Определение № 162 от 05.08.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 162 гр. гр. София , 05.08.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на пети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Галя Ив. Георгиева

Даниела Росенова

Стоян Людм. Тонев като разгледа докладваното от Стоян Людм. Тонев Въззивно частно наказателно дело № 20211010600315 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 270 ал.4, вр. глава 22, чл.341 ал.2 и сл.

НПК.

С протоколно определение от 22.07.2021 г. по НОХД № 322/2021г.

Специализираният наказателен съд , 11 – ти състав, е изменил изпълняваната спрямо подс. М. А. А. мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в „ домашен арест“ с прилагане на средства за електронно наблюдение по реда на чл. 262-275 от ЗИНЗС.

Срещу определението е постъпил протест от Специализираната прокуратура, в който се развиват доводи за неправилност и се твърди,че е налице, както реална опасност от укриване с оглед данните за преходни напускания на страна, така и риск от извършване на престъпление, предвид високата обществена опасност на предполагаемата престъпна деятелност и нейната специфика. Протестиращият прокурор излага доводът, че от последното произнасяне по въпроса за мярката не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат смекчаване на действащото спрямо подсъдимия процесуално ограничение.

С частния протест се иска отмяна на определението на СНС и постановяване на ново, с което искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия да бъде оставено без уважение.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доводите на страните и провери атакуваното определение, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Частният протест на Специализираната прокуратура е подаден в срока по чл.342, ал.1 от НПК, против акт, подлежащ на въззивен инстанционен контрол, поради което е допустим. Разгледан по същество протестът е основателен.

От материалите по делото е видно, че с внесения в СНС обвинителен на М. А. А. е предявено обвинение по чл. 108 а, ал.6 вр. 26 , ал.1 от НК за напускане на страната /през ГКПП- М. Т./ с цел участие в тероризъм в чужда държава /С./ при условията на продължавано престъпление, реализирано с пет отделни деяния, за периода от 28.07. 2017г. до 26.09. 2019г.

Така очертаната с обвинителния акт предполагаема деятелност визира тежко, съгласно легалната дефиниция по чл. 93 т.7 от НК, престъпление, наказуемо с лишаване от свобода повече от пет години.

Според настоящия състав на АСНС, продължава да съществува базисната предпоставка, изискуема по чл. 63, ал. 1 от НПК. На този процесуален етап информацията, изводима от събраните досега доказателства не изглежда да разколебава или опровергава обоснованото предположение, че подсъдимият е евентуален автор на претендираното престъпно посегателство, в чието извършване е обвинен, квалифицирано с обвинителния акт като такова по чл. 108 а, ал.6 вр. 26 , ал.1 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 1 изр. 2 НПК ново искане по мярката за неотклонение в съответната съдебна инстанция може да се прави при промяна на обстоятелствата.

С предходното определение на СНС по реда на чл. 270 от НПК, датиращо от 09.06.2021г., е била изменена мярката за неотклонение на подсъдимия в „домашен арест“ с електронно наблюдение.

Определението на СНС от 09.06.2021г. е отменено от

АСНС - с определение от 29.06.2021г. по ВНЧД 263/2021г., като е продължено прилагането на мярката за неотклонение „задържане под стража“, явяваща се пропорционална на преследваните в чл. 57 от НПК легитимни цели.

Настоящият състав на АСНС споделя изцяло изложените съображения и изводи в съдебния акт на предходния въззивен състав, тъй като не е настъпила промяна в обсъжданите обстоятелства.

Реалният риск подсъдимият да се укрие от наказателно преследване все още се извежда от данните за многократното му напускане на територията на страната, на фона и на данните, че има изградени контакти на чужда територия, а и местонахождението на един от родителите му е установено в чуждестранен регион, откъдето екстрадирането би било неприложимо.

Продължава да е наличен и реален риск от извършване на престъпление от подсъдимия, ако свободата му не бъде ограничена със 2 задържане под стража, който извод не се променя от фактите, че А. е младеж с чисто съдебно минало. Обсъжданият риск, според настоящия състав на АСНС, се извежда не от тежестта на предвиденото в закона наказание, а с оглед спецификата на предполагаемото посегателство по чл. 108 а, ал.6 вр. 26 , ал.1 от НК. В такъв смисъл е напр. и решение № 425 от 27.09.2001 г. на ВКС по н. д. № 363/2001 г., I н. о. според което коментираната опасност по чл. 63, ал. 1 от НПК не може да произтича единствено от тежестта на предвиденото в закона наказание за конкретното претендирано престъпление, но няма пречка конкретната форма и специфика на твърдяното изпълнително деяние да сочи на такава опасност. В това отношение предполагаема престъпна деятелност на подсъдимия А. е свързана с тероризъм и се касае до продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, включващо пет деяния, за които се претендира да са реализирани в продължителен времеви период. В контекста на високата обществена опасност на предполагаемите престъпление и деец, обстоятелства от кръга на визираните в чл. 56, ал.3 от НПК, следва да се добавят и твърденията в свидетелски показания по делото, че подсъдимият е взел участие във въоръжени действия на бойна групировка и като част от отряд, бомбардирал квартали с цивилно население в гр. А., С.

С., чрез самоделни устройства.

Изминалият период от време от предходното произнасяне по чл.270 от НПК, наред с продължителността на задържането, не представляват ново обстоятелство, налагащо само по себе си смекчаване на прилаганата найтежка по вид мярка за неотклонение, доколкото последната се преценява все още като отговаряща на критериите за разумност по чл. 5, т. 3 от ЕКЗПЧОС и чл. 22 от НПК на фона на фактическата и правна сложност на разглеждания казус за претендирано престъпление и свързаността му с тероризъм, фазата от развитието на процеса и процесуалната активност на съдебния състав от СНС, ритмично насрочващ и провеждащ съдебните заседания по делото със съответната ангажираност и усърдие, при спазване на процесуалните срокове, уредени в НПК.

В заключение, при преценка на всички обстоятелства по чл. 56, ал. 3 от НПК, според въззивния съд целите на мерките за неотклонение могат да бъдат постигнати към настоящия процесуален момент само, чрез приложението на досега действащата мярка за процесуална принуда „задържане под стража“, като единствено тя успешно би неутрализирала риска от престъпно поведение на подсъдимия, поради което и протестираното определение на СНС следва да бъде отменено.

Предвид изложеното Апелативният специализиран наказателен съд на основание чл. 270, ал. 4 вр. чл. 345 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ определение от 22.07.2021 г. по НОХД № 322/2021г., с което Специализираният наказателен съд , 11 – ти състав, е изменил изпълняваната спрямо подс. М. А. А. мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в „ домашен арест“ с прилагане на средства за електронно наблюдение по реда на чл. 262-275 от ЗИНЗС, като вместо това:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането подс. М. А. А. и неговата защита за изменение на изпълняваната спрямо същия мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4