Решение № 745 от 26.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. София, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20241110206982 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Л. Д. срещу Наказателно постановление № 24-4332-006220 от 25.03.2024г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел ПП-СДВР с което на жалбоподателя е наложено административно наказание, както следва :

1.по чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20/ двадесет/ лева.

2.по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 80 /осемдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Недоволен от НП е останала жалбоподател А. Л. Д. който подава жалба в срок. Посочва, че НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено въз основа само на данни от другия водач.

Твърди, че не е извършила нарушение посочено в НП.

В съдебно заседание жалбоподател, редовно призована, явява се лично. Моли да се отмени обжалваното НП, тъй като не е автор на това нарушение. Има спомен за случая, като описва, че е искала да смени гуми в сервиз за гуми, била със свой познат, когато дошла друга жена и заявила, че нейния автомобил бил ударен. Заявява, че по другата кола е имало стара драскотина, докато водача на другия автомобил не е пожелала да слезе и установи има ли увреждания по автомобила на жалбоподател.

Въззиваемата страна е редовно уведомена,не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, взема становище по жалбата с писмени бележки. Моли да се потвърди обжалваното НП и се присъдят направени разноски по делото.

1

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 17.11.2023 г. около 09: 30 часа в гр. София на бул. Сливница, се движел жалбоподател с управляваното от него МПС "Мицубиши" с рег. №********. На №126/ сервиз за гуми/ жалбоподателя паркирала управляван от нея автомобил, като искала да отстрани проблем с една от гумите на автомобила. В този период от годината пред сервиза е имало много клиенти, във връзка със смяната на зимни гуми. Пред автомобила на жалбоподател се движел автомобил управляван от св.Д. / познат на жалбоподател/, който я придружавал да този сервиз. Пред центъра за гуми, на пътното платно/ успоредно/ е бил паркиран л.а.

Мерцедес, управляван от св. М., която изчаквала за смяна на гуми. Жалбоподател преминала пред автомобили на св. М. и паркирала пред нея на аварийни светлини. Свидетел М. отишла до автомобила на жалбоподател и заявила, че е била ударена, но жалбоподател изразила несъгласие да е извършила такова деяние. Жалбоподател слязла от автомобила си и установила, че по него няма никакви следи от съприкосновение с друг автомобил, докато по автомобила на св.М. имало стари следи от ожулвания. Тези осбстоятелства били наблюдавани и от страна на св.Д.. След като жалбоподател установила, че има доста автомобили за смяна на гуми си тръгнала, а св.М. подала сигнал за причинено ПТП. На място пристигнали органи на ПП-СДВР, които по данни на св.М. изготвили скица и протокол за ПТП.

По данните, съобщени от свидетеля М., водачът бил установен, призован в ОПП СДВР и му бил съставен АУАН № 069934, от 14.03.2024, с правна квалификация разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП и чл. 123, ал. 1, т. 1, б. "а " и б. "б" от ЗДвП. АУАН. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподател не е депозирала възражения

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление (НП) № 24-4332-006220 от 25.03.2024 г., с което на жалбоподател са наложени административни наказания съответно за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП "глоба" в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП административно наказание "Глоба" в размер на 80 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за 1 месец. Била изложена идентична фактическа обстановка с тази в АУАН.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетели К., М. и Д./ допуснат по искане на жалбоподател/, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: НП, АУАН, докладна записка, справка картон на водача, декларация, скица, протокол за ПТП, заповеди за компетентност.

Съдът кредитира гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелят К., който заявява, че не е очевидец на нарушението, като АУАН е съставен на основание чл.40, 2 ал.1 ЗАНН. Този свидетел заявява, че акта е съставен единствено въз основа на данни на заварен водач подал сигнала, като в същите липсват данни да е бил извършван оглед на охранителни камери на сервиза за гуми, каквито твърдения са изложени в показанията на св.М.. Ето защо съдът не се довери на показанията на св.М. в тази им част.

Съдът кредитира показанията на допуснат свидетел Д., които намира за непротиворечиви вътрешно, логични, последователни. Въпреки познанството му с жалбоподател, съдът не намира, че същите са поставени в зависимост от този факт, тъй като свидетеля има ясен спомен и е очевидец на поведението както на жалбоподател, така и на другия водач/св.М./.

Свидетеля установил, че по автомобила на жалбоподател липсват белези от съприкосновение с друг автомобил. Свидетеля сочи, че св.М. е отказала да дойде и види автомобила на жалбоподателя, но питала майсторите в сервиза дали са видели нещо.

Свидетеля заявява, че след като са чакали 15 минути са си тръгнали с жалбоподател, тъй като нито е викан КАТ, нито е имало претенции за съставяне на протоколи.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от наказаното лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът счита, че е налице и нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение и за двете визирани нарушения.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, вменява задължение водачите на ППС да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. При така установената фактическа обстановка, не се установява в какво се изразява липсата на контрол на водача върху управляваното от него ППС. Това от своя страна е станало причина за липсата на подробно, пълно и ясно описание на тази липса на контрол и в съставения АУАН от актосъставителя, доколкото описанието му се изчерпва със следното: "не контролира непрекъснато управляваното от него МПС ". Порокът е изцяло пренесен и в НП, доколкото и последното е издадено при неизяснена от събраните доказателства фактическа обстановка.

Горното съставлява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.

5 от ЗАНН, които предвиждат АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено. В конкретния случай, липсата на пълно описание се дължи на неизяснената в пълнота фактическата обстановка в хода на административно наказателното производство, а последното е допринесло за неправилната правна квалификация на описаните две нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Респективно при описанието на нарушението изобщо не е посочено в какво се изразяват действията на водача по неизпълнение на задължението му непрекъснато да контролира МПС – дали това е неправилно боравене с уредите за управление, погрешни реакции, липса на странична дистанция или друго. Това е пречка за съда да разбере какво всъщност е според наказващия орган неправомерното поведение на жалбоподателя, което съществено нарушава неговото право на защита. Установява се, че и в АУАН, и в НП е използвано бланкетно понятие за липса на контрол по време на управление, което не е запълнено с конкретно съдържание. При съставяне на АУАН и съответно на НП е следвало 3 да се посочи какви точно действия или бездействия визира наказващият орган, съответно актосъставителят при квалифициране на поведението на водача като такова, противоречащо на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП урежда нарушение, което се състои единствено в неизпълнение на задължението за непрекъснато контролиране от водачите на управляваните от тях пътни превозни средства, като цитираната нормата не изисква вследствие на това да е причинено ПТП. В настоящият случай е описано нарушение, при което е реализирано ПТП и в АУАН, и в НП, а като причина е посочено: "недостатъчен контрол върху автомобила".

Същевременно, разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП урежда състав на друг вид нарушение, при който освен посочените признаци, се предвижда и допълнителен резултат, а именно ПТП, което не съставлява престъпление. Разликата в съставомерните елементи на двете нарушения определя и разликата в предвидената от законодателя санкции.

Горното е ограничило правото на защита на наказаното лице, доколкото последното е било лишено от възможността да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му.

Относно второто вменено нарушение, а именно това по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда задължение при настъпили само имуществени вреди от ПТП и ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. В случая в съставен АУАН актосъставител е квалифицирал нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1, б. „а“ и б."б" от ЗДвП, като неправилно е приложен материалния закон, тъй като т.1 на цитиран текст не съдържа б.

„а“ и б."б" , такива се съдържат в разпоредбата на ал. 2 от чл. 123 ЗДвП. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От обективна страна в акта и НП е въведено твърдение, че жалбоподател е използвала пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, както и че е реализирала ПТП, след което е напуснала местопроизшествието, не е установила нанесените щети и не е уведомила компетентните органи на МВР. В обстоятелствената част както на акта, така и на НП отсъства ясно описание на конкретните действия, които е извършил жалбоподателят, като водач на автомобила и с които е нарушил правилото да използва обществен път не съобразно предназначението за превоз на хора и товари. Съдът констатира и противоречие между описаната фактическа обстановка, дадената правна квалификация и доказателствата по делото относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Прочитът на АУАН и на НП показва, че словесното описание на вмененото във вина на жалбоподател нарушение не съответства на произтичащото от цитираната правна норма поведение. Видно от АУАН и от 4

НП е, че се твърди след реализирано ПТП жалбоподателят е напуснала мястото, като не е уведомила компетентните органи на МВР. В хода на проведеното съдебно следствие от показанията на разпитан свидетел М. се установяват твърдения за реализирано ПТП, но не бе доказано че същото е осъществено от жалбоподателя. В случая не се установи от показанията на свидетеля Д. такова поведение, тъй като липсват категорични данни за настъпило ПТП, а безспорно е установено, че жалбоподателя е спряла и установила, че по нейния автомобил липсват каквито и да е било щети от съприкосновение с друг автомобил, докато по този на св.М. е имало стари следи от увреждания. В хода на проведеното съдебно следствие от показанията на разпитаните свидетели не бе доказано че е осъществено от страна на жалбоподателя ПТП, установено бе, че на описаното в АУАН и НП място са контстатирани материални щети по автомобила на св.М., но не се доказва с категоричност тяхната съпричастност с поведението на жалбоподател. Единствено в тази насока са показанията на св.М., които не намират подкрепа в останал събран по делото доказателствен материал, а това е така тъй като показанията и, че автомобил и към него момент е бил отремонтиран / без щети по него/, не са подкрепени с гласни или писмени доказателства.