Решение № 146 от 28.06.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Сливница, 28.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело № 20231890100895 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на ЕТ „***“ срещу В. Г.

Г., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника 1125 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. ноември и м. декември 2010 г.; 155,10 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.12.2010 г. до 01.02.2011 г.; 401,11 лева – разноски по делото; 5 лева за издаване на изпълнителен лист, за които суми срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 15.07.2013 г. по гр.д. № 388/2012 г. по описа на Районен съд - Сливница.

В исковата молба се твърди, че ищецът не дължи на ответника В. Г. Г. сумите, за които в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист, поради погасяването им по давност. За принудително им събиране е образувано изпълнително дело № 169/2023 по описа на ЧСИ ** *, рег. № 925, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяването на иска с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника процесните суми. Претендира разноските по производството.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника В. Г.

Г., с който оспорва иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предмет на предявените отрицателни установителни искове е установяване със сила на пресъдено нещо, че между страните не съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на 1 ищеца да заплати на ответника следните суми: 1125 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. ноември и м. декември 2010 г.;

155,10 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.12.2010 г. до 01.02.2011 г.; 401,11 лева – разноски по делото; 5 лева за издаване на изпълнителен лист, за които суми срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 15.07.2013 г. по гр.д. № 388/2012 г. по описа на Районен съд - Сливница.

По делото е представен процесния изп. лист от 15.07.2013 г., който е бил издаден в полза на ответника срещу ищеца по гр.д. № 388/2012 г. по описа на Районен съд – Сливница за посочените по-горе суми. За принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист по молба на ответника е образувано изпълнително дело № 14/2014 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Сливница. С постановление от 10.07.2023 г. съдебният изпълнител е прекратил изп. дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Впоследствие по молба на ответника е образувано на 31.10.2023 г. ново изп. дело № 20239250400169 по описа на ЧСИ ** Горанова-*.

На основание чл. 111, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Оспореното като погасено по давност вземане е установено със съдебно решение № 194 от 2013 г. и следователно намира приложение чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, от което следва, че вземанията на ответника се погасяват с изтичане на петгодишна.

Този срок, с изтичане на който вземанията за труд се погасяват, започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Не се спори между страните, че вземането на ответника е било изискуемо към датата на постановяване на решението, като за най-ранна доказана по делото дата, от която вземането е изискуемо, следва да се приеме датата на издаване на изпълнителния лист – 15.07.2013 г.

Следва да се установи, дали посоченият срок е прекъснат.

Видно от представеното копие от изпълнително дело № 14/2014 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Сливница, същото е образувано на 04.03.2014 г. за принудително събиране на сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист, като ответникът е подал молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното изпълнение, като в молбата са поискани конкретни изпълнителни действия и цялостно проучване на имуществото на длъжника. На 10.03.2014 г. е връчена покана за доброволно изпълнение. Със запорно съобщение от 07.04.2014 г., връчено на 19.05.2014 г. е наложен запор по отношение на вземания на длъжника по банкови сметки в „**Д.

На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В периода след 19.05.2014 г. не са извършвани изпълнителни действия в продължение на 2 години, включени в конкретни изпълнителни способи, и няма данни взискателят (ответникът) да е поискал извършването на такива. Следователно, изпълнителното дело е прекратено на 19.05.2016 г. по силата на закона – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с 2 изтичането на две години от датата, на която взискателят последно е поискал извършването на изпълнителни действия - така т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г.

Съгласно чл. 116, б. “в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането, на което и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на справки.

Както беше посочено по-горе, съдът счита, че изпълнително дело № 14/2014 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Сливница е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 19.05.2016 г., тъй като от 19.05.2014 г. до 19.05.2016 г. няма данни да са поискани от взискателя и да са извършвани от съдебния изпълнител изпълнителни действия.

Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В случая, предвид обстоятелството, че последното валидно изпълнително действие е предприето на 19.05.2014 г., то нова давност за вземанията е започнала да тече именно от тази дата, като вземането за главница е погасено на 19.05.2019 г. с изтичането на 5-годишния давностен срок.

Предвид обстоятелството, че дължимата главницата е погасена по давност, то съдът намира, че на основание чл. 119 от ЗЗД произтичащите от главното вземане допълнителни вземания за лихва и разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 15.07.2013 г. по гр.д. № 388/2012 г. по описа на Районен съд - Сливница, се явяват недължими.

При посочените мотиви съдът намира, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 1125 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. ноември и м. декември 2010 г.; 155,10 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.12.2010 г. до 01.02.2011 г.;

401,11 лева – разноски по делото; 5 лева за издаване на изпълнителен лист, за които суми срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 15.07.2013 г. по гр.д.

№ 388/2012 г. по описа на Районен съд - Сливница, поради което исковете с правно основание чл. 439 ГПК следва да се уважат изцяло.

По разноските:

3

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е основателно, тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност – същото е решено в рамките на едно съдебно заседание, като по делото са събрани единствено писмени доказателства. С оглед посоченото и съобразявайки материалния интерес и възнагражденията в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за съдът счита, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да бъде намалено на 470 лева.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата 470 лева – разноски по производството за адвокатско възнаграждение и сумата 67,45 лева – разноски за държавна такса.

С оглед изхода на делото ответникът няма право на разноски.

Мотивиран от посоченото, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.

439 ГПК, че ЕТ „***, чрез адв. Ч., не дължи на ** Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Б***, сумите, както следва:

- 1125 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. ноември и м. декември 2010 г.;

- 155,10 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.12.2010 г. до 01.02.2011 г.;

- 401,11 лева – разноски по делото;

- 5 лева за издаване на изпълнителен лист, за които суми срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 15.07.2013 г. по гр.д. № 388/2012 г. по описа на Районен съд – Сливница, събирани принудително в производството по изпълнително дело № 14/2014 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Сливница.

ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Б***, да заплати на **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 470 лева – разноски по производството за адвокатско възнаграждение и сумата 67,45 лева – разноски за държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 4