП-Ямбол №*********, трудов договор от 23.10.2024 г., справка от НАП изх.№30Е001225411/24.10.2024 г., талон №82/23.10.2025 г. на МВР, както и по негово искане са разпитани като свидетели лицата С. Д. М.-Г., Д. И. Л. и Т. П. М..

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.118 КСО.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Решение № 2153-28-62/03.10.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалба с вх.№1012-28-109/03.09.2025 г. на П. И. Г. от [населено място] против Разпореждане № 281-00-1063-3/08.08.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл.54ж, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.11, §3, б.“д“ и чл.65,§2 от Регламент (ЕО) №883/2004 г. му е отказано отпускане парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност изискванията за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ–Ямбол е постановено от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност по чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ КСО и в изискуемата писмена форма с мотивиран акт при спазване на процедурата визирана в закона. В административното производство не са допуснати нарушения на процедурата, които да опорочават издаденото решение, но е издадено в противоречие с материалноправните норми и при несъответствие с целта на закона.

По силата на чл.54ж КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Според разпоредбата на чл.54а, ал.1 КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда.

С Регламент (ЕО) № 883/2004 г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.

По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето съгласно чл.11, § 3, буква "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., като чл.61 от същия Регламент (ЕО) № 883/2004 г. въвежда и принципа на сумиране на периоди, т.е. компетентната институция на държава-членка съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Така съгласно чл.65, §1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. лице, което е безработно частично или през различни периоди, и което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е живяло в държава-членка, различна от компетентната, се поставя на разположение на неговия работодател или на службите по заетостта в държавата-членка. То получава обезщетения в съответствие със законодателството на компетентната държава-членка, както ако е пребивавало в тази държава-членка. Тези обезщетения се отпускат от институцията на компетентната държава-членка. Според нормата на чл. 65, § 2, изр. 1-во от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. По силата на чл. 65, § 5, буква "a" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. безработно лице по първо и второ изречение на § 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване.

Според легалната дефиниция на чл.1, б."т" от Регламент (ЕО) № 883/2004 "компетентна държава-членка" е държавата-членка, в която се намира компетентната институция, а съгласно б.“р“ „компетентна институция" е:i)институцията, в която заинтересованото лице е осигурено към момента на искането за обезщетение или ii) институцията, от която заинтересованото лице има или би имало право на обезщетения, ако то, член или членове на неговото семейство пребиваваха в държавата-членка, в която се намира институцията.