Решение № 3008 от 20.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3008 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Хрипсиме Мъгърдичян

Цветина Цолова като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20241100501201 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба от 21.12.2023 год. на длъжника „Д.Л.“ АД – чуждестранно търговско дружество, регистрирано в Германия, чрез адв. П.П. /надлежно упълномощен/, срещу постановление от 15.12.2023 год. по изпълнително дело №20238590400331 по описа на частен съдебен изпълнител С.С., с рег.№859 на Камарата на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/, в частта му, в която е отказано намаляване на размера на направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение до 200 лв.

Жалбоподателят поддържа, че получил покана за доброволно изпълнение като според същата взискателят претендирал адвокатски хонорар в размер на 600 лв. Адвокатското възнаграждение било прекомерно, поради което длъжникът поискал неговото намаляване.

Частният съдебен изпълнител намалил разноските само с 24.54 лв., без да изложи мотиви. В процесното изпълнително дело предприетите от адвоката на взискателя действия се свеждали единствено до подаването на молба за образуване на изпълнително дело.

Последното не било с никаква правна и фактическа сложност, а размерът на претендираната главница не бил висок. Предприетите изпълинтелни действия от страна на съдебния изпълнител се изразявали в запор на банковата сметка на длъжника. Други действия, видизирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не били извършвани от пълномощника на кредитора. Срокът за доброволно изпълнение все още не бил изтекъл и длъжникът не бил дал индикация, че няма да изпълни задължението си доброволно. За образуване на изпълнително дело се дължал адвокатски хонорар в размер на 200 лв., съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Длъжникът бил уведомен за издадения 1 изпълнителен лист едва със започването на изпълнителонто производство и по никакъв начин не го бил възпрепятствал. Твърдението, че след подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство се било наложило депозирането на становища от страна на взискателя било неоснователно, тъй като всички последващи действия били резултат единствено от действията на частния съдебен изпълнител. Те били предизвикани от отказа му да измени адвокатското възнаграждение, чийто размер бил над законоустановения минимум. Освен това липсвали и данни, ме уговореният адвокатски хонорар бил действително заплатен от взискателя. Представената по делото разписка съдържала единствено подписа на пълномощника, но не и на взискателя. Липсвал и договор за правна защита и съдействие, съдържащ подпис на взискателя.

Взискателят „2М-Ко“ ООД счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Поддържа, че намаляването на адвокатското възнаграждение не било задължетилно.

Претендираното в частност адвокатско възнаграждение не било прекомерно, тъй като било определено с оглед материалния интерес по делото и действително извършените действия.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело хонорарът бил в размер на 200 лв. /240 лв. с ДДС/, а според чл. 10, т. 2 от наредбата, възнаграждението възлизало на 275.1 лв.

/330.18 лв. с ДДС/. Уговореното възнаграждение от 600 лв. /чл. 9 ЗЗД/ съответствало на всички правни и фактически действия, които били предприети за събиране на вземането на кредитора. Възражението на длъжника, че делото не разкривало фактическа и правна сложност било бланкетно. Жалбата срещу постановлението за разноските нямала суспензивен ефект по отношение на изпълнителното производство. Действията на длъжника били насочени към забавяне на плащанията към взискателя, като до момента процесните задължения не били погасени. Изпълнителният лист бил издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Към момента на връчването на заповедта длъжникът бил наясно, че ако не заплати задълженията си срещу него ще бъде издаден изпълнителен лист. Поради бездействието му взискателят бил принуден да предприеме действия по принудително изпълнение. Нещо повече, вложени били и усилия за проучване на длъжниковото имущество, за да могат да бъдат насочени изпълнителни действия срещу него. Законът не предвиждал задължение за всяко евентуално последващо действие да се заплаща допълнителен хонорар, за да е налице съответствие между извършените действия и събраните суми. В частност положените усилия кореспондирали на претендираното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнителното дело, което било допринесло за по-бързото удовлетворяване на паричните му вземания. Следвало да се има предвид, че на длъжника не било необходимо да бъде даван нов срок за доброволно изпълнение – чл. 428, ал. 1, изр. 1 и 2 ГПК, тъй като изпълнителното основание било заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Фактът, че била представена фактура за адвокатското възнаграждение било достатъчно доказателства, че същото било заплатено – чл. 113 ЗДДС. Всички действия в процесния случай били извършени по изрична поръчка на взискателя, за което същият бил упълномощил адвокат – 2 видно от представеното пълномощно. Т.е. налице било изрично волеизявление за извършване на всички действия от името и за сметка на взискателя, от което следвал несъмнения извод, че всички действия изхождали от взискателя.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна. Претендираният от взискателя адвокатски хонорар бил намален до сумата от общо 575.46 лв. /с ДДС/. Длъжникът можел да избегне излишното оскъпяване чрез доброволно изплащане на присъдените суми преди образуване на изпълнителното производство, но не се бил възползвал от тази възможност.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело №20238590400331 по описа на частен съдебен изпълнител С.С., с рег.№859 на КЧСИ, е било образувано по молба от 14.11.2023 год. на взискателя „2М-Ко“ ООД, чрез адв. Д.М. /надлежно упълномощена/, въз основа на изпълнителен лист от 06.11.2023 год. по ч.гр.дело №35317/2023 год. по описа на СРС, ГО, 40 с-в, издаден срещу „Д.Л.“ АГ – чуждестранно търговско дружество регистрирано в Германия за следните суми:

1 521 лв. – обезщетение да самолетен билет за заместващ полет, извършен на 03.09.2022 год. с №АУ 4536 с маршрут Белград – Стокхолм – Ню Йорк, за който е закупен билет №1055879322488 за пътника Р.Н.А.-К., 135.62 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 03.09.2022 год. до 25.06.2023 год., 119.33 лв. – обезщетение да заплатен наземен транспорт от Франкфурт, Германия до Белград, Сърбия за извършване на горния заместващ полет за пътника Р.Н.А.-К., 6.11 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 03.09.2022 год. до 25.06.2023 год., 42.68 евро – обезщетение за заплатени разходи за хотелско настаняване на 02.09.2022 год. срещу 03.09.2022 год. в гр.Белград, Сърбия, на пътника Р.Н.А.-К. поради отменения първоначален полет, ведно със законната лихва върху главниците, считана от 26.06.2023 год. до окончателното им изплащане, както и за направените разноски по делото за държавна такса в размер на 37.32 лв. и за възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв. С молбата е поискано да бъде наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, както и да бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв.; на частния съдебен изпълнител са възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ. Към молбата е приложена фактура за сумата от 600 лв. – адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително производство срещу „Д.Л.“ АГ въз основа на процесния изпълнителен лист.

Към молбата е приложена данъчна фактура за сумата от 600 лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС за образуване и водене на изпълнително производство въз основа на процесния изпълнителен лист, като няма спор между страните, че същата е била заплатена.

На 16.11.2023 год. на длъжника е било връчено съобщение за образуваното изпълнително дело за събиране на сума в общ размер на 3 713.12 лв., включваща: 1 723.80 3 лв. – главници, 141.73 лв. – обезщетение за забава, 88.17 лв. – законна лихва, 637.32 лв. – съдебни разноски, 186 лв. – такси по изпълнителното дело, 336.10 лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и 600 лв. – разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение.

На 16.11.2023 год. на „Сити Банк Европа“ АД – клон България било връчено запорно съобщение.

На 23.11.2023 год. длъжникът заплатил по банков път по сметката на частния съдебен изпълнител сума в размер на 3 718.77 лв., поради което и частният съдебен изпълнител разпоредил вдигане на наложения запор.

Своевременно на 20.11.2023 год. длъжникът подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да бъде намален поради прекомерност размерът на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение до 200 лв.

С постановление от 15.12.2023 год., съобщено на длъжника на 18.12.2023 год., частният съдебен изпълнител намалил разноските на взискателя за възнаграждение за един адвокат от 600 лв. на 575.46 лв. /200 лв. – за образуване на изпълнителното дело + 279.51 лв. – за процесуално представителство в изпълнителното дело + ДДС/.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

Жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.

Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на посочената разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 год./, и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 год. на ВКС по тълк.дело № 6/2012 год., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.

78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

4

Според приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК, взискателят прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които /при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори/ се признава тази част, която съответства на действителната и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.