Определение № 32 от 20.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32 гр. Пловдив, 20.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева. като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно търговско дело № 20255001000022 по описа за 2025 година

С протоколно определение от 16.12.24 г., постановено по т.д. № 727/23 г. на Пловдивски окръжен съд, се ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради липса на международна компетентност на българския съд.

Частна жалба против горното определение е подадена от „Б.

Д**“ АД с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност. Иска се определението да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от противната страна.

Пловдивски апелативен съд, след преценка относно правилността на обжалваното определение и наведените в частната жалба доводи, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с обективно съединени искове на „Б. Д**“ АД против Е. Д., бр. гражданка, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ, вр. с чл. 17 ЗКСД и чл. 86 ЗЗД, за изпълнение на задължения за заплащане на главница, лихви и обезщетение за забава по 1

Договор за студентски кредит, сключен между страните на 13.02.2015 г. След установяване, че ответницата не пребивава на посочения в исковата молба и в договора адрес в Р*, препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на адрес във В., като е удостоверено връчване на 4.9.24 г. чрез поставяне на съдебните книжа в пощенска кутия, представляващо валидно връчване съгласно правило 6.3 от Гражданскопроцесуалните правила на А. и У.. С оглед осъщественото редовно връчване съдът е приел, че местопребиваването на ответницата е на адреса, на който е удостоверено връчването, т.е. ответницата има местожителство във В., респ. спорът е с международен елемент, предвид обстоятелството, че ищецът е юридическо лице, регистрирано в Б..

Прието е, че с оглед предмета на делото - задължения по договор за целеви потребителски кредит /студентски кредит по ЗКСД/, обстоятелството, че ответницата е физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и изричната разпоредба на чл. 17, ал. 5 ЗКСД, ответницата има качество на потребител.

Прието е, че в случая е приложима Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана в Б. на 27 септември 1968 г., доколкото и Р*, и О. к.

В. са страни по тази конвенция и са обвързани с нея, като по отношение на О. к. В. се сочи, че е присъединено към тази конвенция на самостоятелно основание, а не като страна-членка на ЕС, поради което и напускането й на ЕС и изтичане на преходния период не изключват приложението на този международен акт. Съдът се е позовал на чл. 14, ал.2 от Б. конвенция от 27.09.1968,г., според който другата страна по договора може да заведе дело срещу потребител само в съдилищата на договарящата държава по местожителството на потребителя, както и на чл. 20, ал.1 от същата Конвенция, според която когато срещу ответник с местожителство в една договаряща държава бъде предявен иск в съд на друга договаряща държава и той не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен, освен ако компетентността му произтича от разпоредбите на тази конвенция. В случая доколкото на ответницата връчен препис от исковата молба и е указана разпоредбата на чл. 40 ГПК, дадени са указания за подаване на отговор на 2 исковата молба, задължителното му съдържание и последиците при неподаването му, всичко с превод на английски език, като в срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата и същата не се е явила в насроченото открито съдебно заседание ноти лично, нито чрез представител, съдът е счел, че на основание чл. 20, ал.1 от Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана в Б. на 27 септември 1968 г. следва да отрече международната си компетентност и е прекратил на това основание производството по делото.

В частната жалба не се оспорват изводите за потребителския характер на спора, както и че ответницата има местожителството си във В..

Оспорват се като незаконосъобразни изводите за приложимост на Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана в Б. на 27 септември 1968 г.

Следва да се отбележи, че по въпроса за приложимостта на посочената Конвенция по отношение на * * е формирана противоречива съдебна практика, част от която е посочена в частната жалба /със становище за неприложимост/, а друга, в обратната насока, е посочена от първоинстанционния съд в обжалваното определение.

Настоящият въззивен състав на ПАС споделя мнението за неприложимост на Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана в Б. на 27 септември 1968 г., наричана за краткост от тук нататък в мотивите Конвенцията от 1968 г., предвид следните съображения:

Конвенцията от 1968 г. е подписана от страните по договора за създаване на европейската икономическа общност - Б., Г., Ф., И., Л. и Н.

- като една от основните цели, посочени в преамбюла, е определяне международната компетентност на съдилищата на договарящите страни, за да се улесни признаването и да бъде въведена бърза процедура за изпълнението на съдебните решения, автентичните документи и съдебните спогодби.

О. к. В. и С. И. се присъединява към Конвенцията от 1968 г. и 3 към Протокола за нейното тълкуване от Съда на Европейските общности, подписан на 03.06.1971 г. в Л., с Конвенция, подписана на 09.10.1978 г.

/78/884/ЕИО/ заедно с К. Д. и И.. В преамбюла на Конвенцията за присъединяване е записана целта на същото – ставайки членове на Общността, присъединяващите се държави се ангажират да се присъединят към Конвенцията от 1968 г. и към Протокола за нейното тълкуване от Съда на Европейските общности, подписан на 03.06.1971 г. в Л..

В отношенията между държавите-членки Конвенцията от 1968 г. е заменена от Регламент /ЕО/ № 44/2001г. на Съвета от 22.12.2001г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дело /Регламент Б. I/, който влиза в сила от март 2002 г. В този смисъл е чл. 68, ал.1 от Регламент Б. І - настоящият регламент в отношенията между държавите-членки отменя Б. конвенция, с изключение на териториите на държавите-членки, които попадат в териториалния обхват на посочената Конвенция и които са изключени от действието на настоящия регламент по силата на член 299 от Д.

Впоследствие Регламент /ЕО/ № 44/2001 г. е заменен с Регламент (ЕС) № ****/**** на Европейския парламент и на съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, След преустановяване членството на О. к. В. и С. И. в ЕС и след изтичане на преходния период, удължен до 31.12.2020г., няма основание за приложение на посочения регламент към настоящия трансграничен спор.

Това се отнася и за Б. конвенция от 1968 г. и Протокола за нейното тълкуване от Съда, подписан на 03.06.1971г. в Л., които също са престанали да се прилагат по отношение на О. к. В. и С. И.. Аргумент за това се извлича от споразумението за напускане на Съюза - считано от 01.01.2021 г. правото на Съюза не се прилага по отношение на О. к. В. и С. И. като последица от прекратяване на членството на страната в ЕС. Съгласно определението, дадено в чл.2 от посоченото споразумение, правото на Съюза включва и международните споразумения между държавите – членки, сключени в качеството им на членки на Съюза / б. a), v) от чл. 2/. Именно в това качество О. к. В. и С. И. са се присъединили към Конвенцията от 1968 г., което се извлича от изричното посочване в преамбюла на конвенцията за 4 присъединяване, подписана на 09.10.1978 г.

Относно Б. конвенция от 1968 г. и Протокола за нейното тълкуване от Съда, подписан на 03.06.1971г. в Л., е налице и изрична нотификация от 01.02.2021 г. от правителството на О. к. В. и С. И. до Г. с. на Съвета на ЕС /приложена и към частната жалба/, в която се изразява становище за преустановяване прилагането на посочените международни актове като последица от оттеглянето на страната от ЕС и изтичането на преходния период.

От изложеното следва извод, че приложението на Б.ската конвенция от 1968 г. е отпаднало по отношение на О. к. В. и С. И. като резултат от оттеглянето от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, респ. същата е неприложима към настоящия казус.

Към настоящия момент между Р. Б. и О. к. В. и С. И. не съществува и двустранен договор да правна помощ, определящ компетентния съд при договор с потребител, при което за наличието на компетентност на българския съд в разглеждания казус са относими нормите на КМЧП.

Налице е обща компетентност на българския съд съгласно чл. чл.4, ал.1, т.2 от КМЧП, тъй като ищецът е юридическо лице, регистрирано в Р. Б..

Нормата на чл. 16 от КМЧП регламентира специална компетентност по искове на потребител, т.е. в случая е неотносима.

Не е налице сключено споразумение по смисъла на чл. 16, ал.2 от КМЧП, с което страните да са избрали друг съд /такова е допустимо само ако се сключва след възникване на спора/.

Т.е. КМЧП не съдържа специални норми, които да изключват общата компетентност на българския съд по чл. 4, ал.1,т.2 от КМЧП, поради което такава е налице и в настоящия казус.

За пълнота, следва да се отбележи, че посочените в частната жалба норми на чл. 95, ал.4 вр. чл. 95, ал.3 и ал.1 от КМЧП уреждат приложимото материално право към потребителски договори, а не компетентността на съда.

5

Предвид посоченото настоящият състав на ПАС намира частната жалба за основателна. Обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото се върне на първоистанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното ПАС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 16.12.24 г., постановено по т.д. № 727/23 г. на Пловдивски окръжен съд, се ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради липса на международна компетентност на българския съд.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6