Определение № 767 от 11.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 767 гр. София, 11.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20248002901623 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Ново Финанс“ ООД, гр.

София чрез процесуален представител адвокат Деяна Тодорова срещу решение № 198 от 26.02.2024 г. по гр. дело № 102/2023 г. на Апелативен съд – София, 8 граждански състав, с което след отмяна на решение № 260891 от 09.03.2022 г. по гр. дело № 13420/2020 г. на Софийски градски съд, I ГО, 14 състав са отхвърлени предявените от „Ново Финанс“ ООД против М. Я. Г. Панова искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М. Я. Г. - Панова дължи на „Ново Финанс“ ООД сумата 103 000 лв., представляваща главница по договор за заем № 145-СФ-08.03.2018 г., клаузите на който са инкорпорирани в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 100, том I, рег. № 3584, дело № 91 от 2018 г. от 08.03.2018 г., ведно със законната лихва от 18.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение от 28.11.2019 г. по ч. гр. дело № 66558/2019 г. на СРС, 161 състав, както и за признаване за установено, че М. Я. Г. - Панова дължи на „Ново Финанс“ ООД сумата 3 250 лв., представляваща главница по договор за заем № 142-СФ-07.03.2018 г., клаузите на който са инкорпорирани в 1 нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 100, том I, рег. № 3584, дело № 91 от 2018 г. от 08.03.2018 г., ведно със законната лихва от 18.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение от 28.11.2019 г. по ч. гр. дело № 66558/2019 г. на СРС, 161 състав, и ищецът „Ново Финанс“ ООД е осъден да заплати на адвокат Кремена Пламенова Кулчева на основание чл. 38, ал. 2 връзка с ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата 8 900 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие пред САС, както и сумата 3 014,06 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие пред СГС.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т.

1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/ и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и решението е очевидно неправилно:

1. Представлява ли съществено процесуално нарушение използването от въззивния съд на нормативна уредба, която е неотносима към предмета на спора? – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

2. Представлява ли очевидна неправилност съдебният акт, с който съдът мотивира съдебното решение с неприложима към производството обща нормативна уредба, доколкото е налице специална такава? – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

3. От значение ли е неизпълнението като предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане по договор за банков кредит при преценката за евентуално неравноправен характер на клауза в договора за проверка съответствие с практиката на СЕС? – противоречие с решение от 26.01.2017 г. по дело С-421/14 на СЕС

4. Следва ли искът по чл. 422 ГПК, произтичащ от неизпълнение на договор за кредит, да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към момента 2 на формиране на СПН по спора, ако по делото се установи, че банката кредитор не е обявила надлежно предсрочната изискуемост на кредита преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение? – противоречие с решение № 60106/03.08.2021 г. по т. д. № 1035/2020 г. на ВКС, ТК и Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС

5. По какъв начин следва да бъде изразено волеизявлението на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем? Представлява ли разписката за получено уведомително писмо, с която разписка длъжникът декларира, че е получил уведомление от кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, волеизявление на кредитора по смисъла на трайната съдебна практика на ВКС? – противоречие с Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 106/20.06.2017 г. по гр. д. № 60152/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 180/23.11.2016 г. по т. д. № 2400/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 293/28.12.2018 г. по т. д. № 2201/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 50057/06.12.2023 г. по т. д. № 1337/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о.

6. Допустимо ли е въпреки, че въззивният съд е обявил за нищожна клаузата от договора, уреждаща предсрочна изискуемост на вземането при настъпване на забава, респ. неплащане на вноски от страна на кредитополучателя, кредиторът да обяви кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ?

7. В случай, че съдът обяви за нищожна клауза от договор, уреждаща предсрочна изискуемост на вземането при настъпване на определени обстоятелства, следва ли да се приложат текстовете на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, независимо, че не е поискано от някоя от страните, доколкото са налице данни за обявяването на предсрочна изискуемост?

8. Какви са правата на кредитора да обяви един договор за кредит за предсрочно изискуем при настъпила забава/неплащане на вноски по кредита от страна на длъжника?

9. Дерогира ли се волеизявлението /уведомлението/, връчено на длъжника, в случай, че клаузата, на която се позовава кредиторът, в последващ момент е обявена за нищожна?

3

10. Настъпва ли предсрочна изискуемост на вземането на кредитор, когато е налице изходящ документ от длъжника? Представлява ли разписка за получено уведомление за обявена предсрочна изискуемост на договор за кредит такъв документ? – противоречие с решение № 148/02.12.2016 г. по т. д.

№ 2072/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 208/09.02.2018 г. по т. д. № 394/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о.

11. Как следва да бъде определена „гаранционната вноска“, уговорена в договорите за заем - като „договорен залог“ или е гаранционно — обезпечителна? – противоречие с определение № 1354/18.12.2023 г. по т. д.

№ 382/2023 г. на ВКС; въззивният съд не е обсъдил критериите за отграничаване на основен от допълнителен предмет на договаряне с оглед решение по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС.

12. Кога една клауза от договор за заем е индивидуално уговорена и какви са основанията за нищожност на клауза от сключените между страните два договора за заем, отговаряща на изискванията на чл. 38 ЗКНИП? – противоречие с определение № 1354/18.12.2023 г. по т. д. № 382/2023 г. на ВКС.

13. Може ли в препис от исковата молба да бъде инкорпорирано изявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита?

Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява ли правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми? – противоречие с решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о.

Ответницата М. Я. Г. – Панова чрез процесуален представител адвокат Кремена Кулчева оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въпросите касаят правилността на решението. Излага следните съображения и доводи: първите два въпроса не са от значение за формиране на решаващата воля на въззивния съд; съдебният състав е мотивирал решението си именно с решение от 26.01.2017 г. по дело С-421/14 на СЕС, като се е съобразил с него; посоченото от касатора решение № 82/07.07.2022 г. по т. д. № 871/2021 г. на ВКС, ТК също не аргументира 4 основание за допускане на касационно обжалване, а се явява в подкрепа на обратната теза; въпрос № 3 не е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора; въззивният съд е съобразил Тълкувателни решения № 4/2013 г. и № 3/2019 г., а евентуално противоречие със същите не предполага приложение на посоченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК; за четвъртия въпрос касаторът не е посочил конкретно основание за допускане на касационно обжалване; този въпрос е също и ирелевантен, тъй като решението е обосновано с наличието на нищожност на клаузата, която предвижда предпоставките, при които кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем, а не налице ли е неизпълнение на задължение като предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост, обявена ли е същата преди заявлението или с предявяване на исковата молба; посоченото от касатора решение № 60106/03.08.2021 г. по т. д. № 1035/2020 г. е неотносимо; по отношение на въпроси № 5 и № 13 в решението не е обсъдено волеизявлението на кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита и как трябва то да бъде обективирано; въпроси № 6 и № 7 не обосновават допустимост на касационното обжалване, доколкото въззивният съд мотивира решението си с това, че разпоредбата на чл. 2.7. от процесиите договори, която предвижда при настъпването на какви предпоставки, кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем, е нищожна, както и поради това, че според въззивния съд за кредитора изобщо не е възникнало потестативното право да обяви кредита за предсрочно изискуем; счита, че тези въпроси са ирелевантни за спора; въззивният съд не е давал разрешение на въпроси № 8, № 9 и № 10; тези въпроси, както и въпроси № 11 и № 12, са фактологични, тъй като предпоставят преценка на конкретни факти и релевантността им към спора; не е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която след отмяна на решението на Софийски градски съд, I ГО, 14 състав е отхвърлен предявеният от „Ново Финанс“ ООД против М. Я. Г. - Панова иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М. Я. Г. - Панова дължи на „Ново Финанс“ ООД сумата 3 250 лв., представляваща главница по договор за заем № 142СФ-07.03.2018 г., клаузите на който са инкорпорирани в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 100, том I, рег. № 3584, дело № 91 от 2018 5 г. от 08.03.2018 г., ведно със законната лихва от 18.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение от 28.11.2019 г. по ч. гр. дело № 66558/2019 г. на СРС, 161 състав, е недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, предвид цената и предмета на иска – главница по договор за заем в размер 3 250 лв. Съгласно разпоредбата на чл.

113, изр. 2 ГПК образуваните дела по искове на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Следователно обжалваемостта на въззивното решение в посочената част пред касационната инстанция се определя по реда на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК, съгласно която разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела. В конкретния случай исковете са предявени срещу физически лица – потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП по търговски сделки – два договора за заем, инкорпорирани в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 100, том I, рег. № 3584, дело № 91 от 2018 г. от 08.03.2018 г., цената на иска за главницата по договор за заем № 145-СФ-08.03.2018 г. е над 5 000 лв., а цената на иска за главницата по договор за заем№ 142-СФ-07.03.2018 г. - под 5 000 лв., поради което решението на Апелативен съд – София не подлежи на касационно обжалване в частта по иска за сумата в размер 3 250 лв. – главница по договор за заем № 142-СФ-07.03.2018 г. и касационната жалба в тази част е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на спора в посочената част следва да се остави без разглеждане касационната жалба и в частта за присъденото на адвокат Кремена Кулчева адвокатско възнаграждение съразмерно в размер 272,24 лв. /част от присъдените 8 900 лв./ - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие пред САС, както и в размер 92,19 лв. /част от присъдените 3 014,06лв./ - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие пред СГС на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т.