Решение № 3632 от 25.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3632 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110126551 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „С. В.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С......, срещу Т. Х. П., с адрес: С....., с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи сумата от 1339.02лв. задължения за доставена и потребена вода за периода 19.05.2023г. - 20.05.2024г., доставена до водоснабден имот с клиентски № 2800060215 и адрес гр. С.... отразени във фактури, дължими в периода 16.06.2023г.- 19.06.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задълженията, мораторна лихва в размер на 92.03лв. за периода 17.07.2023г. до 19.06.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 76245/2024г. по описа на СРС 168 състав.

Ищецът твърди, че на основание Заповед на Кмета на СО район „К. П.“, ответникът е наемател на процесния имот общинска собственост, находящ се на адрес: гр. С...., считано от 22.01.2018 г., респ. титуляр на партидата, открита за процесния имот. Според разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4), „получаването на В и К услуги се осъществява при публично известни общи условия“. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „С. В.“ АД, „потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги за времето на наемното правоотношение. Видно от цитирания текст от Общите условия, ответникът в качеството си на наемател на процесния имот се явява „потребител“ на В и К услуги за имота в рамките на процесния период и в тази връзка между него и „С. В.“ АД съществуват облигационни отношения, с предмет предоставянето на ВиК услуги до имота на горепосочения адрес. В подкрепа на това наше твърдение, прилагам и моля да приемете цитираната заповед, която е представена на „С. В.“ АД от страна на ответника с оглед откриване на партида на негово име в качеството му на наемател на процесния апартамент. Във връзка с издадената заповед, респ. с оглед новия наемател на процесния имот, до „С. В.“ АД е изпратено писмено уведомление от Кмета на СО район „К. П.“ за настъпилата промяна, което заедно с приложената заповед да послужи като основание, на което партидата да бъде прехвърлена на името на Т. Х. П.. Предвид изложеното, счита че за периода, посочен по-горе, правоотношенията между страните са регламентирани от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „С. В.“ АД“, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т.5 от ЗРВКУ (Общи 1 условия), които ca общодостъпни на интернет страницата на дружеството http://www.sofiyskavoda.bg. По силата на последните, ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за посочения по-горе имот, а съобразно Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. Въз основа на горецитираната настанителна заповед на Кмета на СО район „К. П.“, е открита индивидуална партида с титуляр Т. Х. П..

По партидата на имота е открита договорна сметка 2800060215, отнасяща се за просрочените задължения на ответника, в размер цената на настоящия иск. „С. В.“ АД на основание чл. 7, т. 6 (чл. 8, т. 8 /отм./) във вр. с чл. 31 от Общите условия редовно е издавало ежемесечни фактури за потребените и начислени В и К услуги в процесния имот, чиято стойност за периода 19.05.2023г. - 20.05.2024г., не е платена и възлиза на 1431.05 лв., от които 1339.02лв. главница и 92.03лв. - лихва. Ето защо моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с който оспорва предявените искове оспорва както облигационната връзка между страните така и количеството на доставената питейна вода и стойността на предоставените ВиК услуги. Ето защо моли за отхвърляне на исковете.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: че ответницата има качеството на потребител на ВиК услуги по валидно възникнало облигационно правоотношение между страните за процесния имот, както и че през спорния период ищецът реално е доставил ВиК услуги в претендираните количества, чиято стойност възлиза на исковите суми. От своя страна, ответникът носи тежестта да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици – а именно да докаже наведените в отговора възражения, правопогасяващи факти (като извършено плащане на задължението) или несъответствие в начина на отчитане и формиране на цената на потребените услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, водоснабдителните и канализационните /В и К/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на закона се съдържа легална дефиниция на понятието „потребители на В и К услуги, като според б. „а“ от посочената разпоредба това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.

Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г., попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ - бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г./ и чл. 2, ал. 1 от Общите условия, собствениците или ползвателите на водоснабдени имоти са потребители на услугите В и К. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на В и К системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от наредбата.

От приетите като писмени доказателства по делото заверени копия на Настанителна заповед № ЖН/04-73 от 14.08.1997 г., издадена от кмета на район „К. П.“, и Договор за наем от 12.05.2006 г., се установява, че ответницата Т. Х. П. е наемател на процесния общински недвижим имот, находящ се в гр. С........

Предвид изложеното, въз основа на представените от Столична община - район „К.

П.“ официален и частен диспозитивен документ, които не бяха оспорени от страните, съдът намира за установено, че ответницата е титуляр на правото на ползване (наемател) на 2 процесния имот. С оглед на това, същата притежава материалноправното качество на „потребител“ по смисъла на закона и Общите условия, поради което е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по възникналото облигационно правоотношение за доставката на ВиК услуги за имота.

По отношение на количеството доставена питейна вода и нейното отчитане, съдът намира следното:

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебнотехническата експертиза се установява, че в процесния имот за исковия период няма данни за монтиран индивидуален водомер. При липса на средство за индивидуално измерване, приложим е редът за служебно начисляване на изразходваните количества, изрично регламентиран в разпоредбите на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Съгласно чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредбата, по изключение за потребители, които нямат монтирани индивидуални водомери, месечното количество изразходвана вода се заплаща по 5 куб.м. за всеки обитател при нетоплофицирано жилище. Тази норма е допълнена от разпоредбата на чл. 39, ал. 6 от същия акт, която императивно предвижда тези базови количества да се завишават всяко тримесечие с по 1 куб.м. за всеки обитател до реалното поставяне на индивидуален водомер.

Броят на обитателите в процесното жилище е установен от приложената по делото Настанителна заповед, в която изрично са вписани 6 (шест) лица – ответницата, нейният съпруг и четирите им деца. Доколкото по делото не се ангажираха доказателства за промяна в броя на реалните ползватели на общинския имот през процесния период, ищцовото дружество напълно законосъобразно е начислявало потреблението въз основа на 6 броя потребители.

Изчисленията на ВиК оператора, детайлно проверени от вещото лице по съдебнотехническата експертиза, показват стриктно приложение на описаната нормативна база.

Прилагайки дневна база от 0.16438 куб.м., умножена по броя на дните в съответния месец и броя на обитателите, съдът констатира, че начисленото общо количество от 456.178 куб.м. вода за процесния период напълно кореспондира с правилата на Наредба № 4.

Следователно, възраженията на процесуалния представител на ответника за нереално или необосновано високо потребление се явяват неоснователни. Отчетеното количество не е плод на произволно или грешно начисляване от страна на ищеца, а е пряка последица, предвидена в закона при липсата на изправен индивидуален водомер в имота.

По отношение на размера и стойността на претендираните суми за предоставените ВиК услуги, съдът кредитира изцяло неоспореното и прието по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза. От заключението на вещото лице Д. В. се установява, че за процесния период от 19.05.2023 г. до 20.05.2024 г. на името на ответницата са издадени 12 броя дубликати на фактури.

Относно начина на ценообразуване, експертизата потвърждава, че предоставените услуги – доставка на питейна вода, отвеждане на отпадни води и тяхното пречистване – са остойностени правилно, като са приложени законоустановените и утвърдени с решение на КЕВР цени.

След извършена пълна проверка и анализ на счетоводните документи и начислените стойности от ищцовото дружество за процесния имот, вещото лице категорично констатира, че дължимата сума за главница възлиза на 1 339.02 лв.. Върху тази сума е начислена лихва за забава в размер на 92.03 лв. за периода от 17.07.2023 г. до 19.06.2024 г.. Общото парично задължение на ответницата възлиза на 1 431.05 лв., което към момента на проверката не е погасено.

Доколкото констатациите на експертизата почиват на обективни данни, а ответната страна не представи доказателства за извършено плащане, съдът намира, че ищецът е провел успешно пълно и главно доказване относно стойността на иска.

По отношение на иска с правно основание чл.86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.86 ЗЗД, както и изричното препращане на чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Спрямо Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ищцовото дружество, 3 потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.